Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: ЕК/България: защитени зони

В Официален вестник на ЕС

Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 г. — Европейска комисия/Република България

(Дело C-141/14)

((Неизпълнение на задължения от държава членка – Директива 2009/147/ЕО – Опазване на дивите птици – Специални защитени зони „Калиакра“ и „Белите скали“ – Директива 92/43/ЕИО – Защита на естествените местообитания и на дивите видове – Територия от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ – Директива 2011/92/ЕС – Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда – Действие на защитния режим във времето – Влошаване на състоянието на естествените местообитания на видовете и обезпокояване на видовете – Вятърна енергия – Туризъм))

(2016/C 098/04)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и П. Михайлова)

Ответник: Република България (представители: Е. Петранова и Д. Драмбозова)

Диспозитив

Като

  • не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването, от една страна, на биологичните видове по приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, и от друга страна, на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива, и по този начин тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива,
  • е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147,
  • е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал — Петков и сие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ съответно на територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали, Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,

от една страна, не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, и от друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, Република България не е изпълнила съответно задълженията си, от една страна, по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, и от друга страна, по член 2, параграф 1 от тази директива.

Отхвърля иска в останалата му част.

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

*

Някои имена не са непознати –  Трейшън клифс голф енд спа резорт  участва  в онези заменки на Станишев,    по-късно премиерът Борисов  откри голф игрището,  а сега се говори и за държавна помощ –

 Уточняваме правилата, по които ще се развива проекта, след което те ще бъдат одобрени от генерална дирекция “Конкурентоспособност” на Европейската комисия, тъй като дейността представлява държавна помощ и трябва да са ясни правилата, по които това ще става”, обясни  Ангелкова.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: ЕК иска отмяна на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения WRC-15

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Дело C-687/15  Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз.

Случаят е интересен поради страните, а и поради предмета. Взаимодействие на правото на ЕС с международна правна рамка в областта на радиочестотния спектър.

Европейската комисия иска да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург. На тази конференция приключиха международните преговори относно техническите и регулаторните параметри за използването на лентата около 700 MHz за безжични широколентови услуги.

Според ЕК с приемането на Заключенията на Съвета вместо решение  съгласно с предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.

  • първо, член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията;
  • второ,  измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза
  • трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Вън от това, ето позицията на ЕК по същество

Tagged

Съд на ЕС: директен ефект на директива

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за едно решение, което е интересно, защото Съдът се е произнесъл за директен ефект на директива.

Дело C-402/14  Dioikitiko Efeteio Athinon — Гърция

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО (1) от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

2)

Във всички случаи, съвместими ли са разпоредбите на член 130, параграф 5 от националния митнически кодекс, във връзка с тези на член 128, параграф 1 от същия кодекс, според които удостоверение за митническото оформяне за внос на територията на страната на автомобили с произход от Общността се издава след заплащането на таксата за регистрация, като задължението за плащането на последната възниква от момента на влизане на тези автомобили на територията на страната, с разпоредбите на член 3, буква в) от Договора за ЕИО, които предвиждат премахване на пречките за свободно движение на стоки?

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

Европейската комисия два пъти се е произнасяла относно финансирането на обществената телевизия TV2/Danmark,  решенията й са обжалвани и двата пъти, има съответно две решения на Съда – които отново се обжалват.

С Решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия  е установено, че  приходите от реклама на датската обществена телевизия TV2 са неправилно   квалифицирани от Комисията като държавна помощ. В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба, подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд. Образувано е дело   C-657/15 P, иска се отмяна на решението на Общия съд. Cпоред Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S   представляват държавна помощ, а също е допуснала грешка и при прилагането на критериите Altmark.

 С Решение на Общия съд по дело Т125/12  Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия  се отхвърлят доводите на Viasat по отношение на мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark.  В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat и срещу това решение. По образуваното дело C-660/15 P отново се иска отмяна на решението на Общия съд.

Става дума за обществено финансиране в Дания отпреди 20 години – но очевидно принципите на общественото финансиране на обществените телевизии в ЕС  трайно занимават Съда.

Tagged

Съд на ЕС: интернет сайтове, заобикаляне на данъчно законодателство

Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).

WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То  поддържа  интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib —  дружество със седалище в Мадейра (Португалия).

Данъчният орган  в Унгария смята,  че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия  и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.

WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани  доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос  дали  данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.

Според Съда на ЕС:

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство;  дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо;   дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.

 

Tagged

Съд на ЕС: авторски права и разпространение на телевизионни програми

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия)   в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).

SBS създава   и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на  други доставчици –   се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS   трябва  да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение.   SBS оспорва това искане.

Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.

Съдът вече е приел (решение Svensson по дело  C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“  обединява два кумулативни елемента  –  „акт на разгласяване“ на произведение и  „публично“ разгласяване. В случая:

  • Предаването на сигнали   представлява „акт на разгласяване“.
  • Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация  не е бил насочен.  Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.

Като извод:  доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в  случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.

Tagged

Съд на ЕС: договори на абонати на електронни съобщителни услуги

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑326/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  в рамките на производството по дело Verein für Konsumenteninformation срещу A1 Telekom Austria AG.

A1 Telekom Austria е доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите. Според тях „[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че“ „А1 [Telekom Austria] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено клиентите за извършената актуализация“.

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезиран със спор между сдружение на австрийските потребители (Verein für Konsumenteninformation) и A1 Telekom Austria. Според сдружението  A1 Telekom Austria използва  незаконосъобразни клаузи в договорите, сключвани с потребителите, според които абонатите не могат да прекратяват едностранно своите договори при актуализация на тарифите в зависимост от обективен годишен индекс на потребителските цени, определян от публична институция, а именно от Австрийския статистически институт (Statistik Österreich).

В този контекст Oberster Gerichtshof иска да установи дали на абонатите да се предоставя правото да прекратят едностранно своите договори по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата [2002/22]  „при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия“.

Съдът отговаря отрицателно на този въпрос. Актуализация на тарифите — доколкото тя се основава на ясен, точен и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и механизми от публичноправно естество — не би следвало да поставя крайните ползватели в договорна ситуация, различна от възникналата вследствие на съответния договор, част от чието съдържание са съдържащите въпросната клауза общи условия. Изменения на тарифите  не биха могли да се квалифицират като „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2002/22,  които да предоставят  на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

  • разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
  • операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
  • според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
  • предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Tagged ,

Съд на ЕС: достъп до оценки на въздействието

Стана известно решението на Съда на ЕС по съединени дела T‑424/14 и T‑425/14 ClientEarth v Commission, отнасящи се до правото на достъп до информация. Делата са с предмет искане за отмяна на решения на Комисията,   с които се отказва достъп до доклад и проект за доклад за оценка на въздействието по повод бъдещо законодателство на Европейския съюз в областта на околната среда.

Комисията посочва най-напред, че при обсъжданията и преговорите с оглед на приемането от нея на законодателни инициативи тя предприема и  изготвянето на оценки на въздействието, които все още са в ход. Стратегическите избори („policy choices“), които се съдържат в една законодателна инициатива на ЕК, се обосновават с   оценка на въздействието.

Според ЕК оповестяването на този етап на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на тази институция, който е в ход, тъй като

  • по същество то би засегнало свободата ѝ на действие и би намалило възможностите за намиране на компромиси
  • би могло да породи външен натиск, който би могъл да препятства трудния процес на вземане на решения, по време на който би трябвало да цари климат на доверие.

Според член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001  достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

В случая Съдът  отхвърля жалбите.

Както се обобщава в прессъобщението, досега Съдът и Общият съд са признали възможността Комисията да се позове на обща презумпция, за да откаже достъп до документи, без да разгледа индивидуално и конкретно тези документи, в осем случая: 1) производство за контрол върху държавни помощи, 2) производство за контрол върху концентрации между предприятия, 3) производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза, 4) производство относно картели, 5) производство „EU Pilot“, 6) писмените становища, представени от институция в рамките на съдебно производство, 7) офертите на оферентите в процедура по възлагане на обществена поръчка, и 8) документите, разменени между националните органи по конкуренция и Комисията.

 

Tagged

Съд на ЕС: музика в заведение

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

1 ОВ C 205, 22.6.2015 г.

 

Tagged