Медийно право

Решението на КС  се отнася до правната уредба на дипломатическата служба. КС обяви за противоконституционни разпоредби от съответния закон, вкл. забраната за заемане на публични длъжности в дипломатическата служба от сътрудници на ДС.

Не е изненадващо, че мнозинството в КС се съгласява върху следното:

Практиката на Конституционния съд на Република България определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност за забрана за заемане на определена длъжност.

Негативната общественополитическа и ценностна оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да се смесва с въпроса за конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.

Особеното мнение на съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков 

Оспорените лустрационни разпоредби имат своето юридическо основание в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Проява на примитивен позитивизъм е поддържаното в решението разбиране, че служителите и сътрудниците на репресивните служби са упражнявали правно регламентирана дейност, макар и в условията на тоталитарен режим, което обосновава приложената към тях рестрикция като дискриминационна и противоречаща на принципа на правовата държава. Такова разбиране за правото като неутрално по отношение на общовалидните човешки ценности обезценява неговата морална стойност и извежда легитимността му само от това, че е установено от държавата, независимо от това че тя е тоталитарна по същността си и е нихилистична към човешките права. Това право обаче не може да бъде зачетено при действието на новата демократична Конституция.

Според практиката на ЕСПЧ ограничаването на достъпа до съответните длъжности е допустимо, стига да е пропорционално в светлината на историческия, политическия и социален опит на всяка отделна държава, както и на конкретната степен на опасност за демократичните й устои (вж. решението на ЕСПЧ по делото Vogt срещу Германия).

Дневник:  КС досега винаги е отменял  опити за ограничаване на лица с агентурно минало да заемат публични позиции.

Публикувано е Решение №10/2011 г. на Конституционния съд  (Закон  за съдебната власт, НПК).

Решението засяга широк кръг въпроси, ето само някои от тях:

• Нормотворческа компетентност

Недопустимо е закон да предостави издаването на наредби на орган, на който Конституцията или Законът за нормативните актове не предоставят нормативна компетентност. Тълкуването, че всеки закон може да създава нормативна компетентност на даден орган, без това да е изрично посочено в Конституцията или Закона за нормативните актове, обезмисля последните.

Органите на съдебната власт съд, прокуратура и следствие, не могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност.  Съдебната власт не може да създава правила за поведение, а следва да прилага законите, създавани от законодателната власт и подзаконовите нормативни актове, издавани от органите на изпълнителната власт.

• Статус на юристите

Понятието “юристи” обхваща всички юристи – лицата, придобили образователна степен “магистри” по право и не може със закон да се въвеждат ограничения по тесен профилиран белег на юридическата професия.

Създаването на неравни права на определена група юристи – съдии, прокурори и следователи –  е дискриминационна мярка и представлява неравно третиране на останалата по-голяма част от юристите, които притежават качества и стаж за заемане на длъжността главен инспектор.

• Ретроактивност

Правилото за неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато се цели с нови правни норми засягане на права или създаване на задължения за минало време, но не важи за случаите, когато от правните нормативните актове се придобиват права. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗСВ има устройствен характер, поради което не е забранено ретроактивното й действие (крайно интересно).

Конституцията не изключва правото на Народното събрание да приема норми с обратна сила и извън изричното изключение по чл. 5, ал. 5 от Конституцията, очевидно не съществува обща забрана за други случаи.

Предвидената възможност правна норма от закона да ретроагира е обусловена от извънредни обстоятелства и е мотивирана с полза от по-висш обществен интерес.

• Участие на лице в евентуален конфликт на интереси в решение на колегиален орган

При съдебно оспорване на решението заинтересованата страна може да поиска отмяната му като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените разпоредби, само ако без участието на члена на органа с частен интерес  не са налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането му.

• Изискване за разрешение  за достъп до класифицирана информация

Според ЗЗКИ съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите  получават достъп по право, считано от момента на встъпване в длъжност до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността и при спазване на принципа ”необходимост да се знае” –  само за конкретното дело.

Конституцията в чл. 130 не поставя изискване изборните членове на ВСС да са получили преди избора си или да получат след него в определен момент разрешение за достъп до класифицирана информация. Оспорваната разпоредба на практика въвежда ново условие за избор и за прекратяване на мандата на член на ВСС, каквото основният закон не съдържа.

• Използване на специални разузнавателни средства

Специалните разузнавателни средства се използват именно в тази фаза на наказателното производство, в която категорично не може да се установи какво престъпление е извършил заподозреният и конкретно извършил ли е някое от престъпленията, визирани в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК. Изрично в чл. 12, ал. 1 ЗСРС е предвидено, че специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления, а не за лица, които вече са привлечени като обвиняеми по конкретни престъпления.

Според КС е допустимо разрешението да се дава от председателя на специализирания наказателен съд.