Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,
че знае от много достоверен източник,
че Бетина Жотева, член на СЕМ, казала,
че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,
че е за закриване на Радио България.
Бетина Жотева казала,
че нито министър Захариева й е казала,
нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,
че е за закриване на Радио България.
*
Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет – но да се върнем към Радио България.
I
Радио България и реформата в БНР
Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната. Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.
За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:
- Първо, разпространението на програмата онлайн
Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция Радио Кърджали. Този факт стана широко известен при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.
Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):
искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.
Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане – пет години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол
защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.
- Второ, редуцирането на съдържанието онлайн
Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.
Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.
Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.
II
Реакцията към стъпките, предприети от БНР:
СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава
да изиска информация от КРС с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и
да изиска от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.
На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.
Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.
Министър Захариева заявява ясно, че министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание, че Радио България „под формата, която го разбираме, класическата“ не съществува – и става дума за чуждоезикова продукция.
За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.
МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.
На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:
Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.
До медиите това съобщението достига накратко така: Президентът забрани да се закрива Радио България.
- Работещите в Радио България
Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.
След срещите и публикациите поне става ясно: парламент, президент и правителство не могат да вземат програмните решения на обществените медии.
III
А сега?
Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.
УС на БНР приема за сведение изразените мнения и решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.
Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност, общественото радио също.
Така че предстои да се решава обща задача: публичният ресурс да бъде инвестиран в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи, за изпълнение на обществената мисия на БНР.
