Да си спомним за професор Жечев, на днешната дата се навършват 86 години от рождението му.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Обединено кралство: финансирането на БиБиСи
Финансирането на обществените радио и телевизия чрез такси от аудиторията продължава да среща проблеми. Става все по-трудно размерът на таксата да се актуализира, вземането да се събира, а и да има ясен възглед за кои медийни услуги се заплаща и кои са задължените лица. Все пак изследванията показват, че в Обединеното кралство засега 53 на сто от гражданите са съгласни финансирането да продължава да се осъществява чрез такси.
Стана ясно, че терминът такса вече се разглежда като данък, без връзка с установяване на получаването на услугата.
От години BBC предлага зрители, които гледат телевизия онлайн чрез видео по заявка via BBC iPlayer, да плащат както тези, които следят линейните тв услуги (обикновените програми по програмна схема) – независимо как се разпространяват. Таксата в момента е 146 британски лири годишно (400 лева), става дума за около 500 000 души – или общо над 70 милиона бр. лири могат да се събират само от тези зрители.
Днес отново се поставя въпросът за задължените лица, защото вече 4.5 милиона такси няма да бъдат платени по силата на освобождаването поради възраст (над 75 години) – което означава, че вече над 650 милиона бр. лири годишно не влизат в бюджета на ВВС, защото услугата за възрастните хора е без такса.
С промяната на демографската ситуация финансирането намалява. На призива да поеме своята отговорност ВВС отговаря с план за икономии и съкращава 1000 души. И отново поставя въпроса за разширяване на задължените лица, като започнат да плащат потребителите на VOD онлайн.
Откъде идват и за какво отиват средствата за ВВС.
Директива за аудиовизуалните медийни услуги: обществена консултация (Медийна рамка за 21-ви век)
#AVMSD2016 – това е новината. Ревизия на медийната директива през 2016.
Медийна рамка за 21-ви век е заглавието на съобщението за консултацията.
Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Как в цифровата епоха можем да подобрим съществуващите правила на ЕС за телевизия и предоставянето по заявка на аудио-визуални медийни услуги? Как по най-добрия начин да защитим децата и другите зрители, да подпомогнем европейските произведения, да стимулираме богатството на културното си многообразие, да насърчим достъпа до информация и да регулираме рекламите в аудио-визуалната онлайн среда? Европейската комисия задава тези и други въпроси на зрителите и заинтересованите страни (участници в пазара, обществени и потребителски организации) в нова обществена консултация с цел да предложи през 2016 г. преглед на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ).
Ето и въпросите от сайта на ЕК:
Обществена консултация във връзка с Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век
Срок 30 септември 2015.
БНР: “тези данни ни карат да не губим повече време”: най-добре
Колкото и малки да са стъпките, обещани от Радослав Янкулов в концепцията му, озаглавена Малки стъпки към големи промени, месеци преди края на мандата има обещаване на стъпки, противопоставяне на хората в радиото и намаляваща аудитория.
Анализите и оптимизирането се обещават трета година:
- Ръководството още през май 2013 г. поема ангажимент за функционален анализ на звената, взаимодействията им и връзката дейности – финансиране, за да се извърши оптимизиране на структурите, позициите и длъжностните характеристики на заетите в БНР.
Времето минава, Иво Тодоров е програмен директор, Васил Чобанов е шеф на Хоризонт. Появява се идеята за олекотяване на програмите, “много се говори по това радио”, предаването на Катя Лещанска изчезва и не го възстановяват, Деконструкция е подпряна с Конструкция, а Васил Чобанов престава да е шеф на Хоризонт.
- През 2015 г. анализи и оптимизиране продължават да липсват – няма и атестиране, няма и основа за намаляването на разходите за персонала. Ръководството поема ангажимент: независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес по отношение необходимост, заетост, натовареност – оптимизиране на структурите на БНР – система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.
Времето минава, хората в радиото са разделени на протестиращи и контрапротестиращи, напрежения има и между програмите; според ръководството вината е на журналистите – и те се сочат като виновни публично: защото имало високи хонорари – сякаш разпределението е метеорологично явление, а не е извършвано по време на мандата на същото това ръководство.
- На 29 юни 2015 г. на сайта на радиото се появява поредното съобщение за намерения – ще бъдат прецизирани правилата и критериите, по които се определят и изплащат хонорарите в БНР; продължаваме активно да работим за въвеждане на механизми за атестация на служителите и обвързването на резултатите от атестирането с разпределянето на средствата за възнаграждения, както и с кариерното израстване и развитие на работещите в БНР; ще трябва да се свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите, които ще участват в Програмния съвет на БНР; ще е ясна и по-ефективната система за реализиране на проекта „Евранет плюс“; ще бъдат разработени в краткосрочен план и стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР.
