ЕСПЧ: отговорната журналистика

През 2014 г. Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване – вж   Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г.

По искане на журналиста  Пентикайнен, подкрепено от Финландския съюз на журналистите, делото е отнесено в Голямата камара – което означава, че делото се отнася сериозен въпрос, свързан с тълкуването на член 10 от Конвенцията и / или сериозен проблем с общо значение.

На 20 октомври 2015 стана известно и решението на Голямата камара. Съдът отново смята налаганите мерки за предвидени в закона и необходими в едно демократично общество. И отново:

Фактът, че жалбоподателят е бил журналист,  не му дава право на преференциално или различно третиране в сравнение с другите хора на местопрестъплението. (109).

Съдът отново смята мерките и за пропорционални  – на необходимостта от защита на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици и престъпления. Следователно пропорционални са близо 18-часово задържане и  наказателна присъда за това, че фоторепортерът е останал да отразява, без да се подчини на полицията. Задържането е продължило и след като журналистът е показал професионалната си карта.

Съдът смята за проява на отговорна журналистика да се подчиниш на заповедите на силите на реда:

защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията за журналисти е с уговорката, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. В съдебната практика на Съда, в концепцията за отговорна журналистика досега се акцентира върху съдържанието на публикацията,  а не върху общественото поведение на журналиста.  Но отговорната  журналистика  като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства. Това понятие обхваща също така, наред с другото,   законосъобразността на поведението на един журналист, включително неговото взаимодействие с органите при упражняване на журналистическите му  функции. Фактът, че един журналист е нарушил закона,  е  от  значение, макар и не решаващо, когато се определя дали той е действал отговорно.

и още –

един журналист не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност поради единствената причина, че – за разлика от други лица, които упражняват правото на свобода на изразяване – въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на журналистически функции.

Но това не е ли въпрос и на законодателството, което би могло да не залага такъв конфликт пред хората, изпълняващи дълга си.  Ето какво казва самият Пентикайнен:

Ако журналистът винаги трябва да се страхува да не бъде арестуван и изправен пред обвинения в дългосрочни съдебни процеси, това ще влияе върху решенията, които взема –  например:  да остана или да не остана? 

По-голямата част от Голямата камара (13:4) стига до заключението, че санкционирането на журналиста не е нарушение на член 10 от Конвенцията.

Съдиите с особено мнение са на страната на Пентикайнен.

Tagged ,

Трета ревизия на медийната директива

Директивата за аудиовизуални медийни услуги е консолидирана версия на три директиви –   първоначалната директива Телевизия без граници (1989) и двете й ревизии (1997 и 2007, когато директивата е преименувана поради разширяване на предмета й).

През 2015 г.  в Брюксел стана по-интензивна работата по третата ревизия. Според комисаря Йотингер проектът за новата директива ще бъде готов до Великден.

На 30 септември 2015 завърши обществената консултация.

В публикуваните днес приноси към  обществената консултация  липсва официална позиция на държавата България (МК, регулатори, министерства).  Първата възможност след влизането на България в ЕС да участва институционално със становище в обществената консултация преди изготвянето на наднационално медийно законодателство  не е използвана.

cateogires_of_respondents_11956

Tagged

Фискална консолидация: известен ли ви е този ЗИД на ЗРТ

На страницата на Министерството на културата, която е за проекти на нормативни актове, между десетките други връзки към проекти отпреди години   са се появили връзки към два файла – ето ги:

Това трябва да е  обществено обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията в частта финансиране.  Файловете са от 2 октомври 2015.

Според мотивите, “в работната група   са включени представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО)  и представител на неправителствена организация – сдружение  Мрежа за свободно слово.”  По данни от ръководството на Мрежата, организацията  е подала искане за допускане до работната група, но никога не е получавала покана за участие – така че в тази част мотивите не отговарят на истината.

Какво се предлага за промяна:

  • а. лексиката се съобразява със Закона за публичните финанси (ЗПФ) – вместо субсидия –  трансфери от държавния бюджет и
  • б. заличава се Фонд Радио и телевизия и свързаните с него разпоредби. Защо: “Мотивите за предлаганата отмяна са обусловени именно от стремежа за засилване на фискалната консолидация.” Накратко:  цялата сегашна “Глава пета. Финансиране на  радио и телевизионната дейност” се преименува в “Глава пета. Такси” и в нея остават само разпоредби  от чл.102, свързани със събираните от СЕМ такси.

