Медийно право

На страницата на Министерството на културата, която е за проекти на нормативни актове, между десетките други връзки към проекти отпреди години   са се появили връзки към два файла – ето ги:

• 2892_Zrt-izmenenia-2015
• 2893_motivizazakonoproekta

Това трябва да е  обществено обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията в частта финансиране.  Файловете са от 2 октомври 2015.

Според мотивите, “в работната група   са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО)  и представител на неправителствена организация – сдружение  Мрежа за свободно слово.”  По данни от ръководството на Мрежата, организацията  е подала искане за допускане до работната група, но никога не е получавала покана за участие – така че в тази част мотивите не отговарят на истината.

Какво се предлага за промяна:

• а. лексиката се съобразява със Закона за публичните финанси (ЗПФ) – вместо субсидия –  трансфери от държавния бюджет и
• б. заличава се Фонд Радио и телевизия и свързаните с него разпоредби. Защо: “Мотивите за предлаганата отмяна са обусловени именно от стремежа за засилване на фискалната консолидация.” Накратко:  цялата сегашна “Глава пета. Финансиране на  радио и телевизионната дейност” се преименува в “Глава пета. Такси” и в нея остават само разпоредби  от чл.102, свързани със събираните от СЕМ такси.

Каквато е масовата практика и въпреки изискванията на Закона за нормативните актове, предварителна оценка на въздействието няма. Добре е да се напомнят действащите  разпоредби  на чл.28 ЗНА, според които при изготвянето на нормативни актове

Финансирането чрез такси би трябвало да отпадне от ЗРТ – и не заради, както пише в мотивите, нормативната уредба на обществените отношения в енергийния сектор – има ред други аргументи и ред причини, поради които държавите се отказват от този механизъм.

Участниците в работната група – преди всичко от БНТ и БНР –   се предполага да са обсъждали опциите, предимствата на финансиране в условията на фискална консолидация   и да имат отговорите, липсващи в мотивите.   Общата фраза, че промените  се налагат поради изисквания на ЗПФ,  не е удовлетворителна, защото има сектори, в които  подобни инструменти се запазват. Заличава се разпоредбата на чл.104 ЗРТ – според която превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда – съответно при диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока.

Доколкото може да се прецени, законопроектът не е нито в интерес на БНТ и БНР (слаба утеха –  чл.70-4-2, едно задължение за списък отпада), нито в интерес на търговските оператори  – а всичките те са участвали в обсъждането.

*

На посочената вече страница на МК има и други новини.  Все там има открито   обществено обсъждане на  80 – страничен  законопроект   в областта на авторското право, проектът е от 6 октомври 2015 : там пък мотивите започват с твърдението, че

“Необходимостта от създаването на изцяло нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАСП) е продиктувана от изискването за имплементирането на разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар („Директивата”).”

Така ли е? Изцяло нов и отделен?  Много директиви са въведени чрез изменения на ЗАПСП,  така че отникъде не следва  тази точно директива да се въвежда в отделен закон. Или поне  цитираното твърдение не е аргумент за самостоятелен закон.

Но ето и файлът (според метаданните –  изготвен от Мариана Андреева):

2895_zkuapsp s motivi 06 10 2015

*

И накрая – за законодателния процес. Преди време, по събитията Орлов мост, премиерът Борисов беше казал, че той повече няма да дава ход на мерки без обществено обсъждане.

Не че няма изисквания в закон  – написах тогава Оценка на въздействието може би. 

Първо, има смисъл от истинско обсъждане преди  да се изготви законопроект.

Второ,  от  едно обществено обсъждане   се очаква:

• да е огласено – – иначе в него ще участват само посветени,  едни разпоредби ще се закачат някъде надълбоко и ще се чака  изтичането на срока,
• да предостави на гражданите нужната информационна основа – за да могат хората да си съставят мнение
• и да се изпълнява все пак Законът за нормативните актове.