TTIP: документи, публикувани на сайта на ЕК

За разлика от договореностите за ACTA, които никога не се появиха официално преди подписването, а  имаше само изтекла информация от участниците в различните кръгове на преговорите, този път Комисията предоставя информация предварително. На 7 януари на сайта на ЕК се появи информация за трите части (24 глави) на споразумението.

Културата в проекта на TTIP:

Напомня се чл.167.4 ДФЕС – Съюзът ще взема предвид културните аспекти в дейността си съгласно другите разпоредби на Договорите – какъвто е случаят.
Напомня се, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги от ЕС се третират различно по силата на съответната директива – това положение се запазва, а културното многобразие се предлага да бъде изрично споменато в преамбюла.

TTIP не засяга финансирането на културните индустрии.

Интелектуалната собственост в проекта на TTIP:

В частта за култура се сочи още, че TTIP няма да включва нищо от предмета на АСТА – но може да включи ограничен , но важен кръг въпроси от полза за изпълнителите и продуцентите – унифициране в областта на сродните права, като не се уточнява обхват на унифицирането.

Доколкото част от опасенията се обявяват за градски митове, очевидно  целта на тези обяснения е да се поднесе на европейските граждани приемливо обяснение за  споразумението. Но все пак това не е самото споразумение, а  представяне на проекта.

 

За правото да се фотографира полицията по време на работа

В o-VIDEO-POLICE-570САЩ правото да се фотографира полицията е ясно установено.   Гражданинът Шарп прави запис на полицай с мобилния си телефон. Полицаите искат записа, Шарп отказва, накрая дава телефона и го получава обратно с изтрито съдържание, включително лични записи. Шарп съди полицаите. Делото е Sharp v. Baltimore.

Какво е становището на Министъра на правосъдието по делото: Правото да се заснема полицията по време на изпълнение на задълженията й на обществени места, както и правото записите да бъдат защитени не само се изисква от Конституцията, то е в съответствие с нашето фундаментално разбиране за свобода, насърчава отчетността на държавните служители и работи за доверието на гражданите в тях.
По повод  уличните вълнения в щата Мисури и арестуваните репортери  обяснението е, че вероятно полицаите не са добре обучени – затова реагират така.

И в България има недобре обучени полицаи и служители на службите за сигурност също.

За и против компютрите в клас

Още когато в България не беше масово явление студентите да идват в клас с електронни устройства, преподавателите в други страни  обсъждаха интензивно дали да забранят използването им по време на лекции. Ясно е защо, особено във времето на интернет и социалните мрежи.

В навчерието на Новата година още университетски преподаватели декларират, че  няма да допускат електронни устройства в клас.  Вероятно първо, защото с годините имат все повече личен опит, и второ, защото се увеличават изследванията, доказващи невъзможността човек да се съсредоточи в такава среда.

Опциите по отношение на шума (в широк смисъл) могат да се сведат до три: да забраниш, да игнорираш и да полагаш ежедневни усилия  да интегрираш студентите. Разбира се, третата опция е препоръчителна, тя съсредоточава цялата тежест на обучението  – и съответно отговорност – върху преподавателя. Да задържиш вниманието на много хора  – едновременно и продължително, при това без компромиси със съдържанието.

Клей Шърки смята, че усилията доказано имат граници:  обучението е сътрудничество и преподавателят не е единственият фактор за успеха му, или – както обяснява Шърки   с препратка към Хипотеза за щастието на Джонатан Хайд –  аз спрях да мисля за своите студенти като за хора, които имат избор дали да внимават или не, и започнах да мисля за тях като за хора, които се опитват да внимават, докато им въздействат различни фактори.

Разговорът дори не е  за забраната, а за университета като максимално благоприятна среда за обучение на тези, които искат да учат, и за ролята на преподавателя в нея.

Закон за рекламата в Русия

В Русия действа Федерален Закон за рекламата. Законът е от 20 години, но през 2013 и 2014 има  нови изменения.

Европейската федерация на журналистите   настоява  измененията да не влизат в сила – което е предвидено да стане на 1 януари 2015.

За руската регулация на рекламата наскоро се чу два пъти. Инцидентно.

  • Първо, Путин забранил рекламата на абортите. Основанието – Закон за рекламата. Сигурно има хора, които подкрeпят такава мярка, но  е добре да се има предвид, че Съдът за правата на човека има решение Open Door and Dublin Well Woman v Ireland, според което жените имат право да получават информация, необходима за здравето им,  независимо дали в страната абортите са забранени или не. Русия е страна по Конвенцията.
  • Второ, медиите обсъждаха санкционирането на реклама, според която няма дядо Мраз. Основанието – Закон за рекламата:  забранено  е  рекламата да подкопава авторитета на родителите (видимо родителите твърдят, че има дядо Мраз).
  • Има и други интересни изменения, например по време на спортни събития се разрешава рекламата на бира в съответните зали, стадиони и пр., включително при транслиране на спортните събития по телевизията. Медиите са категорични, че това е във връзка със световното първенство по футбол през 2018 г., след което забраната ще се възстанови.

