Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Програмите на БНР: ново пет
Сайтът на БНР се развива. Появи се BNR Player – на адрес http://player.bnr.bg/ – място за достъп до програмите на Българското национално радио, общественото радио на България.
Общественото радио трябва да се слуша от всяка точка, чрез различни крайни устройства, огромното богатство от съдържание, с което БНР разполага, да е достъпно, разположено по удобен за аудиторията начин, като информационните технологии помагат за бързото развитие на радиото като медия. Дали технически не е добре всяка програма да продължава да остава достъпна от сайта и извън BNR Player е въпрос, по който има различни мнения, но така или иначе BNR Player е точка за достъп до програмите на Българското национално радио.
Колко обаче са те?
В съобщение на сайта на БНР се казва, че “BNR Player стартира с 22 програми: двете национални програми на обществената медия “Хоризонт” и “Христо Ботев”, както и осемте регионални – София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен. Потребителите могат да избират от единайсетте езика на Радио България.” Това са известните програми, формиращи облика на Българското национално радио през годините.
Какво се случва с музиката на Българското национално радио, четем нататък съобщението: “Музикалните канали в платформата са единайсет – Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика, Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.”
Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика обединяват съдържание под редакционната отговорност на Радио Бинар – БНР, един от новите проекти на общественото радио.
Но какво представляват
програмите Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop?
От сайта на регулатора става ясно, че
1. Това е услуга, предлагана от частно търговско дружество – Уеб радио и ТВ ООД.
2. “Диджитъл радио”/ Digital Radio/ е достъпна през мобилни устройства (телефони 3G и таблети), интернет (през уебсайт http://www.digitalradio.bg), IPTV. Услугата съдържа 6 (шест) канала – Digital Radio Rock, Digital Radio Pop, Digital Radio Pop Folk, Digital Radio DJ, digital Radio Hip Hop, Digital Radio Free, които са достъпни след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане
3. Съдружници в търговското дружество според сайта на регулатора са “Ен Ер Джи – Нова Радио Генерация” ЕООД, Константин Вълков и Мартин Захариев (*по-късно юридическото лице прехвърля дяловете си на Константин Вълков, но това не е отразено на сайта на регулатора).
- Константин Вълков е програмен директор на Дарик
- Мартин Захариев в момента е консултант на две парламентарни комисии, екс-депутат, продуцент.
Българското национално радио – в което работят 1450 души – е сключило договор, както се установи от разговор по БНР с Мартин Захариев, по силата на който изглежда е придобило права да разпространява съдържанието на петте от шесте програми (канала) , предлагани от горното дружество (без Digital Radio Pop Folk).
Въпросите
са много. Наистина ли се налага от сайта на общественото радио да се осигурява достъп до програми на частно търговско дружество? Каква е обосновката, как е направен изборът? Защо да има хип-хоп, а да няма поп- фолк? Защо точно такива програми са необходими на аудиторията? Как точно е разрешено програмите на общественото радио да се превърнат в 22? През каква процедура на одобрение в БНР е минал процесът?
И още:
известен ли е регулаторът за тези нови програми
защо външно търговско дружество осигурява услугата, няма ли собствен капацитет БНР
кой осъществява контрол върху съдържанието предвид редакционната отговорност на БНР за съдържанието в нейните услуги
как се отнасят петте програми към мисията на БНР
при положение, че в радиото работят 1450 души, поддържат се собствени състави, има собствен Златен фонд, има и музикална продукция – това ли са програмите, които трябва да се предлагат от сайта на общественото радио на България
кой печели – и не, не е слушателят, подобни канали той може да намери другаде
и накрая, няма ли известен проблем в избора на търговски партньор предвид състава на съдружниците – и как е избран този доставчик
Във вторник
СЕМ ще разглежда отчета на ръководството на БНР.
Не е ли време общественото радио да се поеме от ръководство, което разбира какво е обществено радио.
Вместо да осигури разпространение и популярност за безценното си съдържание, това ръководство посредничи на частни търговски дружества да достигат до аудиторията на общественото радио.
В сряда
В особена посока тръгва разговорът за тези програми. Имало нужда от плейър. Естествено, никой не спори. БНР не плащало толкова много.
