Днес в Официален вестник: съобщение за конкурс за юрист-лингвисти с български език
EPSO/AD/208/11 — BG
Направление Съд – 9
Направление ЕП/Съвет – 5
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Съдът в Страсбург: България да ускори съдебните процеси
Съдът в Страсбург дава едногодишен срок на България да предприеме необходимите мерки за ускоряване на съдебните процеси.
От 2004 г. Съдът прилага този вид процедура (pilot-judgment procedure), при която ако има голям брой идентични дела, породени от сходни причини, Съдът идентифицира системен или структурен проблем.
В момента има около 700 жалби срещу България заради продължителността на производствата.
ЕСПЧ: Лична неприкосновеност, Mosley v UK
Днес стана известно решението Mosley v UK. Мозли губи.
Макс Мозли, бивш шеф на FIA, осъди през 2008 News of the World за публикуване на материал за “нацистка секс оргия” и нарушаване на правото на личен живот.
След това Мозли се обърна към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.8 Конвенцията (личен живот), защото британският закон не го защитавал ефективно – Мозли смята , че трябва да се предвиди право на предварително запознаване с публикацията с оглед евентуални предварителни ограничителни мерки.
Според днешното решение, подобна уведомителна процедура може да се отрази отрицателно върху свободата на изразяване и липсата й в британското право не е нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Журналисти и политици: скрити устройства, прикриване на самоличност
В Етичния кодекс на българските медии има правила за събиране на информация:
- Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.
- Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.
Все по-широко се използват скрити записващи устройства – и в България, и в други страни. Става дума за баланс между лична неприкосновеност и обществен интерес (в България положението се усложнява и от наличието на норма в НК).
Във Великобритания, където етичният кодекс е сходен, има ново решение на Етичната комисия (Liberal Democrat Party v The Daily Telegraph), според което статии в The Daily Telegraph се основават на информация, събрана в нарушение на етичните правила. От записи, направени под прикритие на срещи с избиратели, стана ясно, че Винс Кейбъл е “обявил война на Мърдок” , а други членове на правителството от либерал-демократите “не вярват на премиера”.
Защитата се позовава на необходимостта да се разкрият истинските механизми на управляващата коалиция, за да не се допуска обществото да бъде заблуждавано по важни въпроси.
Според комисията има нарушение на етичните правила, защото към момента, в който е взето решение да се използват журналисти под прикритие, не е имало данни за преобладаващ обществен интерес, който да оправдава решението. Подобни акции са известни като ‘fishing expedition’.
Отговорност за анонимни коментари онлайн
Финансист във Великобритания иска да съди за клевета анонимни автори на коментари в WordPress, Wikipedia u Denver Post . Но първо трябва да научи кои са.
Британски съд е издал съдебен акт, според който съответните компании трябва да предоставят информация за разкриване на самоличността на авторите на коментарите.
Компаниите са американски, остава да се види реакцията на амриканските съдилища към искането.
Медиите напомнят случаи през 2010, в които американски съдилища са допускали разкриване на самоличността на анонимни коментатори в различни медии: в Илинойс, в Индианаполис, Google – за коментирали в YouTube.
Първа програма на ЕС за политика в областта на радиочестотния спектър
Днес в дневния ред на Европейския парламент е първо гласуване на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър.
Целите според проекта:
Да подкрепи стратегията „Европа 2020“ предвид огромния потенциал на безжичните услуги за насърчаване на основаваща се на информацията икономика, за развиване и подпомагане на сектори, разчитащи на информационни и комуникационни технологии, и за преодоляване на цифровото информационно разделение.
Тя също е ключов фактор в Програмата в областта на цифровите
технологии за Европа, която има за цел да осигури бърз широколентов достъп до интернет в бъдещата, основаваща се на мрежи икономика на знанието, с амбициозна цел за покритие с универсален широколентов достъп.
Предоставянето на широколентов достъп с възможно най-висока
скорост и капацитет и гарантирането за всички на не по-малко от 30 Mbps до 2020 г., а за поне половината от европейските домакинства – на широколентов достъп със скорост от поне 100 Mbps, е важно за цифровия единен пазар на ЕС.
Лобисти в европейските институции: Регистър за прозрачност
Днес в дневния ред на Европейския парламент е одобряване на сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър – т.нар. Регистър за прозрачност. Призовава се и Съвета да се присъедини към общия регистър в най-кратки срокове.
В доклада се изисква от Бюрото на Парламента да създаде система, при която всички лобисти, попадащи в обхвата на регистъра и осъществяващи среща със съответен член на ЕП относно специфично законодателно досие, да се вписват с посочване на съответната среща в обяснителен меморандум към доклада или препоръката, свързани със съответния проект на законодателен акт.
