В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на съвсем конкретни рекламни техники.
1. Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):
- Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
- Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?
update Решението New Media
2. Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):
- Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
- Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
- Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?
update Решението Sanoma