Констатациите са тревожни: “за последните месеци БНР отстъпва на други две радиостанции в ефира. Пазарният дял на програма „Хоризонт“ е намалял със 7%, два пъти е спаднал средния рейтинг, а 3% по-малко са слушателите – от 14% през януари на 11,2% през април. Тези данни ни карат да не губим повече време и да вземем съответните мерки, както по отношение на програмите, така и за да оптимизираме дейността на Програмна дирекция “, казва директорът Янкулов.
Според ръководството не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията, няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на „Хоризонт”, „Хр. Ботев”, „Радио България“, както и ясно изразени, и програмно мотивирани „летни схеми” в ефирните програми, налице е и слабо популяризиране на резултатите от социологическите изследвания, както и ефективното им използване за подобряване на програмното звучене на медията.
Няма съмнение, че съобщението от 29 юни 2015 е вид самооценка. Ръководството признава кризата и регистрира опит да се освободи от отговорност с едно отстраняване на програмен директор “по взаимно съгласие” и назначаване на негово място на магистър по Публична администрация.
Негативната самооценка и негативната оценка на аудиторията променят ситуацията наистина: “тези данни ни карат да не губим повече време”, казва ръководството. Най-добре, стига толкова.
Навигатор за медийната свобода
За оценяване на степента на медийна свобода и тенденциите се използват много и различни индекси, трудно е всички те да бъдат следени паралелно и в сравнителен план.
За част от тях Дойче веле предлага навигатор. Вероятно по-нататък могат да бъдат добавени и други индекси.
Съд на ЕС: Защита на личните данни: приложимо право
Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.
Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.
Става дума за приложимото право към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.
Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган, правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.
Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена. Weltimmo фактурира услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания, предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.
По повод оплакванията унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство и налага санкция.
Weltimmo иска да бъде постановено, че унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.
Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:
„1) Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
2) Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
3) От значение ли е за тълкуването
- дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
- дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
- дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
- че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?
Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:
съвместният отговор на първите въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.
Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.
Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.
Електронни съобщения в ЕС: 19-ти доклад
19 -ят доклад за пазара и регулирането в областта на електронните съобщения в ЕС, засягащ развитията през 2014 г., вече е на сайта на Комисията.
Таблицата в доклада за развитието на широколентовия интернет в България:
Франция: съдът отменя решения на медийния регулатор без оценка на въздействието
Съдът отмени отказа на френския медиен регулатор CSA (съвет за аудиовизия) да позволи промяна на две телевизионни програми – новинарската LCI (от групата на TF1) и Paris Première (от групата на M6) – така че вместо криптирани и платени да започнат да се разпространяват безплатно (free to air DTT ).
Причината за отмяната е липсата на предварителна оценка на въздействието – това е основното, заради което си струва да се отбележи намесата на съда.
Законът предвижда CSA да провежда предварителна оценка на въздействието, включително икономическа, преди вземане на подобно решение.
В конкретния случай оценка има, но е огласена заедно с решението за отказ, а не преди него.
По същество медийният регулатор отказва промяна на бизнес модела, защото финансирането на двете програми с реклама ще се отрази отрицателно върху другите медии и медийния плурализъм. След отмяната в шестмесечен срок регулаторът ще трябва да се произнесе отново по същия въпрос.
Регулаторът в момента консултира и за нови HD канали, може да се види оценката на въздействието и по този въпрос, в съответствие и с решението на съда.
В България промените в лицензиите съвършено променяха (и променят) условията на опериране на доставчиците. Динамиката няма опора в сериозни оценки, или поне не е широко известно да има такива. Същото се отнася и за българските HD програми, и за въвежданите нови медийни услуги по принцип.
ЕСПЧ Голяма камара: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн
За смутените от решението на ЕСПЧ Делфи срещу Естония, прието единодушно, имаше добра новина, когато се реши делото да се гледа в Голямата камара. Очакваше се интересно произнасяне по въпроса дали все пак според Съда за правата на човека Конвенцията изисква от посредника поведение, което Директивата за електронна търговия изглежда, че не изисква. С други думи: интересно противопоставяне на правни рамки по въпроса за отговорността на посредниците онлайн.
На 16 юни 2015 стана известно и дългоочакваното решение на Голямата камара. Съдът потвърждава известното ни решение: няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Няма спор, че в коментарите има враждебна реч, незащитено слово. Обсъжда се отговорността на търговското дружество Делфи.
От Делфи поддържат, че националните съдилища в последна сметка неправилно са решили случая: не са приложили Директивата на ЕС за електронната търговия, която е транспонирана в естонското право, като са приели, че Директивата се отнася до дейности с чисто технически, автоматичен и пасивен характер, a Делфи е повече от посредник (с отговорност на издател).