Приложно поле: всички дейности (освен изрично изключените), извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение на европейските институции, независимо от използваните канали или средства за комуникация като наемане на външни изпълнители, медии, договори с професионални посредници, мозъчни тръстове, „платформи“, форуми, кампании и инициативи на местно равнище.
Тези дейности могат да включват контакти с членовете на ЕП, длъжностните лица или други служители на институциите на ЕС, подготовка, разпространение и предаване на писма, информационни материали или документи, съдържащи обосновки или позиции, организиране на събития, заседания или дейности по популяризиране, както и социални събития или конференции, за които са били изпратени покани на представители на персонала или на членове на европейските институции. Обхванати са също така доброволни вноски и участие в официални консултации относно предвижданите законодателни и други правни актове и други открити консултации.
Лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС
| Раздели | Особености/забележки | ||
| I – Професионални консултанти / правни кантори | |||
| Професионални консултанти | Фирми, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата | ||
| Правни кантори | Правни кантори, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата | ||
| Независими консултанти | Самостоятелно заети консултанти или адвокати, работещи по договори за лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата | ||
| II – „вътрешни” лобисти , търговски /професионални асоциации. | |||
| Компании и сдружения | Отделни компании или сдружения от компании (с или без самостоятелна правосубектност), упражняващи за собствена сметка дейности по „вътрешно” лобиране, застъпничество, обществени дела и дейности относно връзките с правителствата. | ||
| Търговски, стопански и професионални асоциации, | |||
| Профсъюзи | |||
| Сходни | |||
| III – НПО | |||
| Неправителствени организации, платформи &мрежи и сходни | Организации с нестопанска цел, с или без правен статус, които са независими от публичната власт, политически партии или търговски организации. В т.ч. фондации , благотворителни организации и т.н. | ||
| IV – Мозъчни тръстове, академични и научноизследователски институции | |||
| Мозъчни тръстове и научноизследователски институции | Специализирани мозъчни тръстове и научноизследователски институции, занимаващи се наред с другото с дейностите и политиките на Европейския съюз | ||
| Академични институции | Институции, чиято основна цел е образованието, но които се занимават с дейностите и политиките на Европейския съюз | ||
| V – Организации, представляващи църкви и религиозни общности | NB: Регистърът не засяга самите църкви | ||
| Организации, представляващи църкви и религиозни общности | Физически лица, бюра или мрежи, изградени с оглед провеждането на представителни дейности | ||
| VI – местни, регионални и общински органи, други публични или смесени органи и т.н. | NB: Регистърът не засяга самите публични органи | ||
| местни и регионални органи (поднационално равнище) | Правни органи, представителства, асоциации или мрежи, създадени, за да представляват местните и регионални органи (поднационално равнище) | ||
| Други публични или смесени органи и т.н. | |||
Google и белгийските вестници
През 2006 г. съд в Брюксел реши, че Google нарушава авторски права, като в резултатите, които показва при търсене, показва малки части от публикации в белгийските вестници на френски и немски език. Съдът разпореди да се заличат тези откъси в Google News или търсачката ще бъде санкционирана с глоби. Google загуби и обжалването и изпълни разпореждането.
Очевидно практиката не е прекратена, на 6 май 2011 г. има ново окончателно решение на белгийски съд срещу Google по същия въпрос. Вестниците на фламандски език нямат подобни отношения с компанията.
Търсачката е спряла да индексира няколко белгийски вестника, има логична реакция – те не били против индексирането, а само против Google News.
Лични данни онлайн: развития в САЩ и Европа
През седмицата в САЩ са внесени два нови законопроекта, които имат за цел да гарантират повече контрол на гражданите върху личните им данни онлайн, по-специално по въпроса какви данни могат да се използват за целите на маркетинга и рекламата (Do Not Track mechanism): Do Not Track Online Act of 2011
Напоследък компании като Google, MS и други въведоха средства за контрол (opting out). Широко се коментират и средствата, които въведе Facebook.
Големите играчи в онлайн рекламата в Европа, включително Google и Microsoft, през април приеха правила за саморегулиране.
АСТА: анализ на балансите
Intellectual Property Watch има рубрика за бъдещето на правата на интелектуална собственост. Тази седмица е публикуван анализ на АСТА (подготвяното международно споразумение) на проф. Абът, САЩ, според която ACTA има за цел да установи непрозрачни търговски бариери:
Както бе широко бе отбелязано, първоначалните проекти на ACTA представляваха списък на желанията на IP-зависимите големи индустриални компании в Г-8 за строги мерки за защита на интелектуалната собственост, слабо свързани с традиционните представи за защита срещу фалшифицирането и пиратството.
И в момента част от тях са запазени, като при това АСТА не включва мерки, предвидени в TRIPS, за защита на лицата, обвинени в нарушаване на правата на интелектуална собственост.