Разговорът е за принципи, стандарти, идея за възможно и невъзможно. Възможното поведение на ръководството на общественото радио: въвеждат се нови програми, допустимо ли е – и на основата на каква преценка – да се плати на частно дружество, за да се популяризира търговската му марка на сайта на общественото радио -при това когато всичко е изпълнимо от собствения персонал на БНР?
Основният въпрос в обсъжданата ситуация не е в това дали БНР плаща малко или много.
Ако всичко се продаваше и купуваше – и основният въпрос беше просто колко – в такъв случай виж следващия постинг.
Бъдещето на BBC: обществена консултация за ревизия на Хартата
Днес е публикувана обществена консултация за ревизия на Кралската Харта, основен документ за BBC, British Broadcasting Corporation.
Консултацията е открита от днес до 8 октомври 2015 г. Консултационният документ се публикува от името на правителството.
Дейностите на ВВС са насочени към
устойчиво развитие на гражданското общество;
насърчаване на образованието и обучението;
стимулиране на творчеството и върховите постижения в културата;
представляване на гражданите, регионите и общностите;
свързване на държавата със света;
използване на новите комуникационни технологии и услуги в полза на обществото.
Ще се обсъждат услугите, обхвата на дейностите, влиянието върху пазара, финансирането, управлението, правилата.
По оценка на експерти правителството не само смята, че ВВС е твърде голяма медия, но и не харесва програмите й. Поради което аргументира намаляване на размера, обхвата на услугите и мисията на ВВС.
В други коментари на сайта на медийния проект на LSE се твърди, че има данни за безпрецедентна заплаха срещу бъдещето на ВВС.
Съд на ЕС: електромерите в ромските квартали (С-83/14)
Публикувано е решение на Съда на ЕС С-83/14 по случая с електромерите, които се закачат високо по стълбовете в ромските квартали. Става дума за Дупница.
Електромерите на всички потребители, включително на тези от ромската етническа група, са поставени обикновено на достъпна височина от около 1,70 метра, най-често в имота на клиентите, на фасадата на сградата или на оградата. Но в ромските квартали те са на 6 метра височина.
Анелия Георгиева Николова извършва дейност като едноличен търговец в българския град Дупница. Там тя стопанисва магазин за хранителни стоки, който се намира в квартал „Гиздова махала“ и се снабдява с електроенергия от предприятието ЧЕЗ. Николова подава жалба до българската Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и твърди, че спорната практика на ЧЕЗ е дискриминационна. КЗД се произнася в полза на Николова, ЧЕЗ обжалва, АС София – град се обръща към Съда на ЕС с преюдициално запитване.
Както казва Генералният адвокат J. KOKOTT, АС задава “цели” десет въпроса:
„1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра? Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход? В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата? То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство? Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение? Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия? Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите? Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?“.
1) В район, населен предимно с хора от определена етническа група, на забраната на дискриминацията, основана на етнически произход, могат да се позовават и други живеещи там лица, които не принадлежат към тази етническа група, ако са съдискриминирани чрез дадена мярка поради общия ѝ и колективен характер.
2) Когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят предимно лица от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от около шест метра, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) във връзка с член 8, параграф 1 от Директива 2000/43.
3) Такава мярка може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:
a) не могат да бъдат предприети по икономически приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответния район, и
б) взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответния район, при преценката на което:
– опасността от стигматизиране на определена етническа група е с отчетливо по-голяма тежест от чисто икономическите съображения и
– следва надлежно да се отчете интересът на крайните клиенти да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол над електромерите“.
Решението на Съда по дело С – 83/14 от 16 юли 2015 година:
Прилага се Директива 2000/43. Принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение в резултат от дискриминационна мярка.
Практиката може да се възприеме като указваща, че всички жители на квартала са считани за потенциални извършители на неправомерни действия. В този контекст Съдът пояснява, че въпросната практика съставлява неблагоприятно третиране на тези жители както поради обидния ѝ и стигматизиращ характер, така и поради крайните затруднения, ако не и невъзможност за тях да следят електромерите си, за да проверяват своето потребление.
Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези лица, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.
В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск. Българският съд ще трябва да прецени дали няма други подходящи, но по-слабо ограничителни мерки за решаването на констатираните проблеми.
