Днес в Официален вестник: Преюдициално запитване от френски съд до Съда на ЕС относно юрисдикцията при отговорност онлайн (Дело C-161/10).
Това е известният случай с Оливие Мартинес/Кайли Миноуг отпреди две години, в който френски съд осъди първо френски сайтове, после сайтове от групата Дейли Мирър за нарушаване на лична неприкосновеност (по френското право) чрез републикуване във Великобритания.
Френският съд иска да се изясни компетентността на юрисдикция на една държава от ЕС по Регламент (ЕО) № 44/2001 да разгледа иск за нарушение на права, свързани с личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава от ЕС от дружество със седалище в тази друга или в трета държава.
Има и конкретизиращи въпроси относно критериите, които се прилагат, за определяне на юрисдикцията:
—единствено при условие, че този уебсайт може да се разглежда в първата държава или
— само когато между вредоносното събитие и територията на първата държава от ЕС съществува достатъчна връзка, която е съществена или значителна, и в посочения втори случай, дали тази връзка може да е вследствие на:
— броя посещения на спорната страница в първата държава като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на споменатата страница,
— мястото на пребиваване, дори и гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени негови права, свързани с личността, или по-общо — на засегнатите лица,
— езика, на който се разпространява спорната информация или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава,
— мястото, където посочените фактически обстоятелства са се осъществили и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет,
— други критерии?
