Задачата за намаляване с десет на сто разходите за персонала е по-трудно решима там, където не са създадени предпоставки за диференцирана оценка.
В Българското национално радио търсенето на решение генерира и нов проблем, който нито е обективен, нито е задължителен: противопоставяне на хората.
В писмо на Управителния съвет на БНР до парламентарната медийна комисия се говори за диалог, но писмото допълнително задълбочава проблема. Твърдението на ръководството, че имало фрапантни примери на разпределение на хонорари (ако се твърди фрапантност, във всеки случай тя е невъзможна без одобрението/съгласието на същото това ръководство) прилича на акт на дискредитиране на част от работещите в радиото.
Управителният съвет заявява още: “Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес ще бъде извършен в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност. На базата на резултатите от този одит ще бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР. От следващия месец се въвежда система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.”
По отношение на намеренията може да се отбележи, че:
- намеренията се обявяват две години след началото на мандата;
- ще се възлага анализ по отношение на необходимост: но преди това ще трябва да се дефинира необходимостта;
- нещо повече – трябва визия за общественото радио в цифровото време на базата на възприетите международни стандарти, за да се говори отговорно (обратното на безотговорно) какво общественото радио е и какво трябва да бъде;
- в по-сложни ситуации експертизата е важна, за да могат промените да стъпят на здрава основа – но резултатите от анализа са само основа – за управленски действия, отговорността остава в управленския екип;
- атестиране и оптимизиране са крайно затруднени в атмосфера на недоверие и нарушен диалог, ако хората са стресирани, огорчени, противопоставени и предадени на атаката на медии-които-живеят-от-скандали.
Разбира се, намаляването с десет на сто на разходите за персонала е само една задача. Разговорът за ситуацията в БНР вече не е за задачата, а за капацитета да се решават задачи. Затова и проблемът не е синдикален, както се чу през седмицата от парламентарната медийна комисия, а управленски.
Председателят на СЕМ направи опит да катализира търсенето на изход от ситуацията, като даде едномесечен срок на БНР – “след който ще подаде оставка и ще пренесе кризата в регулатора”.
Първата стъпка в срока, за която научаваме от сайта на БНР: Управителният съвет на БНР реши да възложи ангажимент с предмет: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР, и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. Опитът в провеждането на такъв ангажимент в други обществени медии (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) ще бъде предимство при вземане на решението за избор. Покани за представяне на оферти са отправени до три реномирани международни одиторски компании, със срок за събиране на офертите – 08 юни 2015 г.
*
Има още една година до края на мандата на ръководството.
Мандатността е важен принцип, но времето е ценен ресурс. Идват и избори. Моника Маковей коментира мандатността така: Мандатност без резултати? Това не е демокрация.
Мандатът е за постигане на определени резултати, както казва Маковей. Не просто да тече, докато изтече.
*
Директорът на БНР поиска финансова проверка на радиото (1 юни)
Реакцията на протестиращите срещу искането за нови ревизии (2 юни)
“Ако протестиращите в БНР стоят като накацали птици, ще дочакат само смяната на сезоните” (Доц. Георги Лозанов пред Offnews, 4 юни)
