Най-после:
Единствено публикуваният в електронна форма Официален вестник на ЕС е автентичен и има правно действие.
Досега – вж pешението Skoma Lux на Съда на от 11 декември 2007 – хартията носи правото.
Регламент 216/2013 относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз променя принципа. Регламентът влиза в сила три месеца след приемането му.
В контекста на изясняването на позиции между традиционните медии и някои интернет компании, което на места прилича на война (Мърдок срещу клептоманите и паразитите), има интересно ново решение на американски съд по делото Associated Press v. Meltwater в полза на АР.
Meltwater следи 160 000 медии, вкл. агенционна журналистика (оригинални статии), и предоставя на клиентите резюмета с връзки към оригиналните статии по темите, които ги интересуват.
Associated Press смята, че става дума за произведения, защитени с авторски права, и не е налице хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use). Съдът се съгласява.
Както се подчертава в коментар на EFF, за дейността на Meltwater е важна новината, която не подлежи на авторскоправна защита, а не изразната форма, в която са представени фактите (amicus brief от EFF u Станфорд).
И според решението Infopaq на Съда на ЕС използваните изречения или съставни части от изречения могат да бъдат предмет на закрилата, предвидена в Директива 2001/29/ЕO. Във Великобритания сходно е решението по делото The Newspaper Licensing Agency v Meltwater Holding.
Очаква се Meltwater да обжалва.
На финала на посещението си в България миналата есен Нели Крус, заместник-председател на ЕК, се обърна към представителите на медиите: Чух проблемите, предложете решения.
Днес казва същото по формален начин: ЕК открива две публични консултации по два основни въпроса – медиен плурализъм и независимост на медийните регулатори.
Консултационният документ за медийния плурализъм следва изводите на експертната група, представени малко по-рано в доклад. Иска се мнение по всяка от направените 30 препоръки.
Консултационният документ за независимостта на медийните регулатори следва обсъжданията относно националните регулатори при създаването на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Тогава имаше предложения за по-подробна регулация, но в последна сметка в ДАВМУ съществува само указанието на рецитал 94 и разпоредба за сътрудничество на държавите чрез техните независими регулаторни органи. Сега се търси мнение възможни ли са нови законодателни или незаконодателни мерки за независими ефективни регулатори.
Срокът за участие в двете консултации е 12 седмици.
Как да се постигне това? Дали трябва да има намеса от страна на депутати, саморегулиране от сектора или нещо по средата. Дали трябва да бъде действие на ЕС или на националните власти. Или може би изобщо не става въпрос за правила и регламенти, а за средата, в която те (медиите) работят и се следят от потребителите, средата на професионализъм и уважение за свободните медии.
Една от препоръките на ОССЕ при последните избори беше по повод платената политическа реклама в БНТ и БНР.
Едновременно е вярно, че
[1] Обществените медии имат нужда от средства.
[2] Информираният избор на гражданите е важен за демокрацията.
След последните избори се проведе активно обсъждане на възможности:
Постъпили са предложения за промени в Изборния кодекс в тази посока. Някои дори са приети – например за обявяване в интернет на договорите между медиите и кандидатите. За съжаление разговорът остава незавършен.
Днес има поне два информационни повода за връщане към темата:
[1] Публикуваната тарифа за предстоящите избори показва, че цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Асоциацията на европейските журналисти – България изразява тревога от по-високата бариера пред участието.
[2] Публикуваните днес изменения в правилата на британския регулатор за отразяване на избори и референдуми (стр. 93 и сл.) Балансите на интереси са резултат от продължителна експертна работа на основата на интензивни обществени консултации. Вижда се още, че стандартите за безпристрастност и точност във Великобритания се отнасят до всички медии .
Промени в правилата са необходими – горният пример показва как се изработват и обосновават те.
В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение на Съда по съединени дела C-186/11 и С-209/11 по повод преюдициални запитвания от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Stanleybet International LTD относно организацията и провеждането на хазартни игри и рекламата на хазартните игри.