Каквато е масовата практика и въпреки изискванията на Закона за нормативните актове, предварителна оценка на въздействието няма. Добре е да се напомнят действащите  разпоредби  на чл.28 ЗНА, според които при изготвянето на нормативни актове

Чл. 28 (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Чл. 28 (3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

Финансирането чрез такси би трябвало да отпадне от ЗРТ – и не заради, както пише в мотивите, нормативната уредба на обществените отношения в енергийния сектор – има ред други аргументи и ред причини, поради които държавите се отказват от този механизъм.

Участниците в работната група – преди всичко от БНТ и БНР –   се предполага да са обсъждали опциите, предимствата на финансиране в условията на фискална консолидация   и да имат отговорите, липсващи в мотивите.   Общата фраза, че промените  се налагат поради изисквания на ЗПФ,  не е удовлетворителна, защото има сектори, в които  подобни инструменти се запазват. Заличава се разпоредбата на чл.104 ЗРТ – според която превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Имаше очаквания за развитие и нова роля на Фонда – съответно при диверсифициране на източниците, по-устойчиво финансиране и известна гаранция за независимост на обществените медии. А законопроектът е точно в обратната посока.

Доколкото може да се прецени, законопроектът не е нито в интерес на БНТ и БНР (слаба утеха –  чл.70-4-2, едно задължение за списък отпада), нито в интерес на търговските оператори  – а всичките те са участвали в обсъждането.

*

На посочената вече страница на МК има и други новини.  Все там има открито   обществено обсъждане на  80 – страничен  законопроект   в областта на авторското право, проектът е от 6 октомври 2015 : там пък мотивите започват с твърдението, че

“Необходимостта от създаването на изцяло нов Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права (ЗКУАСП) е продиктувана от изискването за имплементирането на разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар („Директивата”).”

Така ли е? Изцяло нов и отделен?  Много директиви са въведени чрез изменения на ЗАПСП,  така че отникъде не следва  тази точно директива да се въвежда в отделен закон. Или поне  цитираното твърдение не е аргумент за самостоятелен закон.

Но ето и файлът (според метаданните –  изготвен от Мариана Андреева):

2895_zkuapsp s motivi 06 10 2015

*

И накрая – за законодателния процес. Преди време, по събитията Орлов мост, премиерът Борисов беше казал, че той повече няма да дава ход на мерки без обществено обсъждане.

Не че няма изисквания в закон  – написах тогава Оценка на въздействието може би. 

Първо, има смисъл от истинско обсъждане преди  да се изготви законопроект.

Второ,  от  едно обществено обсъждане   се очаква:

  • да е огласено – – иначе в него ще участват само посветени,  едни разпоредби ще се закачат някъде надълбоко и ще се чака  изтичането на срока,
  • да предостави на гражданите нужната информационна основа – за да могат хората да си съставят мнение
  • и да се изпълнява все пак Законът за нормативните актове.
Tagged

Съд на ЕС: музика в заведение

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

1 ОВ C 205, 22.6.2015 г.

 

Tagged

Съд на ЕС: към дефинирането на аудиовизуална медийна услуга онлайн

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  по  дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено  в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat, относно понятията аудиовизуална медийна услуга и предаване.

Понятията са дефинирани в Директивата за аудиовизуална медийна услуга (АВМУ), чл.1:

a) аудио-визуална медийна услуга –
i) услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи. Такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионна програма или аудиовизуална медийна услуга по заявка;
ii) аудиовизуални търговски съобщения.

б) предаване –  поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с формата и съдържанието на телевизионна програма.

Рецитал 28 допълва, че приложното поле на директивата не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания.

Онлайн вестник  Tiroler Tageszeitung  има сайт, съдържащ и видеоматериали на отделна страница (поддомейн  видео), достъпни чрез каталог за търсене.
Предоставените онлайн видеоматериали са около 300, представляват редакционни новини с различна дължина, от 30 секунди до няколко минути,  отразяват различни теми и нямат връзка със статиите на сайта.