Дори ако за постигането на упоменатите цели няма друга също толкова ефективна мярка като спорната практика, Съдът посочва, че тя изглежда несъразмерна спрямо тези цели и спрямо законните интереси на жителите на квартала. Българският съд ще трябва да провери дали наистина е така, като вземе предвид в частност обидния и стигматизиращ характер на въпросната практика и факта, че в резултат от нея отдавна и без никакво разграничение жителите на един квартал са лишени от възможността да контролират редовно потреблението си на електроенергия.
Медийни законопроекти: какво предлага БСП
На дневен ред са три медийни законопроекта – за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Първият е с вносители Полина Карастоянова и др. Институционален. 554-01-123
Вторият е с вносители Стефан Данаилов, Янаки Стоилов и депутати от БСП. 554-01-132
Третият не е внесен по предвидения ред – само се знае, че работна група в Министерството на културата се занимава с финансирането на обществените медии. Не е ясно в каква дълбочина на въпроса групата има мандат да навлезе, но вариантите са два – или технически съгласувания и “отстраняване на сухи клони”, както казва ЕК, или проект по същество – мисия, принцип, източници, прозрачност и отчетност, контрол ex ante u ex post – както си е редно. За този проект – толкова.
Проектът на Полина Карастоянова
отразява разговора за обновяването на регулатора. Проектът съдържа една разпоредба – правилото, че указът на Президента и решението на НС при обновяването на двете квоти, се заличава.
През 2010 г. ГЕРБ се занима с регулаторите – след като Тройната коалиция беше минала през законите да формира нови състави (КРС – три дни преди парламентарните избори). Тогава ЗРТ е изменен по особена формула. Квотата на президента се обновява през три години, а квотата на парламента – през две. Защо стъпката е различна и защо квотата на парламента не се обновява също през три години, остава неясно.
Досега стъпката на обновяване за двете квоти беше с еднаква продължителност и нямаше проблем мандатите на новите членове от двете квоти да влизат в сила едновременно.
Занапред началото на мандатите от двете квоти няма да е съгласувано.
Проектът на БСП
е по-интересен. Той очертава областта на вълненията на БСП за общото благо в регулирания от ЗРТ предмет. Те са в седем области:
1. Принципи на радио- и телевизионната дейност. Предлаганото изменение в чл. 17 е (основно) в интерес на доставчиците. То либерализира ограниченията в т.нар. тъмно време.
2. Квота за продукциите, създадени от независими продуценти. Предлаганото изменение в чл.19а.2 е (основно) в интерес на продуцентите и цели да промени баланса с доставчиците, които ще са длъжни да включват нови произведения до три години от създаването им.
3. Съвет за електронни медии. Променя се профилът на кандидатите – според БСП, изменение в чл. 25, вече не са нужни членове на СЕМ с опит в електронните съобщения и икономиката, а само в журналистиката и правото. Те могат да бъдат и консултанти на регулираните доставчици – предлага се да отпадне правната пречка. Предлаганото изменение е в интерес на все по-пълното размиване между бизнеса и регулацията, както и в интерес на предполагаемите консултанти (и не мисля, че става дума за Пеевски).
4. Фонд Радио и телевизия. По някакви причини се заличава споменаването му.
5. Сила на звука. Предлага се на законово ниво принцип, който в момента е въведен на регулаторно ниво.
6. Правомощия на СЕМ в областта на авторското право – заличават се. В мотивите се казва, че СЕМ няма капацитет по въпроса.
7. Седмата голяма тема е рекламата. Тя заслужава отделно и специално внимание. Предложенията са в интерес на рекламния сектор.
Продуценти, реклама, право, консултанти, СЕМ – това вълнува лявата БСП спешно. В каква посока ще се развие този интерес – предстои да видим.
Междувременно
в последния час
на сайта на НС се е появил нов ЗИД на ЗРТ от депутати от БСП, 554-01-136
Новият законопроект на БСП
показва известно развитие: две от темите са отпаднали (4 и 6), а 2 и 3 са преработени.
Степента на откровеност е намаляла. Уважаемите депутати няма да настояват новите членове на СЕМ да са експерти само от областта на журналистиката и правото и няма да посягат на правната пречка за консултантите, само намаляват срока на ограничението след изтичане на мандата. Днес се иска кандидатите за член на СЕМ да нямат друго гражданство, както и опитът им да бъде поне пет години.
