Ирландия въвежда нови правила за медийната собственост

Държавата, в която един голям собственик на медии доминира – и той не е Мърдок – реши най-после да въведе правила за медийните концентрации, пише The Guardian.

Големият е  Денис О”Брайън, с една трета от компанията Independent News & Media (INM), издаваща двата най-големи вестника, и участие в компанията Communicorp,  чрез която притежава две радиомрежи –  Today FM и Newstalk.  Същият, който дълги години работи с Халпени. Същият, който щеше да купува медиите на Пеевски. Светът на големите е малък.

Изготвени са правила, които до края на януари са предложени за обществена консултация. Те се отнасят само до контрола върху сливанията и придобиванията и не засягат случаите, в които увеличаването на влиянието е резултат от собствена дейност.

Ще се прилагат по отношение на всички медии – печат, радио и телевизия, интернет медии. Най-важният нов елемент е тестът за обществена значимост (Public Value Test), въведен вече в Обединеното кралство и други държави от ЕС,  тъй като “нежелателно е да се допуска определен медиен бизнес или лице да притежава прекомерно голям интерес  в един сектор или в различни сектори на медиите в държавата”, още в  Irish Times.

 

 

Tagged ,

Freedom House: свободата на мрежата 2014

internetfreedom-08122014-big

През седмицата беше представен петият пореден доклад на Freedom House за свободата на интернет.

Достъпът до мрежата, препятствията и  нарушенията на правата определят оценката на държавите, Исландия и Естония водят,  повече тук.

Обединено кралство: BBC3 минава онлайн

Обществената телевизия в Обединеното кралство е дефинирала задача да предоставя по най-добър начин качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). Онлайн, интерактивните и мултимедийните услуги стават постоянен и значим   елемент от обществената мисия на ВВС . Отчита  се големия успех на ВВС Online и  продължава линията към развитие на присъствието на обществената телевизия онлайн.

Новината в тази област е, че на  3 декември е постъпило предложение да се прекрати наземното разпространение на програмата ВВС3  и тя да продължи да се разпространява само онлайн. В съобщението от март 2014 се казва, че по този начин се спестяват 50 милиона паунда годишно, от тях 30 милиона ще се използват за ВВС One, а използваните честоти се пренасочват за детската СВВС и ВВС One+.

Програмата се запазва, но ще се разпространява онлайн,  ще се преструктурира и постепенно ще се променя пропорцията между линейна и нелинейна услуга (съдържание по заявка).

За да се реализира този план, в Обединеното кралство задължително се провежда предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA) по методология, съгласувана между регулатора Ofcom u управлението на ВВС. Обществената консултация е част от този процес. По време на проведената обществена консултация за бъдещето на програмата   265 000 души са подкрепили петиция срещу прекратяването на ВВС3.

Когато говорим за модели, образци и тенденции за обществените телевизии в цифровото време:  грижа за парите на данъкоплатеца, постоянна промяна и задължителна предварителна и съпътстваща оценка.

 

 

 

Tagged , , , , ,

Новините на турски език

Въпросът за новините на турски език възниква периодично. Най-напред при създаването на Закона за радиото и телевизията. Законът изисква обаче обществените медии да направят нужното, за да информират адекватно гражданите от всички социални групи. Това е част от обществената мисия на БНТ и БНР: “Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.”

Обществените медии по дефиниция работят   безпристрастна и качествена информация за дневния  ред на обществото да достига до всички български граждани,  а в допълнение – и до българите зад граница, какъвто е ангажиментът на БНТ Свят.  Радио България  на БНР излъчва  уникални радиопрограми на 11 езика. Съдържанието онлайн, видео и подкасти са част от изпълнението на тази функция. Законът не предпоставя конкретни програмни решения или услуги, нито начин на разпространение (онлайн, сателит, кабел, спектър).

Решенията на медиите са динамични, зависят както от потребностите, така и от развитието на технологиите, така и от потребителските модели. Не се спори например, че младежката аудитория може да се достига все повече онлайн – и обществените медии се съобразяват с това, когато вземат програмните си решения.

Новините на турски език се обсъждаха широко във връзка с предложението на ПП Атака съществуването на новини на турски език да се реши с референдум. Това беше в началото на управлението на ГЕРБ (2009) – вж например

За и против новините на турски – БНТ, Сутрешен блок.

Още тогава имаше позовавания на проучвания, че новините не се гледат и е възможно да се търсят други програмни решения, за да се изпълни задачата за информиране, но и за търпимост и разбирателство.

Пет години по-късно същият въпрос се поставя от Патриотичния фронт. Петър Москов  (Реформаторски блок), подчертава днес в Народното събрание: няма отстъпление от позицията, че БНТ работи за информиране на всички български граждани, включително на гражданите, за които българският не е майчин език:

  • принципите и ценостите са важни, но програмните решения подлежат на промяна; в последна сметка въпросът е какво казваш, и още: за да бъде една общност интегрирана с помощта на  националната телевизия, програмните решения на телевизията трябва да бъдат ефективни.