Австрийският регулатор смята, че това е аудиовизуална медийна услуга по заявка, поддомейнът видео има телевизионен характер и изпълнява  самостоятелна функция по отношение на останалата част от интернет сайта на вестника Tiroler Tageszeitung, отговаря  на критерия да има за основна цел осигуряването на предавания за информиране. Собственикът на вестника оспорва.

Въпросите към Съда са:

  • дали видеоматериалите имат характер  на предаване по смисъла на директивата;
  • може ли като АВМУ да се квалифицира част от онлайн сайта (поддомейн  видео), защото на сайта има и видео с връзка към статиите.

По делото е представено най-слабото заключение на генерален адвокат, което човек може да си представи. Не защото изводът не може да се сподели, а защото вместо очакваната аргументация се сблъскваме с  жанра  историческа  екскурзия. Така или иначе Генералният адвокат достига до извода, че

нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудиовизуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудиовизуална медийна услуга.

Не така смята Съдът.

  • Първо, Съдът констатира, че това е tv-like услуга, частично изготвяна от  регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV,  и влизаща в конкуренция   с информационните услуги, предлагани от регионалните радио- и телевизионни оператори. По тази причина според решението “предаване включва и  предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация”.
  • Второ, Съдът се позовава на рецитал 28, информационните сайтове не са АВМУ, нито видеото към новина, но поради опасността информационен сайт да се използва като вход към каталог, който да остава извън регулация, Съдът приема, че видеораздел  в рамките на  сайт може да бъде квалифициран като АВМУ  и  не губи тази характеристика (а)  само поради това че е достъпен от сайт  на вестник, нито (б) заради личността на доставчика – който може да предоставя спектър от услуги, нито (в) ако основната цел на сайта е друга – защото преценката по директивата се прави за основната цел на каталога. При преценката на основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност,  или са неделимо допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудиовизуално и текстово съдържание.

За България решението би трябвало да заинтересува онези, които по всеки и всякакъв повод казват, че нали законът – съответно СЕМ – не регулирали интернет.

Е – ето в този случай регулират. И в други случаи също.

Tagged ,

Снимки на публични фигури: Жули Гайе

Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд  е седми президент на Френската република и  Принц на Андора. Дълги години живее със Сеголен Роаял, по-късно има връзка с журналистката Валери Трирвильор, а преди време медиите огласиха връзка на президента с актрисата Жули Гайе. Изглежда и тази връзка вече е в миналото, но има следи. Трирвильор написа книга, в която разказва за този период от живота си – според медиите книгата има шумен успех и се издава в нови тиражи, а Жули Гайе заведе серия съдебни дела за намеса в личния й живот, главно заради папарашките снимки на двойката.

През 2014 Гайе  печели гражданско дело за публикувана снимка на корицата на списание  Closer и получава 15 000 евро обезщетение. Защитата на списанието  е за публикация в обществен интерес. Води се и наказателно дело: оказва се, че френският закон предвижда такава възможност.

През изтеклата седмица Гайе е спечелила нови две дела за публикации в други две списания.  Делата на Жули Гайе представляват интерес поради известната колизия на свободата на изразяване и защитата на личния живот (чл.10 и чл.8 ЕКПЧ) – винаги  е интересно как съдът балансира двете права.

При делата на Гайе се изясняват  стандартите за  обществено място и праг на защита на публичните фигури. И в практиката на ЕСПЧ, и във Франция се прави преценка налице ли е оправдано очакване за уединение. Но има динамика (за това свидетелстват решенията на ЕСПЧ по делата Фон Хановер №1 и №2), има и различия в отделните държави.

Според коментари в британски издания  защитата публикация в обществен интерес едва ли би била успешна и в Обединеното кралство, защото и президентът, и актрисата не са семейни, а серията снимки не са добавили нищо важно, което да доказва наличието на обществен интерес от медийно отразяване на връзката им.

