Aug 03 2012
Leave a comment
BG Media, Digital, EU Law, Media Law

Телевизия 2020

Големите търговски  дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.

Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate  е завършила изследване  Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.

Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020  г.   2/3 от т.нар.  ОТТ (over the top)  услуги  да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.

Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет,  но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях.  Естествено при по-бърз интернет, повече  свързани устройства и повече налично  съдържание се очаква и  бърз растеж на свързаната телевизия.

Предвижда се  още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020.   Освен тв приемници  и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли)  осигуряват  достъп до  нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др.  в Европа е достигнал 47 милиона.

Предвижда се  растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно  Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.

Конкретните числа, свързани с очаквания растеж  на различните услуги,  са различни за държавите с  развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е   фактор.

Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията.  Това, което не се вижда, е

  • дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
  • ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.

По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.

Aug 03 2012
Leave a comment
BG Media, Digital, Media Law

Цифров преход: за какво говори вицепремиерът Дянков

В Държавен вестник, бр.57/2012 е обнародван   План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.

Цифровият преход в голямата част от държавите в ЕС е приключил, с изключение на Полша (юли 2013) и  Румъния  (януари 2015). При приемането на плана имаше симптоматично изказване на вицепремиера Дянков: “и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.”

Междувременно ресорният министър Московски заяви, че цифровизацията на наземното разпространение на телевизионни програми ще се реализира, дори повече – открива се процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:  Кампания по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).

Съществени теми за обсъждане са

  • какво представлява в последна сметка планът сега, как са решени практическите проблеми, за които се говори в V.4 ;
  • какви са сигналите от Европейската комисия по процедурата за мултиплексите;
  • как, кога и от кого  ще се осигурява финансиране за освобождаване на спектъра;
  • процедурата за информационна кампания на министър Московски.

Но във връзка с  изказването на вицепремиера какво е смислено и какво – може би въобще не,  специален  интерес представлява докладът на британската парламентарна комисия по комуникации Broadband for all – an alternative vision, публикуван през седмицата. Според председателя на комисията

На правителствената стратегия й липсва точно това – стратегия

и още –

Ако телевизията се разпространява  чрез интернет например, както вярваме, че може да бъде, тогава ключови моменти в живота на нацията като Олимпийските игри биха могли да бъдат недостъпни за общностите, които нямат  добра комуникационна инфраструктура

 

Ако телевизията се разпространява чрез интернет например.

Ако това е  идеята и на вицепремиера Дянков,  за нея трябва да се знае повече, защото засяга

  • и държавата – приоритети в политиката към широколентов интернет и към цифрова телевизия;
  • и инвеститорите в мрежи и оборудване,
  • и потребителите, които сега срещу  8.3  милиона без ДДС ще бъдат информирани за някакви други неща.

 

Jul 28 2012
1 Comment
Media Law

Шеги в Туитър – в последна сметка може

Излезе решение по делото Paul Chambers v DPP    (Twitter joke) – това е за младежа, който разбира, че   летището в Нотингам е затворено заради лошото време и  изпраща съобщение в Туитър, че  смята да  вдигне летището във въздуха.

Седмица по-късно длъжностно лице от летището случайно забелязва съобщението и младежът е осъден за заплахи онлайн.

В последна сметка съдът приема, че съобщението  е шега в рамките на допустимото, лоша шега или проява на лош вкус, но без намерение на младежа да заплашва.

Сатиричен или груб коментар, непопулярно или неизискано мнение, неприятни или болезнени за някого твърдения са в рамките на защитеното слово, защото иначе  –  ако Шекспир живееше по времето на Туитър –   какво да кажем  за   The first thing we do, let’s kill all the lawyers.

Артикъл 19 по случая

Jul 23 2012
1 Comment
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged
Jul 23 2012
Leave a comment
Digital, EU Law

Препоръка на ЕК за свободен достъп до научна информация

В Официален вестник на ЕС:

Препоръка на ЕК относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Добра новина, стъпка в правилна посока: Европа 2020  предвижда в перспектива мерки за свободен достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания и превръщането на достъпа до публикациите в основен принцип на проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС.

С препоръката от 17 юли ЕК настоява за

ясни политики за разпространение на научни данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях.

Jul 23 2012
Leave a comment
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: времетраенето на тв реклама

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за производство по преюдициално запитване (Дело C-234/12) от Италия, отправено в рамките на делото Sky Italia Srl/AGCOM,  което би могло да  доведе до интересен нетривиален отговор:

Дали правна уредба, като съдържащата се в италианското законодателство, която установява по-малка продължителност на рекламата в платената телевизия в сравнение с рекламата в безплатната  телевизия, се допуска от

(1) Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, общия принцип на равенство и нормите на Договора за функционирането на Европейския съюз в областта на свободното движение на услуги, на правото на установяване и на свободното движение на капитали и

(2) член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно относно плурализма

и дали  по този начин не се нарушава конкуренцията , съответно дали не се  благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама.