ЕФЖ се обявява по принцип срещу ограниченията на свободата на изразяване и настоява измененията да не влизат в сила по изрично посочен въпрос –   забраната на рекламата в кабелните телевизии. От закона това не става много ясно, защото се говори за забрана на рекламата в платената телевизия (и няма легална дефиниция), но самият Путин обясни в  онази среща с 1200-те журналисти, че медиите  са поискали  забрана на рекламата именно по кабелните телевизии.

Въпреки защитата на Путин предновогодишно се появиха съобщения за възможна промяна на промените: има внесени законопроекти за възстановяване на рекламата   в регионалните и общински кабелни телевизии, които  иначе трудно ще оцелеят. Обясненията “държавни срещу частни телевизии” и  “наземни  срещу кабелни телевизии” също се обсъждат, споменава се и ролята на Газпром.

Законът за рекламата в Русия и свързаните с него проблеми на прилагането са  източник на опит – как в други държави е реализирана идеята да има такъв закон и какви точно въпроси се решават с него. А допълнително е интересно да се сравнява с правото на ЕС: например по този закон в Русия различните форми на електронни търговски съобщения са все реклама.

 

 

Tagged ,

Право да бъдеш забравен: Google прилага решението Google Spain

Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.

Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.

 

В изпълнение на решението Google Spain:

Постъпили са  191 573 искания от държави от ЕС към Google,  оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.

Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.

От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до  2,826 URLs.

 

Tagged ,

Съд на ЕС: дела относно прилагането на медийната директива

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

1.  Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

update Решението New Media

2.  Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

update  Решението Sanoma

Tagged , , ,

Съд на ЕС: финансиране на обществени медии – Испания, RTVE

Подадена е жалба от  DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав)   по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.

Обжалваното решение  от 11 юли 2014 г. имаше за цел  да  установи дали  начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мeдийни услуги  RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.

Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране   е одобрена от Комисията   с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.

През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях  се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:

–        нов данък от 3 % върху приходите на  търговските тв оператори, установени в Испания;

–        нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;

–        80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.

Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки)  са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.

ЕК   заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).

UPDATE

Решението на Общия съд също е обжалвано –  решение по дело C-449/14

Tagged , ,

Съд на ЕС: независимост на регулаторите

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Tagged , ,

Eвробарометър 82: интересувате ли се от новини

В последния  Еurobarometer 82  има нови данни за ролята на медиите   в отделните държави в ЕС.

В България се гледа телевизия:  по брой на гледащите всеки ден или почти всеки ден България е на първо място, 93 на сто.

Само  11 на сто от българите четат вестници  всеки ден или почти всеки ден, след нас в това отношение са само гърците със 7 на сто. В скандинавските държави над 70 на сто четат вестници всеки ден.

И при радиото България е на последно място в ЕС – 29 на сто слушат   радио всеки ден или почти всеки ден.

И като цяло – логично –   по интерес към медиите за новини (колко често четат, гледат, слушат новини) – българите са на последно място в ЕС. Една трета от гражданите са по-редовни, една трета поглеждат, една трета – рядко, практически не (методиките и дефинициите са в приложенията).  С по една трета с интерес  са още Румъния, Гърция и Унгария.

eb82 media use index

Ако е вярно разпространеното мнение, че българите политиканстват,  очевидно за това не се изисква непременно да  се следят новините в пресата, радиото, телевизията и интернет.

Фейсбук и личната неприкосновеност

 Делото Campbell v. Facebook Inc  се гледа в Оукланд, Калифорния, и се отнася до практиката на Фейсбук да разполага реклама на базата на съдържанието на съобщенията на  потребителите. Ищците възразяват срещу     създаването на профили и разполагането на реклама, като се взема предвид съдържанието на частните съобщения, вкл. споменаване на име на компания или харесванията.

Представителите на Фейсбук твърдят, че става въпрос за законна практика, допустима по изключение от Electronic Communications Privacy Act  за дейности в рамките на обичайния бизнес, за защита от вируси и спам. Според съда няма доказателства дали е точно така.

От съдебния акт на този етап става ясно,  че има различия по въпроса дали потребителите   във Фейсбук трябва да имат оправдано очакване за конфиденциалност на съобщенията. В други съдебни решения се уточнява, че очакване за конфиденциалност има, когато страните желаят комуникацията да се ограничи само до тях и  – като вземат предвид всички съпровождащи обстоятелства – не могат да очакват съобщенията да се подслушват, записват или споделят по-нататък с по-широк кръг адресати.

Процесът продължава.