Публикувано е решението на Върховния съд на САЩ по делото Anthony Elonis v the U.S. Решението се очакваше с много голям интерес, защото се отнася до свободата на изразяване във Фейсбук.
Антъни е на 27 години, жена му го напуска след 7 години семеен живот, отвежда двете деца. Има проблеми на работното си място, колеги свидетелстват, че е нападал жени и се е опитвал да ги разсъблече. Скоро след това го уволняват. Реакцията му във Фейсбук е поредица от заплахи за съпругата, децата, бившите колеги, дори за агентката, която е изпратена до дома му да провери каква е ситуацията.
Антъни е оценен като опасен, осъден е на затвор, но обжалва и делото му стига до ВС на САЩ. Защитата се основава на Първата поправка на Конституцията за свободата на художественото изразяване, защото текстовете напомняли рап. Жанрът е следният:
‘There’s one way to love you but a thousand ways to kill you.
I’m not going to rest until your body is a mess,
soaked in blood and dying from all the little cuts.’
Същевременно в Ню Йорк Таймс излиза публикация, че в 18 случая съдилищата разглеждат дали рап текстове биха могли да бъдат използвани като доказателство – и в 80% от случаите ги допускат. А рапът е “социално-политически коментар на бедните черни квартали” – поради което тезата на защитата е, че следва дори да бъде по-защитен в сравнение с други артистични изяви.
Защитата задава въпроса какво би станало, ако някой напише известната фраза на Томас Джеферсън, че дървото на свободата трябва отвреме навреме да се полива с кръвта на патриоти и на тирани.
Самият Антъни твърди, че пише по този начин във Фейсбук с терапевтична цел. Има коментари, че ако това е хартиен дневник, тезата за терапевтична цел е приемлива, ако става дума за заплаха по електронна поща – не е.
Друг аргумент е, че и Еминем има подобни текстове. Разликата е в това, че Еминем не плаши конкретно никого. А заплахите на Антъни са като пътна карта за действие – и достатъчно ли е да напишеш LOL, за да се измъкнеш, коментира съдия Самюъл Алито.
Практиката е установила, че истински заплахи са незащитено слово. Въпросът е какво е истинска заплаха, дори ако знаем, че това е “сериозно изразено намерение на лицето да се ангажира с незаконно физическо насилие”, според решението. Така или иначе мнозинството приема, че в случая няма доказателство за истинска заплаха.
Според коментари в американските медии това решение не намалява несигурността относно границата между защитено и незащитено слово.