Съдът не се произнася всеки ден относно евентуално  господстващо положение на пазара на телевизионната реклама, така че  –  внимание.

Tagged
Jul 23 2012
Leave a comment
BG Law Making, EU Law, Media Law

Прилагане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

Днес Европейската комисия продължава да съобщава за резултати от анализа на прилагането на Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Поредните четири държави, от които се иска информация, са Обединеното кралство, Финландия, Португалия и Финландия.

Срещу Полша е открита процедура за нотифициране на  частично въвеждане на директивата. Останалите държави  – между които и България – предоставят информация по определени въпроси, свързани с  точното и навременно прилагане: юрисдикция, право на отговор, защита на децата, значими събития и кратки репортажи, търговски съобщения и др.

Jul 23 2012
Leave a comment
Media Law, US Law

Предварителното одобрение – напълно неприемливо

През седмицата  Ню Йорк Таймс   обърна внимание върху практика при отразяване на президентската кампания в САЩ:  кандидатите настояват материалите да не се публикуват без предварителното одобрение на самите кандидати  и щабовете им, като по този начин определят какво може и какво не може да се публикува за политиците. И – изненадващо – репортерите се съгласяват с тези изисквания, а одобряването се превръща в норма.

Как реагират   големите издания и агенции:

(1) съобщават за практиката на първа страница и

(2) ревизират политиките си, за да е изрично ясно на репортерите, че подобна практика е напълно неприемлива.

Предварителното, последващото или очакваното одобрение на  политиците   не е фактор   за редакционното съдържание.  В САЩ.

Jul 19 2012
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Съд на ЕС: регистриране в домейн .eu

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑376/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Pie Optiek SPRL срещу Bureau Gevers SA, European Registry for Internet Domains ASBL.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на разпоредба от Регламент (ЕО) № 874/2004 относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на  домейн от най-високо ниво .eu и принципите, които ръководят регистрирането.

Запитването е по повод два спора в Белгия за  името на домейн „lensworld.eu“ между едно белгийско дружество  и едно американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.

Белгийското дружество иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от американското дружество  заявка.

Съдът:

  • домейнът от най-високо ниво.eu е създаден за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима;
  •   поради това се регистрират имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза;
  • само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн;
  • следователно само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление, основно място на дейност или пребивават в Съюза могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво.eu.
  • следователно  и лицензиантите на предходни права трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно със съответното предходно право вместо притежателя.
  •   и би било в противоречие с целите на Регламенти №733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu.
Tagged
Jul 19 2012
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Цифров преход: държавна помощ

В Официален вестник на ЕС:

Комисията уведомява Испания за решението си да открие процедура чл.108.2  ДФЕС по повод испанския модел на цифров  преход, който предвижда

  •  обезщетение за допълнителните разходи, които плащат обитателите на колективни сгради при адаптиране на своята съществуваща колективна инфраструктура за приемане на телевизия с цел запазване на достъпа до телевизия или при преминаване към друга платформа и
  • компенсиране на операторите за допълнителните разходи, свързани с тяхното задължение да излъчват едновременно в два честотни ленти.

Тези средства се предвижда да  бъдат осигурени от тръжната продажба на освободените радиочестоти на телекомуникационните оператори и  изплатени от държавния бюджет под формата на преки безвъзмездни средства.

ЕК започва разследване относно втората мярка – компенсацията за допълнителните разходи, извършени от радио- и телевизионните оператори поради задължението за паралелно разпространение на радио- и телевизионни програми в две честотни ленти по време на преразпределянето на честоти.

Получателите на обезщетения по мярка II са операторите на цифрова наземна телевизия на национално, регионално и местно равнище, както обществените, така и частните такива. Подпомагането е ограничено до покриване на разходите за паралелно разпръскване в районите на испанска територия, където разходите за покритие на цифрова наземна телевизия в процеса на преход са били за сметка на операторите и не са финансирани с публични средства.

ЕК има съмнения за потенциални изкривявания на конкуренцията между излъчващите оператори и потенциално между операторите на платформи:

  • пряко предимство за излъчващите оператори, които, благодарение на мярката, няма да се налага да поемат разходите по паралелното разпръскване;
  • непряко предимство за операторите на платформи за цифрова наземна телевизия, избрани от излъчващите оператори,  тъй като мярката им осигурява приходи, които може да бъдат по-ниски или дори да не съществуват в отсъствието на мярката.

Освен това, тъй като мярката е посветена на наземната платформа, Комисията се съмнява, че принципът на пропорционалност е спазен, тъй като са изключени неназемните платформи. Изключването също изглежда нарушава принципа на технологична неутралност.

← Older posts
Newer posts →