Медийно право

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

• ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
• понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
• закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
• дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.