Видео по заявка: корегулиране или регулиране

Преди близо шест години на базата на   обществена консултация при въвеждане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги британското законодателство предвиди конвергентният регулатор в областта на електронните съобщения OFCOM да осъществява корегулиране върху редакционното съдържание в  нелинейните аудиовизуални медийни услуги – в частност видео по заявка – заедно със специално създаден орган (Authority for Television On Demand, ATVOD).  По закон регулаторът може да делегира функции на независими саморегулаторни органи (ето първоначалният акт на възлагане). Заедно с това законът предвижда на всеки две години да се прави оценка на ефективността на съответната дейност. Такива доклади са публикувани през 2012 и 2014.

ATVOD издаде правила за доставчиците на видео по заявка (версия 2015 г.)

Според съобщение на сайта на регулатора от 1 януари 2016 OFCOM поема самостоятелно регулирането в тази област.

Това е интересно развитие предвид устойчивите традиции на саморегулиране в Обединеното кралство. Мотивите:  в светлината на нарастващата конвергенция на линейните услуги и услугите по заявка, новите документи на ЕС за  единния цифров пазар, както и необходимостта от цялостно решение за бъдещето на регулирането на съдържанието, възлагането на този аспект от работата на OFCOM на отделна организация вече не е най-ефективният начин за прилагане на закона.

 

 

Tagged

Отново за правата онлайн

nfl gif

По искане на Националната футболна лига компанията Twitter е заличила два профила на потребители на социалната мрежа за публикуване на GIF (анимирано изображение) от мачове на лигата. Както коментират експерти, малко хора биха възразили срещу цитат от 300 – странична книга, но компанията е приела, че GIF от тричасов мач е нарушение.

tumblr_ml65my23811r67zo4o1_500Обсъждането на мерките на Twitter със сигурност ще доведе до по-нататъшно изясняване на границите на свободното използване и в светлината на новото решение по делото The Authors Guild Inc., et al. v. Google. 

Някои препоръки по темата – по-специално към журналистите – са дадени например  тук.

Проектът Google Books – законен

Най-накрая свърши.

Така започва Fortune публикацията си за победата на Google по делото Google Books. Спорът се води от 2005 година – една година след началото на проекта.

В  единодушно решение по делото Authors Guild v. Google от днес Апелативният съд в Ню Йорк (Second Circuit Court of Appeals)   приема, че сканирането на вече повече от 20 милиона книги е законно и представлява свободно използване на защитени произведения. Така се слага край на 10-годишната правна  несигурност по въпроса. Тъй като съдът  излага подробно съображения по четирите критерия за fair use, в бъдеще имаме повече опорни точки, по които можем да се ориентираме какво е свободно използване в цифровото време.

Според съда проектът несъмнено има   трансформативна функция и фактът, че Google печели от него,  не е основание да се отрича, че става дума за свободно използване. Наистина, в много случаи може да има и свободно използване с цел печалба:  Много от най-общоприетите форми на законната употреба, като например съобщаване на новини и коментари,   рецензии,  пародия и др.   са обикновено с цел  печалба. (стр.26 от решението).

 Така точно причината, поради която много хора предпочитат цифровата форма –  възможността за търсене – тук се признава от съда като основание за  високо трансформативния характер на проекта.

По-нататък съдът декларира, че не е вярно, че   fair use има само при частично използване на защитени произведения. Обратно: свободно използване може да има и при използване на произведение изцяло (стр.29 от решението).

Що се отнася до ефекта върху пазара, съдът намира, че частичният достъп до произведенията, по начина – по който Google го предоставя –  не може да причини имуществени вреди на носителите на права, като същевременно е полезен – например ако някой се интересува от годината на определено събитие в живота на Рузвелт, чрез търсещата функция ще получи отговор на базата на определена книга, без това да засегне икономическите права на автора (стр.39).

В случай на засягане на икономическите права чрез възможни нарушения от страна на библиотеките, на хакери и др., според съда за това биха били отговорни нарушителите, а не цифровата форма, съответно Google.

Накратко: цифровизирането, създаването на функция за търсене и показването на откъси от защитени произведения  – така, както ги познаваме от проекта Google Books – са форми на свободно използване.   

И  най-важното: в това решение изрично се посочва, че крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да се защитават от правото  – преди всичко и във всеки момент  трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Много важно решение – в момент, когато се правят опити да се представи средството като цел.

fair use2 

Решението е  Authors Guild v. Google Inc, 2nd U.S. Circuit Court of Appeals, No. 13-4829.