Съдът приема, че Делфи е професионален издател на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония и като такъв трябва да е бил в състояние да оцени рисковете, свързани с дейността му и да предвиди, в разумна степен, последствията, до които тези дейности биха могли да доведат. Аргументите:
- Макар Делфи да не е автор на коментарите, според Съда от това не следва, че няма контрол върху тях, тъй като авторите на коментарите не могат да ги променят или заличават след публикуването им, а само Делфи може, което го прави повече от пасивен технически посредник.
- Според Съда търговското дружество не е направило нужното за идентифициране на авторите на коментарите, а е допуснало коментари без регистрация, като не е предвидило никакви инструменти за идентифициране на авторите, за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях.
- Трето, въпреки че Делфи има инструменти за недопускане на враждебна реч или реч, съдържаща насилие – като съобщение/disclaimer (сайтът не носи отговорност), софтуер срещу вулгарни думи и notice-and-take-down system (бутон/възможност потребители да отправят искане до администраторите за прекратяване на достъпа до определени коментари) – според Съда те не са достатъчни.
- И накрая, наложената глоба от 320 евро е пропорционална.
Когато стане дума за незаконно съдържание, от което посредниците имат икономически интерес, оправдана ли е неотговорността на посредниците? Оценките и сега остават разделени.
Адв. Емил Георгиев посочва в коментар положителните страни на решението: Това може би изглежда малко несправедливо за медийните сайтове, но поне указва на техните оператори по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в “адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази софтуерни алгоритми.
Очакваните негативни последици са очертани в едното особено мнение (Sajó, Тsotsoria): това е покана за автоцензура.
А другото особено мнение (Zupančič) се определя в някои коментари като тревожно. Но и без него практически се насърчава забраната на анонимността онлайн, защитена на най-различни нива в правото. Призив за real name policies. При това призивът е контролът да се оставя в частни ръце.
В резултат от решението се очаква да има ориентация към модериране, съответно ще се налагат разходи за бизнеса – без изследване на въпроса за пропорционалността.
Въпросите за отговорността онлайн са много и сложни, а Съдът като Шехерезада оставя въпроси и за утре. Публикацията, съответно коментарите в Делфи, са от 2006 г. – девет години дотук.
Яснота е необходима и по въпроса, поставен в началото – за съвместното действие на актовете на Съвета на Европа и правото на ЕС. От една страна, правото на ЕС има предимство за държавите от ЕС, но от друга Конвенцията на Съвета на Европа е важен ориентир за Съда на ЕС. В такъв контекст има и гласове, че решението няма особена стойност за държавите от ЕС. Наистина Съдът на ЕС вече се е обявявал в определени хипотези срещу проактивния мониторинг, например в решението SABAM v Netlog.
Във връзка с присъединяването на ЕС към ЕКПЧ се очаква Комисията в качеството ѝ на преговаряща страна от ЕС да представи своя анализ относно възможния отговор на Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (за несъвместимостта с Договорите на проекта на споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).
Финансиране на обществените медии: референдум в Швейцария 2015: данък
Вероятно БТА е източник на новината на български език за референдума в Швейцария, посветен на финансирането на обществените радио и телевизия. В заглавието се твърди, че швейцарците на референдум днес приеха всички домакинства да плащат такса за радио и телевизия. Така се ражда новината –
БТА: Швейцарските избиратели приеха днес на косъм промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия
БТВ: Приеха днес на косъм промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия
ПИК: Приеха днес на косъм промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия
- Как са плащали в Швейцария досега? На крайно устройство. Ако имаш каквото и да е крайно устройства за приемане, тогава плащаш.
- Какъв е въпросът на референдума? Одобрявате ли новата схема в изменението на закона от декември 2014 г. Както се посочва в обяснението (стр.33 и следващите), таксите са въведени отпреди интернет, а днес всички предприятия и 92 на сто от домакинствата в Швейцария имат интернет и мрежата се използва за радио и телевизия. С промяната се елиминира необходимостта да се осъществяват инспекции и претърсване на частни имоти за телевизори, мобилни телефони или други приемници. Домакинствата трябва да продължат да допринасят за финансирането – но като плащат данък – защото ще се плаща вече не за получавана услуга. Ще плащат и предприятията.
Швейцарците одобряват новата схема. С 50,08 процента – на въпросния косъм – но одобряват. Няма да се плаща повече такса на крайно устройство. Подробности се виждат в нормативната уредба. Ще има освободени от задължението по социални причини.
Резултатите по кантони – френскоезичните кантони подкрепят 