Допустимо ли е да се предостави изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — то провежда експанзионистична търговска политика.
24 В това отношение Съдът неведнъж постановява, че правната уредба на хазартните игри е една от областите, в които между държавите членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество. При липса на хармонизация по въпроса на общностно равнище всяка държава трябва да прецени в тези области, в съответствие със собствената си ценностна система изискванията, които включва защитата на съответните интереси.
36 В случая: не се допуска национална правна уредба като разглежданата, когато
(а) тази правна уредба не отговаря в действителност на грижата да се намалят възможностите за игра и да се ограничат дейностите в тази област по последователен и систематичен начин,
(б) публичните органи не осигуряват стриктен контрол върху разрастването на сектора на хазартните игри (само доколкото е необходим за борбата със свързаната с тези игри престъпност),
като запитващата юрисдикция следва да провери дали всичко посочено е налице.
45 Безспорно е също така, че за разлика от установяването на свободна и ненарушавана конкуренция в рамките на традиционния пазар, въвеждането на такава конкуренция на много специфичния пазар на хазартните игри, тоест между няколко оператора, които биха получили разрешение да провеждат едни и същи хазартни игри, може да доведе до вредоносни последици, свързани с факта, че тези оператори биха си съперничили по изобретателност, за да направят предлагането на услугите си по-привлекателно от това на конкурентите си, и по този начин биха увеличили разходите на потребителите, свързани с играта, както и рисковете от зависимост на последните.
48 В такива условия компетентните национални органи могат да преценят заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри в зависимост от равнището на защита на потребителите и на обществения ред, което те възнамеряват да осигурят, но въз основа на обективни и недискриминационни критерии.
Прави впечатление, че според Съда допустимостта на една национална мярка зависи и от ефективното й прилагане в действителност: не е допустима мярка, ако се установи липса на стриктен контрол за прилагането й.
Кмет осъжда журналист за клевета.
Кметът е на Хасково, журналистът е Бареков.
Твърденията са от корумпиран престъпник до хасковски Цезар. Разпространени са по телевизията.
Задачата пред съда в такива случаи е сложна –
От съда се очаква да направи безпристрастна оценка. Решенията са важни не само по отделния казус, но и за установяване на единни стандарти. Съдебните решения са важни и за изискванията към т.нар. отговорна журналистика.
Ето анализът и оценките на отделните твърдения в решението на Хасковския окръжен съд по НЧХД 226/2012 г. о т 11 март т.г.
На 19 март 2013 г. стана известно решението на Общия съд по дело T‑301/10 Sophie in ’t Veld срещу Европейската комисия с предмет искане за частична отмяна на решение на ЕК, с което се отказва достъп до някои документи, свързани с проекта за международно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).
През периода 2008 – 2010 жалбоподателката г‑жа Sophie in ’t Veld подава на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 заявление за достъп до всички документи, свързани с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (наричано по-нататък „ACTA“). В резултат от кореспонденция с ЕК тя получава достъп до някои документи, а за някои получава отказ, който обжалва пред Съда.
115 Комисията посочва, че въз основа на внимателно проучване на всички засегнати от заявлението за предоставяне на достъп документи е станало ясно, че при дадените обстоятелства цялостното уважаване на това заявление би имало отрицателно въздействие върху атмосферата на взаимно доверие между преговарящите страни и би ограничило по този начин както вероятността да се приключат благополучно преговорите.
123 Съдът приема тезата на ЕК и намира, че “не е изключена възможността оповестяването на становището на Съюза в международни преговори да засегне защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения.”
181 Съдът приема още, че воденето на преговори с оглед сключването на международно споразумение е поначало от компетентността на изпълнителната власт и тези преговори не предопределят по никакъв начин общественото обсъждане, което може да възникне след подписването на международното споразумение в рамките на процедурата по ратификация.
185 Съдът признава, че (при предоставения частичен достъп) някои заличавания не се отнасят до становища в преговорите на Комисията или на други преговарящи страни или до други данни, чието оповестяване е от естество да засегне обществения интерес във връзка с международните отношения.