При обсъждане на компромиса е направено предложение новините да се включат в БНТ2, но естествено в този разговор – за ефективните програмни решения – БНТ не е обект, а e субект.

Съд на ЕС: Пародия и авторско право

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C‑201/13 с предмет преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия) в рамките на производство по дело Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW срещу Helena Vandersteen и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО  (Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество). Запитването е отправено в рамките на спор с наследници на г‑н Vandersteen, автор на албума с комикси „Suske en Wiske“ (Сюске и Виске) по повод календар, в който е възпроизведено изображение, наподобяващо рисунка на корицата на албум „Suske en Wiske“. На корицата един от главните герои на албума, облечен в бяла туника,  хвърля  монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент.

Става дума за изключение, предвидено в Директивата, за

к)      използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение.

Според Съда на ЕС:

1. Понятието „пародия“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие (автономно понятие)  на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния.

2. На втория въпрос:  трябва ли  пародията да притежава следните характеристики:

  • да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
  • да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
  •  да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
  • да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Съдът подчертава, че според съображение 31 от Директива 2001/29, предвидените в член 5 от Директивата изключения от правата, предоставени в членове 2 и 3 от нея, имат за цел да се поддържа  справедлив баланс  по-специално между правата и интересите на авторите, от една страна, и правата и интересите на ползвателите на закриляни обекти. Изключението за пародията  трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите. Добър извод.

Съдът приема за безспорно (т.20), че основните характеристики на пародията  са

  • посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него;
  • проява на хумор или осмиване.

Не се изисква, за да е налице пародия,

  • произведението да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение;
  • пародията да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение;
  • да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията – ако спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията – съответства на този справедлив баланс.

 

Tagged , ,

Испания: нова гражданска коалиция за защита на свободата на словото

В Испания е създадена нова гражданска коалиция –   Платформа за защита на свободата на словото. Включват се журналисти, правозащитници, хора от академичните среди,  активисти за защита на потребителите. Коалицията ще работи както за граждански контрол и мониторинг, така и с цел защита в случай на нарушения на свободата на изразяване и свободата на медиите. Според изказвания по повод създаването на платформата, в Испания журналистиката се преоткрива, за да изпълни мисията си да информира.

Сдружаването заслужава внимание в светлината на активизирането на усилията за самоорганизиране в защита на свободата на изразяване, медийната свобода и медийния плурализъм и в България.

 

 

Една година без Весела Табакова

Доцент Весела Табакова си отиде преди една година.

Журналистическа етика, саморегулиране, деонтология,  медии и демокрация – теми, в които доц. Табакова беше силен и авторитетен глас в обществените дебати.

Вече има статия в Уикипедия – Весела Табакова — Уикипедия

 

Комисията, културата, ресурс

Избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е повод да се говори отчетливо за

[1] остатъчното място на политиката към културата и медиите, включително на финансирането за култура и медии;

[2]  лобистките интереси в културата и медиите.

Самият Слави Бинев  заяви, че е най-подготвен в държавата  – но не в културата, а за привличането на финансов ресурс. Да не се забравя, че привличането на ресурс ще е от институционална позиция, тоест трябва да има пълна увереност, че ще се работи за общото благо. Парламентът не е допуснал Бинев до шефско място в комисията по фондовете (защо?), но го допуска до шефско място (и власт по отношение на ресурса) в комисията по култура и медии.

Бинев поясни как ще запълни дефицита в познанията си:  “викам двама лобиста и ме брифват за пет минути за секунди”. Първият депутат, който взе думата в подкрепа на този подход, се оказа Полина Карастоянова, също от ПФ.  Помните ли Четвъртата световна среща на медиите в Мадрид? Срещите на медиите – тези топли прегръдки с властта.  Дума пише, че на четвъртата среща гостуват Георги и Зорка Първанови, Сакскобурготски, Красимир Гергов, Полина Карастоянова.  Освен за медии, в Мадрид се говори за голф: “Голф индустрията е една от най-модерните прояви на елегантния туризъм“, казва Красимир Гергов, а друга проява е “възможността за съчетаване на ски-спорта с голфа в курорти като Банско”. Медии, реклама,  голф, културен туризъм   се явяват в документи под   формулата “креативни и рекреативни индустрии”.

Карастоянова тогава присъства в този бизнес така, според търговския регистър изглежда да е така и днес:

Национален борд по туризъм Полина Кръстева Карастоянова – изпълнителен директор.

 

Красимир Петров Гергов – председател.

