В Официален вестник на ЕС:
Становище на Европейския комитет на регионите — Преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.
В контекста на провежданата обществена консултация можем да се запознаем и с позицията на Европейския комитет на регионите. Становището следва логиката на въпросника, изготвен от ЕК за целите на обществената консултация.
В Официален вестник на ЕС:
Съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“). Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението
В доклада се предлага европейското сътрудничество по тази рамка да продължи до 2020 г., като по този начин нейният работен цикъл се увеличи от 3 на 5 години.
Новите приоритетни области са: Continue reading
На 18 декември 2015 г. Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) потвърди компромисните текстове, съгласувани с Европейския парламент относно ревизията на правната рамка на защитата на данните в ЕС. Споразумението е било постигнато между Съвета, Парламента и Комисията на 15 декември 2015 г. Това споразумение е в съответствие с искането на Европейския съвет преговорите по реформата на защитата на данните да бъдат приключени до края на годината.
Според днешни изявления, ревизията на рамката не само укрепва правата на гражданите, но и адаптира правилата за бизнеса, като в същото време се намалява административната тежест.
Ревизията на правната рамка е законодателен пакет, предложен от Комисията през 2012 г. с цел да се актуализират и модернизират правилата за защита на данните. То се отнася до две законодателни акта: регламент (на мястото на Директива 95/46 / ЕО) и директива за защита на данните в областта на правоприлагането (предназначена да замени рамковото решение за защита на данните от 2008 г.).
Защитата на лицата във връзка с обработването на личните им данни е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 8).
След окончателните правно-технически редакции проектите ще бъдат внесени за приемане.
Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).
WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То поддържа интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib — дружество със седалище в Мадейра (Португалия).
Данъчният орган в Унгария смята, че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.
WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.
Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос дали данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.
Според Съда на ЕС:
Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство; дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо; дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.
Стана известно решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Роман Захаров срещу Русия по чл. 8 Конвенцията, защита на тайната на личния живот на гражданите.
Законодателството на Руската федерация въвежда задължение за мобилните оператори да инсталират техническо оборудване за подслушване (Система оперативно-розыскных мероприятий, SORM-2). Роман Захаров в продължение на 12 години атакува по различни начини възможността за подслушване без съдебна заповед и предоставянето на информация на Федералната служба за сигурност. В жалба до ЕСПЧ Захаров твърди, че руското законодателство нарушава правото му на личен живот по член 8 ЕКПЧ и че не са налице ефективни средства за защита на личния живот.
В решение от близо 100 страници Голямата камара стига до извода, че законодателството на Русия, което дава възможност за подслушване без съдебно разрешение, наистина не предвижда достатъчно гаранции срещу злоупотреба и по този начин се осъществява нарушение на чл.8 ЕКПЧ. В частност, не са ясно определени ситуациите, в които полицията има право на достъп до разговорите, нито кога институциите са длъжни да прекратят следенето и да унищожат събраните данни. Процедурата за издаване на разрешения не гарантира, че подслушването е обосновано и необходимо. ЕСПЧ има и съмнения относно независимостта на съдебната от изпълнителната власт. Липсват ефективни средства за обжалване.
Според Голямата камара минималните гаранции за правата на гражданите включват:
Решението по делото Захаров срещу Русия е само едно от решенията, свързани с проследяване и подслушване в държави – страни по Конвенцията. Подобни решения – с подобни изводи – има и по повод българския Закон за специалните разузнавателни средства и практиката по прилагането му. Наскоро ЗСРС е бил отново променен и сроковете за използване на СРС са били удължени.
Повече подробности за СОРМ на фонтанка.ру, откъдето е и снимката на плаката от 1954 г.
В съответствие със Стратегията на ЕС за единен цифров пазар Европейската комисия представя своята визия за модерна рамка на ЕС за авторското право – план за действие, очертан в съобщението COM(2015) 626 final.