Но пък исканията в интерес на продуцентите са се видоизменили: вече не става дума за включване в програмите, а за достатъчно средства за нови български произведения, които се разпространяват не по-късно от пет години от създаването им.
СЕМ ще продължава да се радва на правомощия в областта на авторското право.
Фонд Радио и телевизия не се заличава. Засега.
И рекламата все така е важна за БСП – и днес, поради което съвкупността от предложения относно рекламата ще е предмет на отделно разглеждане.
*
От вносителите – депутатката Марияна Бояджиева пред БНР, първите 17 минути. Разказва какво тя мисли, че е внесла – или може би какво би искала хората да мислят, че е внесла.
Мерки на Литва срещу RTR Planeta: съвместими с правото на ЕС
В България програмата RTR Planeta се приема свободно.
В Литва – не. През април Медийният регулатор на Литва – Комисия за радиото и телевизията – взе решение да прекрати временно разпространението на програмата на територията на Литва. След среща и последвал обмен със службите на Комисията относно националната процедура, довела до приемането на решението за спирането на разпространението, литовските власти информират службите на Комисията за развитието на отношенията с доставчика на медийната услуга.
Литовските власти изтъкват редица изявления, които биха могли да се считат за насочени към създаване на напрежение и насилие между руснаци, рускоезичните украинци и останалата част от украинското население. Твърдения, съдържащи се в програмата, може да се разглеждат като подбуждане на напрежение и насилие между руснаците и украинците, но и срещу държавите от ЕС и НАТО.
Член 3 (2) от Директивата за аудиовизуални медийни услуги предвижда оценка на нарушението от страна на съответната държава, за да се установи дали нарушението е открито, сериозно и тежко. Като се има предвид, че изявленията, направени по време на тези предавания, са свързани с текуща военна конфронтация с участието на Русия; че Литва има доста голямо рускоезично малцинство, което изглежда да е адресат на RTR Planeta; и че предвид историята на Литва като част от Съветския съюз би могло да възникне напрежение в Литва по тази тема, налице е открито, сериозно и тежко нарушение на член 6 от Директивата (подбуждане към ненавист).
Налице е следователно едно от двете основания за ограничаване на свободата на препредаване в ЕС.
Мерките на Литва са съвместими с правото на ЕС – това е изводът в новото решение на ЕК от 10 юли 2015, което може да се види на сайта на Комисията.
Няма свободни медии без върховенство на закона
Няма свободни медии без върховенство на закона.
В същото време свободните медии са и опора на правовата държава. За съжаление в момента има серия не-медии, които са организирани срещу министъра Христо Иванов и посланията на реформата. Вижда се кой ги финансира, особено след разпадането на тандема Цветан Василев – Пеевски.
Никакви европейски стандарти за медии не действат както трябва в държавата на фиктивните собственици и политико-медийните магнати. И един цифров преход не организираха както трябва по безпристрастни и недискриминационни условия. Външната правна рамка не е достатъчна, трябва прилагане. Затова подкрепата за върховенство на закона ще даде шанс на свободата на медиите.
Ако не сте забелязали, лица на критици на статуквото са разлепени из София. Същите послания са в не-медиите.
Подкрепа за правосъдния министър, реформа на правосъдната система и оставка на главния прокурор:
14 юли, вторник, 18.30, Съдебна палата
Съд на ЕС: запазване на трафични данни
В Официален вестник: преюдициално запитване относно запазването на трафични данни.
След обявяването на директива 2006/24 за недействителна, остана основанието в директива 2002/58.
Шведска юрисдикция се обръща към Съда на ЕС със следните въпроси – по дело C-203/15 :
- Общо задължение за запазване на данни за трафик, което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността съвместимо ли е с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, като се имат предвид член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
- Ако отговорът е отрицателен, може ли все пак запазването да бъде разрешено при определени условия за достъп, гаранции за сигурност и срок шест месеца, след което данните се изтриват.
Все пак Швеция е държавата, която през май 2013 г. беше ефективно осъдена за нетранспониране на директива 2006/24 да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Само месеци след това директивата беше обявена за недействителна с аргументите, с които Швеция отказа да я въведе.