Съд на ЕС: Facebook, личните данни и бъдещето на Safe Harbor (Schrems I)

Когато лицата, пребиваващи в ЕС,  предоставят данни на Facebook, данните   се прехвърлят  върху разположени на територията на САЩ сървъри, където се съхраняват.

Г-н Maximilian Schrems е австрийски граждани, който ползва Facebook.  Той  подава жалба до ирландския орган за защита на личните данни, тъй като счита, че предвид направените през 2013 г. разкрития от г-н Едуард Сноудън относно дейността на разузнавателните служби на САЩ (по-специално National Security Agency или „NSA“) САЩ не предоставят  реална защита срещу наблюдението от страна на американската държавна администрация на прехвърляните към тази страна данни.

Ирландският орган отхвърля жалбата по-специално с довода, че в решение от 26 юли 2000 г.  Европейската комисия е приела, че в рамките на т.нар. схема за „сфера на неприкосновеност на личния живот“  САЩ гарантират достатъчна степен на защита на прехвърляните лични данни.
High Court of Ireland (Върховен съд, Ирландия) е сезиран със случая и иска да се установи дали посоченото решение на ЕК  е пречка съответният национален надзорен орган да проведе разследване по жалба, в която се твърди, че определена трета страна не гарантира достатъчна степен за защита, и при необходимост да преустанови оспорваното прехвърляне на данни. Съдът отправя преюдициално запитване до Съд на ЕС.

В   заключението си  Генералният адвокат Yves Bot приема, че наличието на решение на ЕК, с което се констатира, че дадена трета страна гарантира достатъчна степен за защита на прехвърляните лични данни, не може да отнеме, нито дори да намали правомощията, с които разполагат националните надзорни органи по силата на директивата за обработването на лични данни. Генералният адвокат   приема, че решението на Комисията е невалидно.

Много бързо след огласяване на заключението стана известно и решението на Съда на ЕС (6 октомври 2015) по делото Schrems, което напълно потвърждава изводите на Генералния адвокат. Ефектите на решението надхвърлят отношенията Facebook – ЕС.

Съдът на ЕС не просто решава, че

1)      Директива 95/46/ЕО  и Хартата на основните права на Европейския съюз изискват  решения – като Решение 2000/520/ЕО, с което Европейската комисия констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, не е пречка надзорен орган на държава от ЕС да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени  към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита.

но – тъй като невалидността на отделни разпоредби от решението  засяга валидността на цялото решение – и:

2)      Решение 2000/520 е невалидно.

Решението на ЕК  беше основа на на т.н. документация Safe Harbor – юридическата рамка за трансфера на лични данни  между Европейския съюз и САЩ.

В първите коментари се сочи ролята на Съда на ЕС  за развитие на правната рамка на защитата на личните данни – особено след решението Google Spain.

В интернет средата се обсъжда  предимно  отражението на решението върху трансфера на данни онлайн, облачните услуги и потоците от данни в глобалните компании “като Google, Facebook, Microsoft, Apple [и] Yahoo“, регистрирани в САЩ, които обслужват и европейските граждани. Напомня се и важността на разкритията на Сноудън за намесата в личната сфера от страна на американското разузнаване.

Според решението националните регулатори могат да правят преценка във всеки отделен случай. В случая ирландският надзорен орган ще прецени адекватността – и съответно дали да спре трансфера на лични данни към Facebook. Несъмнено  ролята на националните регулатори в бъдеще е ключова.

Но има нужда от системно решение. Изказванията на представители на ЕС   са в смисъл, че рамката на трансфера на лични данни ЕС – САЩ ще се подобрява. Това се оказва трудно, ако си спомним безпрецедентните акции на ЕП по отношение на предходни решения на ЕК за трансфера на личните данни на пътниците – European Parliament v Council of the European Union (C-317/04) и European Parliament v Commission (C-318/04).

След 6 октомври има   анализи и за връзката между практиката на Съда на ЕС от последно време и  бъдещата правна рамка, която – договорено е между държавите – няма да понижи нивото на защита спрямо нивото, установено с Директива 96/45. Но предстои да видим.

Tagged