През следващите шест месеца тази политическа визия ще бъде превърната в законодателни предложения и политически инициативи, като се вземат предвид коментарите от няколко обществени консултации.
Планът за действие на Комисията включва четири области (вж. информация за съобщението и подробни въпроси и отговори).
1. Разширяване на достъпа до съдържание в целия ЕС
Представени са нови правила за преносимостта на съдържанието – първа стъпка към подобряване на достъпа до произведения на културата (вж. информация за новите правила). Комисията ще продължи да използва на своята програма „Творческа Европа“, за да помага на европейското кино да достига до по-широка аудитория, вкл. за разработването на новаторски инструменти, като например европейски агрегатор на онлайн портали за търсене и центрове за лицензиране.
2. Изключения от правилата за авторското право
Това е много важна тема, защото при развитие на технологии правилата се нуждаят от периодично преразглеждане с цел актуализиране на хипотезите на свободно използване на защитени произведения. Такава е практиката в САЩ. Комисията възнамерява да работи по ключови изключения от авторското право на ЕС. Благодарение на изключенията произведения, защитени с авторско право, ще могат да бъдат използвани при определени обстоятелства без предварително разрешение от носителите на правата – говори се за изключение за целите на образованието, за хора с увреждания, за сегашното изключение за панорама и др.
3. Създаване на по-справедлив пазар
Комисията ще оцени дали приходите от онлайн използване на съответните творби се разпределят справедливо. В този контекст Комисията ще разгледа ролята на услугите за агрегиране на новини. Подходът на Комисията ще бъде пропорционален — тя няма намерение да въвежда такси за хипервръзки, т.е. потребители няма да трябва да плащат за авторски права, когато просто споделят хипервръзка към съдържание, защитено с авторско право. Резултатите от текущата обществена консултация относно платформите и онлайн посредниците ще допринесат за общото разискване.
4. Борба с пиратството
По-широкият достъп до съдържание ще помогне в борбата с пиратството. Ще се прилага принципа „следвай парите“ с цел прекъсване на финансовите потоци към предприятия, които печелят пари от пиратска дейност. ЕК публикува обществена консултация за оценката и модернизирането на съществуващата правна рамка.
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия) в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).
SBS създава и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на други доставчици – се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.
SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS трябва да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение. SBS оспорва това искане.
Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.
Съдът вече е приел (решение Svensson по дело C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента – „акт на разгласяване“ на произведение и „публично“ разгласяване. В случая:
Като извод: доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.
В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решение на Общия съд по дело T-674/11 TV2Danmark/Комисия.
Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която се констатира, че посочените мерки представляват държавнa помощ. Жалбата е подадена от TV2/Danmark A/S, втората обществена телевизия в Дания (първата е Danmarks Radio). Финансира се от такси от аудиторията и реклама.
Освен обществените радио- и телевизионни оператори, на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори – Viasat Broadcasting UK Ltd и обединение, създадено от дружества SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd. По жалба на SBS системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията относно средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондове TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата, дължима от TV2, за използването на честота с национално покритие (наричани общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на регионални честоти, както и мярката must carry.
След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че финансирането представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). TV2 обжалва – с Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04) Общият съд отменя решението на ЕК.
Комисията се произнася отново (Решение 2011/839/ЕС от 20 април 2011 г.) – Дания е превела в действие въпросната помощ неправомерно, но ЕК взема предвид и последващите ефекти. TV2 обжалва отново – и с настоящото решение Общият съд се произнася за втори път по втората жалба на обществената телевизия.
Съдът започва преценката си, като напомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага кумулативното наличие на четири условия: да е налице намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Altmark).
При обществените услуги (услуги от общ икономически интерес) е прието вече от Съда на ЕС, че доколкото намесата на държавата е компенсация, не може да се счете, че тя предоставя на своя получател предимство, което го поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните му предприятия – и такава намеса не отговаря на едно от необходимите за наличието на държавна помощ условия – поради което не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение Libert). Мерки, дори неотговарящи на условията Altmark и класифицирани като държавна помощ, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106 (2) от ДФЕС – точно това е и заключението на ЕК през 2008, с изключение на около 628 мил. крони свръхкомпенсация.
