Досиетата: въпрос на достъп до информация. => Достъпът до информация: условие за информиран избор. => Информираният избор: задължителен елемент на демократичните политически системи.
Отдавна трябваше да се каже това и това и това и това. Става дума за българския президент, неговите мотивации и приоритети. Лицето не е свободно. Постепенно започвам да губя вяра в България.
По думите на Михаил Бозгунов полицаите са го предупредили, че журналистите се ползват с по-голяма защита, когато пишат за подобни събития, докато “обикновените хора” нямат такава. (Дневник)
Практиката често поставя въпроси, които не са (и не може да се очаква да са) стояли пред законодателя. Такъв е въпросът за статуса на блогърите. Или, в контекста на събитията от последните дни, има ли триада журналисти – блогъри – обикновени хора.
В България журналистите нямат такива привилегии по закон, каквито имат в някои други страни – като отделна категория граждани с по-специален статус (заради мисията им да информират). Покрай идеите за промяна на 339а НК (дали журналистите да имат право да използват специални технически средства) се изясни, мисля, че не е важно кой говори (формално юридически принадлежи ли към медия), а дали допринася за по-голямата информираност по важни въпроси от обществен интерес.
Това (като цяло) е изводът и на съда в страни, в които журналистите имат привилегии по закон, вж Apple v. Does (САЩ, 2006).
Съдът намира, че „всеки опит за разделяне на новините на легитимни и нелегитимни е неетичен. Всеки опит да се иска от съда да провежда такава граница противоречи на фундаменталната цел на Първата поправка – най-добрите, най-важните, най-стойностните идеи да се определят не по социологически или икономически формули, закон или правителствена процедура, а чрез конкуренция на пазара на идеи.”
Лесиг казва, че единствената разлика е в това, че блогърът (по-често) не търси заплащане, което го прави безкомпромисно свободен.
Интересно откъде се е взел този въпрос в България – а ако се постави все пак (и се мине отново по дългия път: какво е интернет, какво е сайт, какво е блог и т.н.), очаквам дискусията само да възпроизведе аргументация, изложена вече в чуждата съдебна практика.
Съществува и симетричният аспект (на въпроса за правата): отговорността на този, който информира. Разбира се (или по-добре: подразбира се), че блогърите са отговорни, поне в обхвата на етичния кодекс на журналистите.
ГДБОП разкри организираната престъпност (ОП) – блогърите, които пазят Via Pontica (Optimiced.com).
Ето какво: ОП са онези с бетона на плажа, а не тези с блоговете. Ето още новини – за един, който вградил мелницата в Несебър в хотела си – общинския съветник Маждраков: това е по-лошо от ОП, защото е местна власт.
Ето какво: няма нужда от правни анализи, няма нужда да се доказва има ли в случая Странджа право на свободно изразяване на мнение – бих искала да видя този, който ще се наеме да доказва обратното:
Не случайно спортното право систематично върви до медийното право – поради значението на тв права.
Ако говорим за лобизъм – те са такива. Те присъстват, често шумно, там, където се вземат решения – и водят борбите си. Организациите за колективно управление на права.
През март 2007 CISAC, the International Confederation of Societies of Authors and Composers, изпрати предложения до Европейската комисия. Същността – носителите на права (само музикалните права) да зависят по-малко от националните граници в ЕС. Комисията се зае да проучва предложенията.
Ето реакцията на засегнатите (Deutsche Telekom, France Telecom, Liberty Global, SBS Broadcasting, Orange, rtl, ProsiebenSat1, Telenet, ORF, CableEurope, VPRT и др.) : Letter to Commission President Barroso and Commissioner Kroes
Разрешава концентрацията на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез придобиването от “Кейбълтел”ЕАД, гр. София на 100% от акциите от капитала на „Евроком АБЦ” АД, гр. Разград.
Британският регулатор прави предложения за публичния сектор и очаква обществена оценка. По-голямата картина – тук.
Този отчет може да се прочете – и отново за регулирането и пазарите във Великобритания знаем повече, отколкото за България.
Интересен, на места вдъхновен – втората част (но все пак е Офком, не е Брамс).
Според US v. Forrester, ново решение на Апелативен съд в Сан Франциско, щом американците са в мрежата, проследяването на посещаваните уебсайтове е конституционно съобразно и не изисква специално разрешение.
Коментар в San Francisco Chronicle. Решението предизвика не изненада, но разочарование.
от Мишел