България е между държавите, в които конституционните съдилища обявиха националните мерки за транспониране за противоконституционни. Бързо произнасяне на Съда на ЕС ще е от полза за всички държави, които за предвидили запазване на трафични данни на основание на директива 2002/58 (като Дания например) или в момента като нас са пред законодателни промени.
БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите
Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.
Затова когато се чуе, че БНТ и БНР ще се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя – защото така искала Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.
В кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.
Други становища по темата са изразени в стенограма от заседание на медийната комисия от юни 2015.
Не Европейската комисия, а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев, десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”. При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.
Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между БТК и компаниите с разрешения досега – и какво има предвид Мартин Захариев – е интересно – защото в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса за собствеността и на бивши, и на бъдещи собственици има (……)*. Впрочем ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.
Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината: “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.
Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка властта – т.е. съветниците и правителството на Станишев – и съответно изменението на ЗЕС за цифровия преход – прие да е водещ преносът, и при това положение (……)* реши да си осигури контрол върху преноса – а пък телевизиите ще плащат.
Грешна сметка. От тази грешна сметка тръгнаха бедите.
Веселин Божков сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”. Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.
Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери. Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно декодираме с декодерите.
С днешна дата за отбелязване е поне следното:
1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов) – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.
- Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг (идея на председателката на медийната комисия) може да се проведе в контекста на оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
- Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, вж стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия на сайта на парламента – [стенограма].
2. Председателят на СЕМ Георги Лозанов защити пред БНР нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.
Диверсифициране на центровете на власт и контрол винаги е отлична идея, но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с двойник “административна шапка” е открит въпрос.
3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС е за установяване на неизпълнение на задължения от държава съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран за неизпълнение на това решение (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.
4. За целта правителството било консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.
- Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми). Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
- Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението, не е ясно откъде следва такова разграничаване.
- Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти). Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации, но на портала за целта се публикуват проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС. Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава прие разпоредби въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива. В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.
5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС. Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР – финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.
- Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
- Следствие 2. В хипотезата придобиване на обществения мултиплекс от БНТ би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно, съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.
Стана дълъг текст, но накратко: какво ще декодираме с декодерите ще може да каже онзи зад скобите (……)*.
*
Update.
(…..)* е Цветан Василев чрез КТБ, обществената тайна се потвърди от самия Цветан Василев – и обяснението (от Сърбия в интервю) е следното:
всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти.
А защо сметката на Цветан Василев се оказа грешна е подробно обяснено тук:
На теория цифровизацията трябваше да вкара в абсолютно всеки дом в България висококачествена телевизия и радио чрез преминаването от аналогов към дигитален сигнал. Само че докато траеше цялата сага по структурирането на план за цифровизцията, а след това и за овладяването на мултиплексите, на практика пазарът на доставка на радио и тв сигнал до такава степен се разви, че обезсмисли дигитализацията. Нароиха се десетки доставчици на телевизия и радио по кабел и сателит като “Булсатком” и blizoo. Мобилните оператори също започнаха да предлагат пакетни услуги с интернет и телевизия към телефонията си. Всичко това вдигна качеството на услугата и значително свали цената й за обикновения потребител. Телевизиите имаха избор през кой оператор да пуснат съдържанието си и да избират на кого да платят за “преноса” му. Така задължението must carry* (задължен да разпространи) на мултиплексите просто нямаше как да прави пари без да има реципрочно задължения must offer all** (задължен да предложи всичко за празпространение). Така КТБ си остана с едни антени-тежести, които в крайна сметка през есента на 2014 г. и началото на 2015 г. си се върнаха обратно в изходна позиция, т.е. в БТК.
Впрочем идеи за must offer витаеха доста упорито из заинтересуваните кръгове, дори в групата по цифровизацията. Но това щеше да е толкова грубо ограничение, че не се стигна до официално формулиране на предложение.
Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга
Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело C‑347/14 New Media Online GmbH, образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.
Запитването е относно понятия от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) — „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.
Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет се състои в това, че всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.
По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).
Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
- 1. дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
- 2. дали при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?
Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на аудиовизията, ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема ГА също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)
И извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:
„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.
Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил – професор в Катовице по ПЕС и МЧП.
