Category Archives: Media Law

ЕСПЧ: личният живот на публичните фигури

Каролине фон Хановер, принцеса на Монако, влезе в историята на съдилищата  с делата си срещу медиите за нарушаване на неприкосновеността на личния й живот. Съдът  за правата на човека през 2004 г. се произнесе в нейна полза и това решение предизвика истинско недоволство от страна на медиите.

На 7 февруари 2012 Съдът – Голяма камара  с участието на съдия Здравка Калайджиева – се произнесе по две дела, свързани с личния живот на публичните фигури.

Axel Springer AG

Фирмата жалбоподател, Axel Springer AG, регистрирана в Германия, е издател на Bild.  Вестникът публикува статии и снимки за X, добре познат телевизионен актьор, арестуван в Мюнхен за притежание на кокаин. Съдът в Хамбург забранява по-нататъшно публикуване и постановява, че правото на защита на личността X надделява над обществения интерес хората да бъдат информирани, дори истинността на фактите да не се оспорва.

Axel Springer AG твърди, че забраната за публикуване на статиите е в нарушение на член 10 ЕКПЧОС.

Von Хановер (№ 2)

Жалбоподателите са принцеса Каролин фон Хановер и съпругът й принц Ернст Аугуст фон Хановер. Принцеса Каролин системно се опитва да предотврати публикуването на снимки от личния си живот в пресата. В решение от 2004 г. ЕСПЧ постановява, че  правото на принцеса Каролин на личен живот не е било достатъчно защитено в Германия. Позовавайки се на стандартите, установени в това решение, години по-късно принцеса Каролин и принц Ернст търсят съдебна забрана срещу публикуването на техни снимки, но получават откази в Германия.

Фон Хановер твърдят, че съдилищата не са взели предвид решението от 2004  и има  нарушение на чл.8 ЕКПЧОС.

Накратко какво решава Съдът:

Актьорът сам е разкрил подробности около личния си живот в редица интервюта.  Има потвърждение на информацията от органите на прокуратурата и липсват достатъчно силни основания да се запази анонимността на актьора. Информацията, разкрита от Springer, е била потвърдена от прокурор  в други медии. Не са разкривани подробности за личния живот на актьора, а главно за задържането му и за резултата от наказателното производство срещу него. Няма недоказани твърдения.

Ограниченията не са пропорционални на законната цел за защита на личния живот на актьора. Нарушение на член 10 EКПЧ.

Лицата са публични фигури. Съдът приема, че снимките, в контекста и на публикациите, допринасят за дискусии от обществен интерес. Не са представени  доказателства, че снимките са били направени в обстановка на тормоз. Германските съдилища са преценили внимателно баланса на правото на информация  и правото на жалбоподателите на зачитане на личния живот. По този начин те са взели предвид съдебната практика на Съда, включително решението от 2004 г. Каролине фон Хановер срещу Германия.

Няма нарушение на член 8.

*

Първите анализи на двете равнопоставени [106], но конкуриращи се права са посветени на стандартите:

  •     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
  •     Колко добре е известно лицето /публични фигури [110];
  •     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
  •     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].
Tagged

ACTA в Съда на ЕС

На днешното  заседание на ЕК е взето решение въпросът за съответствието на АСТА с правото на ЕС да се внесе в Съда на ЕС.

Комисарят по търговията продължава да твърди, че АСТА няма да промени нищо в ЕС.

Формулировката на питането не се съдържа в съобщението.

Съобщение

*

24 февруари. Правен анализ на  EDRI

Съд на ЕС: Филтрирането в случаи като Sabam v Netlog нарушава баланса на права

В Решение С-360/10 Sabam v Netlog   от днес, 16 февруари 2012,    Съдът на ЕС обявява, че ако се   задължи доставчика на услуги  да въведе  система за филтриране (като тази в разглеждания случай),   няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Преюдициално запитване:

Допускат ли Директиви 2001/291 и 2004/482, във връзка с Директиви 95/463, 2000/314 и 2002/585, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите от ЕС да разрешат на националния съд в исково производство с единствено основание правната разпоредба, съгласно която “[националните съдилища] могат освен това да осъдят посредниците, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно право, да преустановят нарушението”, да задължи доставчик на хостинг услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървъра му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Не.

Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Подробностите:

Правният спор е между SABAM, белгийско дружество за колективно управление на права,   и Netlog, дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.

Според SABAM социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.

SABAM предявява иск срещу Netlog, като иска от съда по-специално да се разпореди на Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп.

Първоинстанционният съд сезира Съда по въпроса дали правото на Съюза допуска разпореждане, постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация, като дружество, поддържащо социална мрежа онлайн, да въведе система за филтриране на информацията, съхранявана на сървърите му от ползвателите на неговите услуги.

Според Съда подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.

Разпореждането за въвеждане на система за филтриране би означавало в интерес на притежателите на авторски права да се контролира цялата информация, съхранявана при съответния доставчик на услуги за съхраняване на информация, или по-голямата част от нея. Освен това този контрол би трябвало да бъде неограничен във времето, да се отнася до всяко бъдещо нарушение и да предполага задължение за защита не само на съществуващите произведения, но и на тези, които още не са създадени към момента на въвеждането на тази система. Така подобно разпореждане би довело до съществено нарушение на свободата на стопанската инициатива на Netlog, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.
Нещо повече, последиците от разпореждането не се ограничават само до Netlog, тъй като системата за филтриране може да засегне и основните права на ползвателите на неговите услуги, а именно правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Разпореждането би предполагало, от една страна, идентифицирането, систематичния анализ и обработването на информацията, свързана с профилите, създадени в социалната мрежа, като тази информация представлява защитени лични данни, доколкото позволява по принцип идентифицирането на ползвателите.

От друга страна разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

На основание на горното, ако се задължи доставчика на услуги  да въведе подобна система за филтриране,  няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Решението е нов повод да продължи обсъждането на система за защита на авторските  права, която да е адекватна на цифровото време.

 Don’t make me steal

Tagged

Не могат да не бъдат доволни?


Министър-председателят  нарича спирането на процедурата за присъединяване към АСТА  успех за България. Поканените на заседанието на МС  представители на организациите, които  предложиха ратифициране с резерва и тогава бяха доволни,  днес  са заявили, че не могат да не бъдат доволни.

По-скоро могат, ако биха искали – според самия министър-председател

нашето законодателство е хармонизирано, добро и достатъчно ефективно, за да се налага и подобно споразумение да се подписва.

Абсолютно.

Но то вече е подписано. 

А и  разговорът вече отиде отвъд конкретното споразумение, протестът е – както казва Комитата –   срещу самия подход.

Председателят на КЗК пред Mediapool: Ние проследяваме явния вид на собствеността

Доколко проверявате фирмите от този сектор или при други производства за участие на свързани лица или финансова зависимост от един кредитор, който в определен момент може да се окаже собственик на голяма част от участниците в съответния пазар? За Корпоративна банка например се знае, че е финансирала част от сделките на медийната група на Ирена Кръстева и други издания. Когато един кредитор стои зад много издания, това не създава ли предпоставки за някакъв вид монопол?

Не е в правомощията ни да проверяваме за подставени лица. Ако има нарушения на Наказателния кодекс, те биха представлявали интерес на следствието и прокуратурата. Ние проследяваме явния вид на собствеността на компаниите. Останалото за нас е без значение, защото ние нямаме такива правомощия.

Това не е ли пропуск на законодателството? Защото когато една банка държи финансовите лостове на много компании от един бранш, те са длъжни да се съобразяват с нейните политики.

В Закона за защита на конкуренцията не са предвидени подобни проверки и нямаме основание да ги извършваме.

А има ли страни, в които това е регламентирано?