Управителен съвет: Красимир Петров Гергов, Полина Кръстева Карастоянова, Радосвет Радев, Георги Вълчев, Цоло Вутов, Георги Крумов, Тихомир Трендафилов, Калин Пешов, Кънчо Стойчев, Радка Минева, Георги Гергов, Лъчезар Тодоров, Марин Митев, Благой Рагин, Младен Мутафчийски, Марио Захариев, Мартин Захариев, Николай Калоянов.

Тя  е   била и “основно лице на софийската организация на ГОРД”, в ГОРД са личности като Румен Ралчев, проф. Валери Стефанов, Любо Ганев, Валентин Михов, Любен Дилов-син. Проф. Стефанов  например не е чужд на културата, колекции и пр., помним активната му роля по въпроса с правната уредба на културното наследство.

И заместник-председателят на комисията по култура и медии от АБВ – Петър Кадиев – по информация на  Дневник е бивш областен лидер на ГОРД.

Хора, свързани от години, някои – със свързани бизнеси.

Което не ни интересува до момента, до който тези свързани бизнеси не започнат да си имат комисия.

*

[update] Десет дни по-късно Полина Карастоянова е вече председател на парламентарната комисия.

Културни и творчески индустрии в ЕС, декември 2014

Стана известно изследване на Европейската комисия (декември 2014)  за  значимостта на културните и творческите индустрии в икономиката на ЕС.  Някои показатели:CCI_2014

4.2% от БВП на държавите от ЕС
CCIs 2014 2
CCIs 2014 3
Трети по значимост сектор по осигуряване на заетост – 3.3 % от активното население –  и по индустрии
 
авторските права са за  Ernst & Young Global Limited

Бинев, arbiter elegantiae

През изминалата седмица  Слави Бинев беше избран за председател на парламентарната Комисия по култура и медии.

Бинев  –  arbiter elegantiae?

Според Уикипедия  именно с Бинев и съперничеството борци – каратисти се свързва навлизането на думата  мутра в българския език.

Въпреки това политически сили   с високи цели за медиите в програмите си подкрепиха този избор* –   с коментара, че това   пореден много тежък компромис, който този път може би е прекален (РБ).

Обяснението:

  • ще се реагира  не на име и на едно назначение, а на действията – “нека да дадем шанс”;
  • Бинев е изпратен в парламента от хората, налице е легитимен избор;
  • за съжаление ръководството на парламентарната комисия за култура и медии  се предоставя  на остатъчен принцип, след разпределението  в  основните  сектори – каквито културата и медиите очевидно не са;
  • председателите на комисии са избрани ан блок, след споразумение за разпределение на позиции между политическите сили – и Бинев не  е бил известен като номинация предварително.

Защитата:

  • произнасял името на Пеевски, когато другите мълчали – много  неща е произнасял като човек, свързан с Атака, не е никак оптимистично да ги припомняме.
  • бил добър администратор –  визия и ценности са важни, и справедливост при баланса на интереси – тази позиция има съществено влияние върху по-нататъшното европеизиране на медийното законодателство – и изобщо не е техническо администриране.

Обратното мнение, което споделям и аз: две основания:

  • първо: въпросът не е само в избора на Бинев:  има  широко споделено разбиране  назначенията вече да се извършват на базата на отнапред определени критерии. Да има най-накрая минимален праг за хората, от които зависи бъдещето на цели сектори? Как е избран  Цветанов в комисията за СРС и как е избран  Светлин Танчев с наркопоправката в комисията за фондовете  – минават ли те минималния праг?
  • второ: специално за медиите: от тези, които само прилагат закона  – СЕМ –   се изисква да имат  обществен авторитет и професионално признание (ЗРТ).  А от този, на когото се връчва отговорността да въвежда стандартите в медиите, не се изисква нито обществен авторитет, нито професионално признание.   Бойко Василев откри Панорама  на БНТ с предупреждението, че новият председател  бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио Реакция  е третата медия, която заяви позиция. Асоциацията на българските журналисти също реагира.

[4-12] Нека с по-късна дата да добавя и трета гледна точка, на Стефан Попов: По-добре без комисия.   По принцип  – и конкретно в този парламент заради “представителната логика”:

  • От такава комисия няма никаква нужда, както няма нужда от подобно министерство (има нужда от агенция за стопанисване на музеи и др. административни неща).
  • Съставът на цялата комисия (Росен Петров, проф. Станилов, Л. Иванов и пр.) е такъв, че кой точно да й е председател – Росен Петров ли?
  • [защото] такива са изборите, такъв е парламентът, такава е представителната логика, как да бъдат изолирани едни депутати за сметка на кои други?
  • [и защото]   какъв предпочитате да стане депутатът Сл. Бинев – председател на съществена комисия като вътрешен ред, енергетика, образование?
  •  Прави са само от БНТ и БНР, понеже имат конкретни аргументи за недопустима намеса в работата им от страна на Слави Бинев.

Това е картината. Подходът към този сектор не показва грижа за реформата там. Което си е основание за протест.

* Дневник публикува списъка на народните представители, гласували за избора на Бинев.