Иначе – за да се избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на чл.107.1 ДФЕС, трябва да са изпълнени условията Altmark :
Единствената грешка в прилагането, която Съдът намира, е смесването на приходите от реклама с приходите от такси (събирани в датския Фонд Радио и телевизия), поради което приходите от реклама са неправилно са квалифицирани от Комисията като държавна помощ.
В останалата част жалбата на обществената телевизия срещу решението на ЕК от 2011 г. е отхвърлена.
Дискусиите за евентуална схема за резервационни данни на пътниците (PNR) в ЕС се развиват от 2007 г. насам с предложението за рамково решение на Съвета относно този въпрос. Първоначалното предложение предвиждаше въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, да бъдат задължени да предават PNR данни на компетентните органи с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления.
В своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма Европейският парламент се ангажира „да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината“ и настоятелно призова Комисията „да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците“.
Стана известно ново Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно Предложението за директива за използването на резервационни данни на пътниците.
Предложението за мерки според ЕНОЗД все още не изпълнява основната предпоставка за PNR схема, а именно спазване на принципите за необходимост и пропорционалност. Предложението не предвижда комплексна оценка на способността на съществуващите инструменти да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Освен това то не представя подробен анализ на степента, в която свързани с по-малка намеса мерки биха могли да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Нецеленасоченото масово събиране и обработване на данни от PNR схемата представлява мярка за общо наблюдение – а мнението на ЕНОЗД е, че единствената цел, която би отговаряла на изискванията за прозрачност и пропорционалност, би била използване на PNR данните в отделни случаи, само при установена въз основа на по-точни признаци сериозна конкретна заплаха.
Впрочем това беше и проблемът на обявената за недействителна Директива за задържане на трафични данни.
Дискусиите за резервационните данни винаги са напредвали трудно, по-трудно стана след решението на Съда на ЕС от 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland, а още по-трудно – сега, в края на 2015 – когато настояващите – подобно Европейския надзорник за личните данни – за пропорционална намеса – се оказват малцинство.
Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отговаря „за предоставянето на консултации на институциите и органите на Общността и субектите на данни по всички въпроси, свързани с обработката на лични данни“.
ЕНОЗД е приел Становище 4/2015 във връзка с общия регламент за защитата на данните. В него се разглеждат произтичащите от цифровизацията трудности за защитата на личните данни — приспособяването на съществуващите принципи на защита на данните към глобалната цифрова среда в контекста на плановете на ЕС за цифровия единен пазар (резюме, текст)
Въпросът е в това, че съществуват сериозни въпроси за влиянието на революцията в областта на цифровите технологиите върху достойнството, личната свобода и функционирането на демокрацията в зависимо от данните общество. Компютърните услуги в облак, интернет на предметите, големите информационни масиви и други технологии са изключително важни за конкурентоспособността и растежа. В бизнес моделите се разработват нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, обосновани с дългосрочни и недостъпни политики за защита на личните данни. Но това поставя принципите за защита на данните пред нови изпитания, които налагат да се преосмисли тяхното прилагане.
Технологии – но колко? И има ли защита? Особено в периоди като сегашния, в които акцентът се премества върху сигурността и ограничаването на правата и свободите.
ЕНОЗД очертава тенденции, които могат да включват неприемливо обработване на лична информация или да нарушават правото на неприкосновеност на личния живот и предлага идея за екосистема за защита на четири нива:
|
1) |
Ориентиран към бъдещето регламент относно обработването на данни и зачитането на право на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните. |
|
2) |
Отговорни администратори, които определят обработването на лична информация. |
|
3) |
Зачитащ неприкосновеността на личния живот инженеринг и дизайн на продукти и услуги за обработване на данни. |
|
4) |
Оправомощени физически лица. |
