Цифров дневен ред за Европа: обществени консултации

На 30 септември 2015 завърши  на   консултацията, свързана с предстоящата ревизия на Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век.

Но продължават още седем консултации, които имат значение за изпълнение на стратегията за единен цифров пазар в ЕС:

Дейността на ЕК е в съответствие с  инициативата за постоянна оценка за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (Regulatory Fitness and Performance, REFIT) – за което е приета и специална  програма на Комисията.

Пародия в Twitter

Пародиите в Twitter имат същата защита, каквато пародиите по принцип. Решението е на американски съд по делото  Levitt v. Felton.

Засегнатият е юрист, според когото  по този начин е осъществена клевета, емоционален стрес и нелоялна конкуренция.

Ответникът по делото е създал пародиен профил Todd Levitt 2.0 в Twitter. Той излага следните мотиви за създаването на профила:  ищецът е адвокат, насърчава с туити използването на алкохол и марихуана и по този начин привлича клиенти – това е негова маркетингова стратегия, която именно е предмет на ирония и хумористично представяне.

Според съда няма съмнение – първо, поради използвания език – че профилът е пародиен.  Самото име Todd Levitt 2.0  също е    индикация, че това не е оригинален и истински профил. Пародията в Twitter се защитава на общо основание   по силата на Първата поправка на Конституцията на САЩ.  Дали подсъдимият успял да създаде добра пародия е без значение  – и следователно   Тод Levitt 2.0  е защитено слово по Първата поправка.

 

 

Dancing Baby и авторските права онлайн

Стефани Ленц от Пенсилвания има син на 13 месеца и качва видео на учещото се да ходи бебе в YouTube.  В половинминутен запис от 2007 г.  звучи песента Let’s Go Crazy на Принс.  Стефани е уведомена, че видеото е в нарушение на правата на Universal Music Group (UMG), но решава да заведе дело  – тъй като смята, че в случая има право на  свободно използване по смисъла на американския закон (Digital Millennium Copyright Act).

Осем години по-късно Апелативният съд в Сан Франциско (9th U.S. Circuit Court of Appeals) се произнася по известния  вече случай Dancing Baby срещу Universal Music Group Vivendi SA.

Според съда носителите на авторски права не могат да избягват задължението си да преценят добросъвестно и преди изпращане на уведомление за сваляне дали твърдяното нарушение не представлява хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use).

Решението е важно и в светлината на обсъжданията, които са в ход в ЕС по повод изключенията и ограниченията на авторското право в ЕС. Юлия Реда, докладчик на Правната комисия на ЕП по ревизията на  Директива 2001/29 настояваше в доклада си – в тази част не беше подкрепена изрично в резолюцията на ЕП – преценката за нарушение да се извършва винаги при оценка на баланса с останалите права на човека, а също така да се въведе минимален стандарт  само при какви обстоятелства може да се нарушава свободата на информацията.

Решението е  Lenz v Universal Music Corp et al, 9th U.S. Circuit Court of Appeals, Nos. 13-16106, 13-16107

БНР: коя половина от кой ефир

Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:

  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.

Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.

Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:

  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.

Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.

 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:

първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.

В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.

Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –

  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  “да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио”.
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: “Половината от ефира ще е с предавания на турски език”, казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.

Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.

Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 

По отношение на турския език:

от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.

Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.

За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.

*

Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.

РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.

Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.

Tagged

Личният живот на публичните личности

Когато някой е известен – и в резултат от това модел за подражание – често се приема, че този някой  може да бъде напълно лишен от защита на личния живот. Така ли е?
Понякога съществува преобладаващ обществен интерес. Тогава може да има основание за намеса в частното. Отделен въпрос е, че в България често дори информация, която няма характера на частна, не се предоставя на обществото (дългият път до трите нули на Пеевски) –  но това е предмет на друг разговор.

Тук темата е жълтото: когато намесата в частното продава  – и се навлиза в частния живот на публични личности, защото те – знае се – имат нисък праг на защита. Колко нисък?

Истории по темата.

I.

Първата е от Обединеното кралство, иска се  съдът да наложи мярка забрана за публикуване на подготвен вече материал, искането е от засегнатите лица.

Известен и успешен спортист, който има отговорни постове в своя спорт , участва и в реклами, от две години е женен. Преди сватбата си той е имал друга приятелка, която иска да разкаже историята на връзката си със спортиста. Семейството не иска: смята, че това са лични отношения.

От медията се опитват да покажат, че съществувала нужда да се изяснят нещата, защото бившата приятелка била  наранена от лицемерието около цялата ситуация – поради което съществувал значим обществен интерес.

Както и друг път, става дума за баланс между правото на аудиторията да знае и правото на защита на личния живот.