На мен поне не ми е известно да има такива практики. Това са други форми на пазарно поведение, които няма как да са атакуеми по Закона за защита на конкуренцията. Ние не бихме могли да направим нещо повече от това, което законът ни позволява. Иначе ще се превърнем в репресивен орган, а целта е КЗК да е академичен, а не силов орган.

Цялото интервю на Владислава Пеева

Главна дирекция “Конкуренция” на ЕК иска информация за  КТБ

АСТА да отиде в Съда на ЕС

Изявление на Вивиан Рединг, член на ЕК:

Защитата на авторските права никога не може да бъде оправдание за елиминиране на свободата на изразяване или свободата на информацията. Ето защо по мое мнение блокирането  на интернет никога не е опция.

Вместо това  трябва да намерим нов, по-модерен и по-ефективен  начин в Европа за защита на художествените произведения,  като се вземе предвид технологичното развитие и свободата в  интернет.
Насърчаването на законното предлагане, включително и зад граница, трябва да стане приоритет за политиците.

Ето защо   приветствам намерението  на членове на ЕП да се обърнат към  Съда на ЕС  за правно становище, което да изясни, че споразумението ACTA не може да ограничи свободата на изразяване и свободата на интернет.

Очевидно промяната на настроенията в Брюксел    е част от обяснението на промяната в позициите и в България.

АСТА: България спира процедурата по присъединяване

Днес на пресконференция в МИЕТ министър Трайков направи изявление относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането  (АСТА):

Внасям в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на Р България  на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Министърът на външните работи и аз ще координираме позицията на българската държава със страните–членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по Споразумението АКТА. Това означава, че България няма да предприема никакви действия по АКТА, включително внасяне за ратификация, до изграждане на единна позиция на страните – членки като цяло.

Министърът заявява още:

Песимист съм за идеята за регулация, която се опитва чрез санкции, а не чрез пазарни методи да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира към цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права.

Не може и не бива. Същевременно обаче съдбата на въпросната регулация остава неясна.

Спиране на процедурата не е радикално  решение.

To е симптом за порок: споразумението не се основава на   балансирана  по същество и прецизна от правна гледна точка позиция.  В този смисъл има ново изказване на Вивиан Рединг, член на ЕК, в което тя се застъпва за съдебен контрол върху споразумението.

Има очакване, че  изграждането на единна  позиция няма да може да остане в затворените общества на администрация и лобисти. В противен случай сме изправени пред опасността,  очертана във форумите,

консолидацията на политическа и корпоративна власт да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт.

Видео

ЕС: регулиране на хазарта онлайн

Законопроект за хазарта е минал на първо  четене в българския парламент. Предвижда се регламентиране на хазарта онлайн, включително компетентност на комисията по хазарта да

Чл. 22. (1) 13. взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили разрешения по този закон, както и за ограничаване на достъпа  на интернет потребители до такива  сайтове.

България предприема изготвяне и движение на закона, преди   ЕС да има окончателно (публично оповестено) решение дали, евентуално доколко онлайн хазартът ще се регламентира на наднационално равнище в ЕС.

В края на 2010 г. Съветът в заключенията си за хазарта онлайн се произнася най-общо за ефективни мерки на национално равнище. Европейската комисия се заема с въпроса, провежда анализ,  през 2011 г. издава Съобщение COM (2011) 128  (Зелена книга относно хазарта  онлайн на вътрешния пазар) и  започва процес на обществена консултация, вж тук.

