Медийно право

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

1.  Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

•  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
• Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

update Решението New Media

2.  Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

• Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
• Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
• Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

update  Решението Sanoma

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.