На 22 февруари 2018 г. стана известно решението по делото Libert v. France.
Служител във френските железници установява, че работодателят му е осъществил достъп до файловете на служебния компютър на лицето. Между тях има и порнография. Служителят твърди нарушение на чл.8, право на личен живот.
Въпросът е има ли намеса в личния живот, тъй като файловете са били отворени на професионалния компютър на служителя, без да бъде информиран и без присъствието му.
Настоящото дело се различава от делото Bărbulescu (§§ 108-111), в което се засяга намеса в личния живот и кореспонденцията от работодател в частния сектор. В случая има намеса от публичноправен субект. Тази намеса нарушава член 8 ЕКПЧ, освен ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече законни цели съгласно втората алинея на тази разпоредба и е “необходима в едно демократично общество”, за да ги постигне.
Намесата е предвидена от закона, ако има разпоредба във вътрешното право, но и ако разпоредбата съответства на принципите на правовата държава. За да се изпълни изискването, законът трябва да е достатъчно ясен по въпроса при какви обстоятелства и при какви условия публичните органи са оправомощени да вземат такива мерки. Според съда файловете, създадени от служител на компютър, предоставен от неговия работодател за изпълнение на работата му, се предполагат да са служебни, освен ако служителят ги определи изрично като лични, така че работодателят има достъп до тях без неговото присъствие .
Намесата има легитимна цел “предотвратяване на престъпления” и да гарантира защитата на “правата … на другите”. Работодателят законно иска да гарантира, че служителите му използват компютърното оборудване, което предоставя за изпълнение на задълженията им, в съответствие с договорните задължения и приложимите разпоредби. Работодателят има законен интерес да гарантира правилното функциониране на предприятието, което му позволява да удостовери, че неговите служители изпълняват професионалните си задължения адекватно и с необходимата скорост.
Намесата е необходима в демократичното общество, когато е основана на належаща обществена потребност и пропорционална на търсената легитимна цел. Трябва също така да се провери дали вътрешното право и практика предвиждат адекватни предпазни мерки срещу злоупотреби и произвол.
Съдът отбелязва, че френското материално право съдържа средство за защита на личния живот. Принципът е, че работодателят може да отвори професионалните файлове, намиращи се на твърдия диск на компютрите, които той предоставя на своите служители при изпълнение на техните задължения, но не може да отваря файлове, идентифицирани като лични – освен в присъствието на съответния служител.
Съдът приема, че в случая работодателят може да има достъп до файловете, защото те не са надлежно идентифицирани като лични/частни.
Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