В съобщението се засяга и въпроса за филтриране/блокиране (стр.40):

Схеми за блокиране на плащанията и отговорност на доставчиците на услуги по интернет

Доставчиците на услуги за заплащане и комуникации (телекоми, телевизионни канали и доставчици на услуги на информационното общество) позволяват съществуването на хазартните услуги по интернет. С цел да се ограничат неразрешените и трансграничните хазартни услуги по интернет днес тези посредници са длъжни да използват следните видове методи:

  •  филтриране по имена на домейни (DNS); чрез механизма за филтриране по имена на домейни се търси гарантиране на това, че на потенциалните потребители не се разрешава да играят на предварително определени неразрешени сайтове или същите се пренасочват към друг адрес (уебсайт) във основа на предварително изготвен списък на интернет адреси (имена на домейни) напр. от сайт .com към сайт в рамките на националната юрисдикция.
  • блокиране на интернет протокол (IP); на всяко устройство, свързано към интернет, се определя уникален номер, известен като IP адрес, който съдържа името на неговия сървър. Блокирането на IP не позволява връзката между сървър/уебсайт и един или повече IP адреси.
  • блокиране на плащане, може да се основава на кодовете на категориите търговци (MCC) на операторите; забраната на обработка на плащанията, свързана с определен код, обаче може да блокира позволени търговски транзакции, различни от плащания на залози и печалби.

ЕК иска мнения от всеки, който би пожелал да вземе отношение,  за прилагането на мерките от горните три типа.

Европейският парламент гледа онлайн хазарта през ноември 2011 и приема   резолюция, в която, освен другото, се казва:

  • отхвърля един европейски правен акт за единно регулиране на целия сектор на хазарта, но въпреки това счита, че в някои области координираният европейски подход би имал явна добавена стойност в допълнение към националното регулиране, предвид трансграничното естество на хазартните онлайн услуги;
  • признава свободата на действие на държавите  при определяне на начина на организация на хазарта, като същевременно се спазват основните принципи на Договора за ЕС за недискриминация и пропорционалност […];
  • призовава Комисията да проучи възможността за представяне на предложение за правно обвързващи инструменти, с които банките, издателите на кредитни карти и другите участници в платежните системи в ЕС да бъдат задължени да блокират – въз основа на национални черни списъци – транзакциите между техните клиенти и доставчиците на хазартни услуги, които не са лицензирани в тяхната юрисдикция, без да бъдат засягани законните транзакции[…]

Съществено за разказа е, че резолюцията на ЕП  е от 15 ноември 2011 г.  и няма данни ЕК да е обявила резултати от подобно проучване.

Мотиви и становища на комисиите на ЕП.

Паралелно с опитите за приемане на наднационални мерки отделни държави опитват блокиране (съобщения за Словакия и Румъния). Очевидно България иска да прилага филтриране.

Съдът на ЕС  се е произнасял, че държавите имат право на рестриктивна политика, защото хазартът онлайн е свързан с редица рискове – но при спазване на принципа на пропорционалност.

Очаква се през  2012  да се реши ще се създава ли наднационално законодателство в ЕС  за хазарта онлайн. Решението е трудно, балансира се защитата на потребители, защита на децата и т.н., от една страна, и премахване на пречките пред единния пазар на услуги, от друга.

За четене:

И Бил Гейтс, не само Паулу Коелю: Ако крадат, да крадат нас

Лос Анжелис Таймс  (2006) разказва за реч на Бил Гейтс  | Как пиратството отваря врати:

В Китай всяка година се продават 3 милиона компютри, но хората не плащат за софтуер. Обаче все някога ще плащат. И доколкото сега  го крадат, ние искаме да крадат нашия софтуер. Те свикват и ще видим как да използваме това през следващото десетилетие.

От самия  Бил Гейтс: пиратството като бизнес модел  by design.

 

2+2 = 4, не е ли така

Трайчо Трайков: Депутатите от ГЕРБ в София и в Eвропарламента ще гласуват еднакво за АСТА

+

Андрей Ковачев: Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на АСТА в ЕП

=

ПГ на ГЕРБ ще гласува против ратифицирането на АСТА в българския парламент/ вариант:  политическо решение за оттегляне на  подписа.

Вместо това

министър Трайков днес е казал само следното:

“Нямам никакво намерение да предприемам действия за ратификация преди да мине дискусията в Европейския парламент през юни”.

*

Европейската комисия е публикувала обяснителен текст за АСТА с FAQ. След подписването и в деня на протестите.

И