Решението от 1 август 2015 по делото AMC and KLJ v News Group Newspapers показва, че

  • лицето има оправдано очакване за защита на личния живот;
  • сексуалният живот на едно лице е по принцип защитен (не винаги обаче);
  • намесата в личния живот не е пропорционална – като се направи преценка има ли предвидена от закона цел и постига ли се с публикацията;
  • не се доказва, че историята вече е в публичния домейн;
  • няма съгласие на лицето.

II.

Втората история  е от България.

Става дума за решение на Комисията по журналистическа етика по казус, предизвикан от предаването Папараци.

Не става въпрос нито за спорт, нито за секс, но въпросът е подобен: ако е общоприето, че публичните личности имат нисък праг на защита на личния живот, колко нисък е този праг и има ли случаи, в които правото на защита на личния живот има предимство пред правото на аудиторията да знае.

Според КЖЕ  и публичните личности имат право на защита, a в случая има   нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Намесата в личния живот не е пропорционална. Аргументите са в решението.

Това е тема с продължение, очевидно ще се говори още – предвид особеностите на българската медийна среда.

III.

Третата история е от Франция: намеса в личната сфера с фалшива информация:

стана известно решението по делото  Леонардо Ди Каприо срещу Oops!  (DiCaprio v Oops!) за публикация, според която Риана е бременна и той е баща, но не иска бебето. Информацията е невярна, а заедно с това  е представена като  ексклузивна.

Историята е по модела  clickbait, възприет и у нас (Шок! Невероятно! Сензация! Фотобомба! – последвани от фалшиви новини).

IV.

Накрая – отново от Обединеното кралство: защита на децата: u  Клуб Z пише: оставете на спокойствие принц Джордж,  той е едва на две години.

Има ли нужда БНР от посредници до аудиторията си

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

digital radio  vivacom 2015

digital radio mtel 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

 

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Рап, истинска заплаха, свобода на изразяване

Публикувано е решението на Върховния съд на САЩ по делото Anthony Elonis v the U.S. Решението се очакваше с много голям интерес, защото се отнася до свободата на изразяване във Фейсбук.

Антъни е на 27 години, жена му го напуска след 7 години семеен живот, отвежда двете деца.  Има проблеми на работното си място,  колеги свидетелстват, че е нападал жени и се е опитвал да ги разсъблече. Скоро след това го уволняват. Реакцията му във Фейсбук е поредица от заплахи за съпругата, децата, бившите колеги, дори за агентката, която е изпратена до дома му да  провери каква е ситуацията.

Антъни е оценен като опасен, осъден е на затвор, но обжалва и делото му стига до ВС на САЩ.   Защитата се основава на Първата поправка на Конституцията за свободата на художественото изразяване, защото текстовете напомняли рап. Жанрът е следният:

‘There’s one way to love you but a thousand ways to kill you.

I’m not going to rest until your body is a mess,

soaked in blood and dying from all the little cuts.’

Същевременно в Ню Йорк Таймс   излиза публикация, че в 18 случая   съдилищата разглеждат дали рап текстове биха могли да бъдат използвани като доказателство – и в 80% от случаите ги допускат. А рапът е “социално-политически коментар на бедните черни  квартали”  – поради което тезата на защитата е, че следва дори да бъде по-защитен в сравнение с други артистични изяви.

Защитата задава въпроса какво би станало, ако някой напише известната фраза на Томас Джеферсън, че дървото на свободата трябва отвреме навреме да се полива с кръвта на патриоти и на тирани.

Самият Антъни твърди, че пише по този начин във Фейсбук с терапевтична цел. Има коментари, че ако това е хартиен дневник, тезата за терапевтична цел е приемлива,   ако става дума за заплаха по електронна поща – не е.

Друг аргумент е, че и Еминем има подобни текстове. Разликата е в това, че Еминем не плаши конкретно никого. А заплахите на Антъни са като пътна карта за действие – и достатъчно ли е да напишеш LOL, за да се измъкнеш, коментира съдия Самюъл Алито.

Практиката е установила, че истински заплахи са незащитено слово. Въпросът е какво е истинска заплаха, дори ако знаем, че това е “сериозно изразено намерение на лицето да се ангажира с незаконно физическо насилие”, според решението. Така или иначе мнозинството приема, че  в случая няма  доказателство за истинска заплаха.

Според коментари в американските медии това решение не намалява несигурността относно  границата между защитено и незащитено слово.

Решението

Успелият – в числа (трите нули на Пеевски)

Цитат на политик, придобил широка известност, е  “Аз съм на 33 години и съм успял.”

Политикът е  известен още  като депутат, магистрат и медиен магнат.