Първи реакции: FFII: Съдът не отчита факта, че откритостта при преговорите е фактор за качеството на договорите, както и разпоредбата на чл.1 ДЕС, според която
Настоящият договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите.
Първата фаза на процеса на изпълнение на Доклада Левисън завърши с междупартийно споразумение за създаването на регулатор за печатните издания, обявено след дебати в парламента.
Публикуван е проектът за кралска харта. Така – без да се приема закон за печата – ще се конституира регулатор, който ще замести сегашната PCC, комисия по жалбите.
Реакциите на британските печатни медии са различни – от подкрепа до резервираност и опасения за свободата на печата. Налице е сделката на политиците, остава трудното: да се изгради действаща система, която защитава едновременно гражданите и журналистите и не ограничава свободата. Ако и доколкото това е възможно.
За издателите, които не се присъединят към предлаганата система, са подготвени изменения в законодателството. Освен другото, в тези изменения е интересно как и доколко са обхванати онлайн медиите.
Процедурата по конституиране на регулатора няма да е кратка, дотогава работи РСС.
Има решение на Съда по дело C‑607/11 с предмет преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales) в рамките на производство по дело ITV Broadcasting Ltd. и др./TVCatchup Ltd.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредба от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Въпросът е относно относно онлайн разпространение почти в реално време на телевизионните предавания, разпространявани наземно от ITV и други телевизии.
TVCatchup предоставя по интернет услуги, които позволяват на потребителите да приемат по интернет на живо телевизионни предавания. За потребителите услугите са безплатни, дружеството се финансира от реклама. Има ограничение за ползване на услугите само от потребители в Обединеното кралство (до аудитория, която плаща предвидената в Обединеното кралство такса).
Телевизиите предявяват иск срещу TVC пред съда за нарушение на правата върху техните предавания, по-специално вследствие на публично разгласяване. Съдът се обръща с преюдициално запитване дали организация като TVC извършва публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, когато разпространява онлайн телевизионни предавания към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал.
Според Съда въпросът е дали публично разгласяване обхваща препредаване на наземно разпространявано произведение,
Да.
Според Съда законодателят на Съюза е имал предвид, че за всяко предаване или препредаване на произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на съответното произведение трябва да даде по принцип индивидуално разрешение.
Според Съда без значение е, че потенциалните адресати имат достъп до произведения, разгласени посредством връзка „един към един“. Няма пречка голям брой лица да имат паралелно достъп до същото произведение, освен това посоченото препредаване е насочено към неопределен брой потенциални адресати, поради което Съдът приема, че е налице публично разгласяване.
TVC твърди, че не става дума за нова аудитория, защото адресатите на извършваното от TVC препредаване имат правото да следят предаването посредством своите телевизионни апарати. Според Съда това няма значение. За всеки от тези два способа трябва да се получи индивидуално и отделно разрешение.
*
Това е поредното решение по поредния спор между доставчици на услуги, използващи различни платформи, способи и технологии за разпространение на (или достъп до) телевизионни програми/предавания.
Съдът реши, че госпожа Мърфи може спокойно да използва гръцките декодери, за да гледат клиентите в нейното заведение в Лондон срещите от Premier Leaguе.
Преди това имаше спор за Cablevision и мрежовия цифров видеозапис – и съдът реши, че използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение.
Има спорове за Dish Networks и AutoHop (NBC v Dish, Fox v Dish в Калифорния / Dish v ABC в Ню Йорк)- сателитни оператори пропускат рекламата в предаванията, разпространявани наземно.
Решенията са важни
а) за бъдещето на законодателството;
б) за бъдещето на бизнес моделите;
в) за бъдещето на платени/безплатни (условно безплатни) възможности на потребителите за достъп.
TVCatchup is here to stay, е първата реакция на засегнатото дружество, повече
Все така непостижима е Итака.
