Медийно право

На 6 юли професор Тончо Жечев щеше да навърши 85 години.

Юрист по образование. Писател.

Автор на Българският Великден или страстите български.

Член на медийния регулатор в първите години на медийната регулация.

Има площад   “Проф. Тончо Жечев” в шуменския квартал „Дивдядово”.

С решение № 573 на Столичния общински съвет от 13.07.2006 година  за наименуване на улици в район “Витоша” има и улица “Проф. Тончо Жечев”.

[Indifferent Show, Ivan Moudov, in collaboration]

[Sariev Contemporary]

В началото на Новата 2014 година:  благодарност за гостите,  които през завършващия семестър участваха в нашите курсове. Свързва ги фактът, че притежават  (1) знание и професионален опит  и (2) щедрост да споделят опита си със студентите.  Да  пре-подават.

• Курс Нови медии и култура на участието. По следите на събитията и медийното им отразяване.

Тази година: с  Полина Паунова (Медиапул)   и  Марин Бодаков (ФЖМК, в. Култура): как се пише за медии, журналистика и ПР,  нови медии и  гражданско участие и още  – с  Иван Бедров, Еми Барух, Асен Генов, Комитата и Боряна Йотова.

• Комуникационни права: съвременни европейски дебати и семинар в Магистърска програма Е-Европа. За цифровите права и развитието на медиите.

Тази година: с адв. Емил Георгиев, Анета Милкова (БНТ), Иво Тодоров (БНР), Борис Луканов, Весислава Антонова и Росен Босев (Капитал), Владо Йончев (Офнюз), Борис Бончев (КопиБГ), Мехти Меликов (АБРО), доц. Орлин Спасов,  Василена Вълчанова, Ралица Ковачева, със специалното участие на Георги Господинов, с подкрепата на колегите преподаватели от програмата

Благодарност за  ръководителя на Представителството на ЕК Огнян Златев, на Петър Нацев и Есен Алиева от Представителството, които за пореден път се включиха в обсъждането на европейските стандарти и прилагането им в България.

*

Четири години без професор Крикор Азарян

Искам да ви разкажа за един човек, обущар, бай Таквор. Имаше обущарница в Пловдив, на житния пазар. Кротък човечец беше, имаше една обущарница като кутийка, в която поправяше обувки. Станеше ли вечер, той отиваше в едно кръчме, на бай Иван Тупала, изпие две-три ракии и започваше да вика: Кой съм аз? Кой съм аз? Имаше някакво драстично несъвпадане с това, което е през деня. Абсолютно мълчалив, кротък като мравчица човек.  И тези нощни негови викове! Кой съм аз? Не питаше директно, не питаше никого. Тръгваше сам от кръчмето и клатушкайки се, вървейки, вече късно, се чуваха тези негови викове: Кой съм аз? На житния пазар строяха шатрите и павилионите на цирка. И това ми се е запечатило. Миризмата на животинска тор, на трици, на евтин одеколон, смълчана нощ, лампичките, които светят от цирка.

Като във филм на Фелини върви един черен силует и вика: Кой съм аз? И разбудили се лъвове реват Муауууу… в отговор!  Една вечер ние се подиграхме с този човек. Тръгнахме след него. Той вика: Кой съм аз? А ние отстрани му викаме: Обущар! На арменски „гошкагар”. В смисъл, кой си ти бе, ти си един  обущар!

Много скоро, бях в наверечието на 60-те ми години, се сетих за този човек. И си казах: Чакай, бе, този човек не е искал да демонстрира нещо пред другите. Това е бил въпросът му: За какво живея? Кой съм аз?  Ако не беше театърът, където аз непрекъснато имам възможност да задавам този въпрос, сигурно и мен щяха да ме смятат за луд, защото и аз щях да викам по улиците: Кой съм аз? Драмата на този човек е била, че е обущар. Ако той беше артист, нямаше да вика: Кой съм аз?. Щеше да бъде някакъв прекрасен изпълнител на Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш! Наистина, това е въпросът!

Снимката е от посещението на проф. Азарян при студентите по Европеистика, 2007

На 4 декември се отиде доц. Весела Табакова.

Тя знаеше много за света, за медиите, медийните системи и медийните правила.

Уважаван колега, автор, доказан медиен експерт с участие в много международни проекти.

Доц. Табакова  беше в центъра на  кампании и граждански инициативи за свободни и демократични медии. Даде път на много млади хора в професията.

Не се колебаеше да изрази позиция и да окаже подкрепа в трудни моменти. Решителна в критиката, Весела беше решителна и в защитата на хора и каузи.

Светла й памет.

Copyright © CROSS

На границата, там, където река Резовска се влива в Черно море, се вее българското знаме.

Благодарение на кого?

Благодарение на първо място на Петко Арнаудов,  кмет на  община Царево (бивш).

Ако приносът на кмета ще се отбелязва с паметни плочи:

• паметна плоча – и за  Златна перла, станала възможна извън законовата процедура  благодарение на Арнаудов;
• паметна плоча – и за тези 520 000 лв съдебни такси, които общината ще плаща по силата на съдебно решение от 25 юли т.г., няма данни дали общината обжалва;
• паметна плоча – и за решението за строеж на Корал, което е току-що отменено от съда. Продажбата на терена заедно с дюните и  блатните кокичета е от времето на кметуването на Арнаудов;
• и още – за отстъпките на Арнаудов под натиска на многобройни обаждания като тази (видео), тук участва вторият от списъка на паметната плоча – Андрей Едрев, който  се оказва собственик на  незаконен бар Boutique beach club Temptation Island на дигата! Едрев впрочем стопанисвал  резовския  плаж.   Пред БНТ началникът на групата за охрана  на държавната граница коментира беззаконието: бар на границата.

В YouTube може да се види церемонията за  издигане на знамето.  Води я същият Андрей Едрев. Забележително видео, вижте го.

Сегашните управляващи доскоро  изразяваха възмущение от стила Арнаудов:

за кого са тези защитени зони – за природата или за определени инвеститори, близки до властта, които получават разрешителни за строеж и се облагодетелстват?

Сега се оказва, че  стилът Арнаудов е приемлив.

Не, не е приемлив, скандален е. Скандално е назначението на Арнаудов за шеф на горското стопанство, скандална е защитата, че имал подходящо образование. Пеевски, Арнаудов, Емил Иванов –   това са кадрови решения отвъд защитимото.

*

И по конкретния повод Това знаме се вее тук благодарение на –   не трябва ли да има стандарти за подобни означавания – особено ако имена на хора в администрацията или местното самоуправление присъстват на паметни плочи за  инициативи, обекти и пр., които са подкрепили по силата на позицията си.

Част от непроведения принципен разговор какво е благодарение на, какво е в изпълнение на служебните задължения, какво е въпреки и какво е по вина на.

За да се сложи точка на построих ви, дадох ви, развях ви знаме – и народ, изпаднал в положение да дължи благодарност.

Особено когато обратната страна на  построих ви, дадох ви,  развях ви знаме  е  не положих грижа, позволих да се съсипе, поставях частни интереси над закона.

*

И няма никаква запетая пред благодарение на.

Днес са обнародвани измененията в Закона за ДАНС.

Днес Дилян Пеевски е избран за шеф на ДАНС.

Националната сигурност.

*

#ДАНСwithme