Свързването на Делян Пеевски с медии беше   оспорвано, докато най-накрая потвърждението дойде от него  (“чадър над престъпници в моите вестници“).

Обратно, свързването му  с практикуването на юридическата професия беше твърдяно и сочено като основание за светкавичната му кариера до шеф на ДАНС.

Журналистът Росен Босев потърси по реда на ЗДОИ данни. Наложи се  да се стигне до Върховния  административен съд  – за да се получи известна яснота за  измеренията на  дейността на Пеевски като магистрат.

Според  решението на съдия Русева – АССГ 3196/2014   ,  Административен съд, София – град  – “количествена информация за дейността на Пеевски в следствието не е обществена информация”.

От публикация на вестник Капитал се разбира още,  че решението на съдия Русева не е единичен случай. Аналогично е и решението на съдия Галин Несторов по друго дело и друг отказ – на градския прокурор на София Христо Динев да предостави информация за делата на Пеевски: било възможно – АССГ Решение  3767/2015, съдия Галин Несторов. 

“създадената погрешна представа да доведе до накърняване на личния авторитет и да повлияе на възможността на магистрата в бъдеще да изпълнява независимо и почтено правомощията, предоставени му по закон. Тук не се касае единствено и само за личността на лицето П., а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество. Прилагането на закона на такъв принцип е в противоречие с неговата цел и го изкривява в степен да не бъде прилаган еднакво и предвидимо за всички български граждани и в частност по отношение на магистратите. Това означава от правен законът да се превърне в репресивен инструмент, което е юридически nonsense (абсурд)”.

Според   решението на ВАС 5400/13 май 2015   гражданите имат право да си съставят мнение за дейността на Пеевски на базата на исканите данни.

Предоставената информация в  изпълнение на решението  гласи:

  • “Брой на досъдебните производства и следствени дела, които са били разпределени на г-н Делян Славчев Пеевски: 0,
  • Брой изготвени от г-н Делян Славчев Пеевски обвинителни заключения, заключения с мнения за прекратяване и заключения с мнения за спиране – 0;
  • Брой извършени от г-н Делян Славчев Пеевски следствени поръчки и проверки: 0.”

И данните са важни,  но и как съдът балансира правото на информация с правото на защита на личния живот – също. Има смисъл решенията  да се прочетат – и гражданите  да си съставят мнение  и за аргументите в тях.

Още повече, съдия Галин Несторов  след произнасянето на ВАС по аналогичното дело  коментира несъгласието си с решението, довело до огласяване на трите нули:

“При цялото уважение към горната инстанция обаче по вътрешно убеждение не споделям мотивите на това решение за наличието на надделяващ обществен интерес по идентичния казус, още повече че решението е инцидентно и предстои формиране на установена практика по сходни казуси.”

update 2025: Наложи се да кача отново решенията, вече тук, а не като връзки, защото се оказа, че връзките и от АССГ и от ВАС  вече не водят към съответните решения.

Трансгранично предоставяне на платена телевизия в ЕС

Европейската комисия изпрати изложение на възраженията си до Sky UK и шест големи филмови компании в САЩ: Disney, NBCUniversal, Paramount Pictures, Sony, Twentieth Century Fox и Warner Bros. С изложението си ЕК информира за предварителното си становище, че всяка една от филмовите компании е подписала със SkyUK  двустранни споразумения, въвеждащи договорни ограничения, които пречат на Sky UK да предоставят на потребителите в ЕС платени телевизионни услуги, достъпни в Обединеното кралство и Ирландия. Без тези ограничения, Sky UK ще бъде свободна да решава на базата на търговски съображения дали да предостави платени телевизионни услуги за такива потребители.

Ако предварителното становище на Комисията се потвърди, всяка от компаниите ще е нарушила правилата на ЕС за защита на конкуренцията, които забраняват антиконкурентни споразумения.
Според ЕК европейските потребители искат да гледат платени телевизионни канали по свой избор независимо от това къде живеят или пътуват в ЕС. Сега те не могат да направят това.
Комисията продължава да разглежда трансграничния достъп до платени телевизионни услуги в други държави от ЕС по повод договори на Canal Plus /Франция, Sky Italia /Италия, Sky Deutschland /Германия и DTS/ Испания.

Съдът на ЕС се произнесе по Premier League / Мърфи (C-403/08 и C-429/08), че определени разпоредби, предотвратяващи предоставянето на предавания на потребителите извън лицензираната територия елиминират конкуренцията и разделят пазара в съответствие с националните граници.

Като част от своята стратегия за единен цифров пазар  Комисията също иска да гарантира, че потребителите, които купуват онлайн съдържание като филми и музика, няма да бъдат ограничавани в зависимост от националните граници.

За звученето и неговото координиране

Правото на изразяване на мнение е защитено от конституцията, медиите са четвърта власт, журналистиката имат право на свободно изразяване, в допълнение българското законодателство предвижда и клауза на съвестта.

Мотивирани ли са журналистите да работят за правото на информация на аудиторията, да разработват сериозни теми, да разкриват нарушения: ето някои предположения на базата на публикации в  медиите и социалните мрежи в последните дни:

1. Отзивчивата прокуратура

Как прокуратурата чете вестници: факти, систематизирани от Росен Босев. Подборката е дълга, но въпреки това непълна –  липсва например светкавичното сезиране по сигнал на кметицата на Казанлък, с която прокуратурата работи добре –  и озадачаващото прилагане на чл.326 НК. Известни са случаи – някои са посочени в публикацията –  в които прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи източниците им  – има и нееднаква практика по снемане на показанията от журналиста при самосезиране.

2. Деликатният премиер

Я елате, пиленца, при батко:   записи, показващи отдавна  известното отношение на премиера към вестник Сега: “Аз искам много внимателно и с голяма молба към вас, особено към тези медии бухалки на газовите посредници, които по стотици милиони на година взимаха като посредници от газа, които много услужливо техните вестници стоят така в сутрешните блокове, че да се виждат най-много… Какво от реформата сме орязали? […] Цяла сутрин слушах точно обратното. В медиите-бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение.”

И по-нататък към репортерка: “Съседът ми там има едни пуйки и като им кажеш така, и те точно по същия начин звучат. Кажете сега пак, не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, а просто така – прлю-рлю-рлю-лю”.

3. Стриктният към правилата директор на обществена медия

bnr zapoved fileva Както се вижда в социалните мрежи, водещата на предаването Клубът на журналистите в БНР получава искане за писмени обяснения, защото е създала предпоставки за некоординираност в звученето.

Поставени са въпроси за договор с частно дружество, какво точно го налага  и на базата на какъв анализ и каква процедура БНР дава достъп до чужди програми на сайта на общественото радио.  Ако говорим за координиране в звученето – това изглежда да са  уместни въпроси.

Наскоро програмният директор в същото обществено радио трябваше  да представи диплома по Публична администрация. Дали отстраняването му координира звученето, знае само ръководството.

4. Мултиплексите все пак

И като говорим за свобода в цифровото време:  кой е собственик на БТК и на предприятията, които имат засега разрешения за цифрово наземно разпространение на програми.  Пиер Луврие твърди, че вече не е. Той и не поиска разрешение от КЗК.

5. Контролът върху вестниците

zaemi

Тук се налагат допълнения,  по  всеки ред на схемата има промени (30 юли):

– промени в   Преса   –  вместо Тошо Тошев и Валери Запрянов –  Интегрирани пътни системи –  тук веригата е дълга (Медиапул: регистрираното в Сърбия “Ботса” ДОО, “Юлинор” ЕООД,  “Евробилд Проект” ЕООД) и води до Симеон Лозанов Симов, известен като подставено лице на Бисер Лазов, защитен свидетел по КТБ от лагера на Пеевски. И дори Преса спира да излиза.

– промени в  собствеността на Труд: ще играе ли пенсионерката Райна Иванова Велинова сериозна роля на медийния пазар? През юли в медиите е изнесена информация, основана на публични регистри, че на Райна Велинова са прехвърлени  Таргет Медиа и Делта Нюз  – дружества на Петьо Блъсков – син;

– Славка Бозукова чрез ново дружество Пи комюникейшън ще олицетворява вторите 50 на сто от Интермедия, издател  на Блиц и Шоу – първите 50 на сто вече са в ГМ Прес (в. Стандарт).  Новата директорка  Мастагаркова идва от ПИК. Началото на историята тук е от 2009.

6.  ТВ7,  смяна на собствениците, голямата картина изток – запад, нови официози

ТВ:  острие в хибридната война:   предупреждението на Илиан Василев.  Това е нов момент в родния телевизионен пейзаж,  макар че вече имаме впечатления от известната Алфа ТВ.  Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, се очаква да е свързан с управлението на телевизията ТВ7.

От друга страна, интересно е да се следи как Канал 3 встъпва във функциите на ТВ7 от времето на Бареков, Може да се чуе същата линия на коментари, същия  погром върху хора  – с етикети (нищожество и пр.)  и същият апломб на  хора  от властта, които  легитимират този стил с участието си.

*

Индексите за свободата на изразяване за 2015  се изготвят на базата на факти като тези –  и  фактите са важни, а не индексите – които само регистрират отрицателната тенденция.