Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: директен ефект на директива

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за едно решение, което е интересно, защото Съдът се е произнесъл за директен ефект на директива.

Дело C-402/14  Dioikitiko Efeteio Athinon — Гърция

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО (1) от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

2)

Във всички случаи, съвместими ли са разпоредбите на член 130, параграф 5 от националния митнически кодекс, във връзка с тези на член 128, параграф 1 от същия кодекс, според които удостоверение за митническото оформяне за внос на територията на страната на автомобили с произход от Общността се издава след заплащането на таксата за регистрация, като задължението за плащането на последната възниква от момента на влизане на тези автомобили на територията на страната, с разпоредбите на член 3, буква в) от Договора за ЕИО, които предвиждат премахване на пречките за свободно движение на стоки?

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

Европейската комисия два пъти се е произнасяла относно финансирането на обществената телевизия TV2/Danmark,  решенията й са обжалвани и двата пъти, има съответно две решения на Съда – които отново се обжалват.

С Решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия  е установено, че  приходите от реклама на датската обществена телевизия TV2 са неправилно   квалифицирани от Комисията като държавна помощ. В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба, подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд. Образувано е дело   C-657/15 P, иска се отмяна на решението на Общия съд. Cпоред Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S   представляват държавна помощ, а също е допуснала грешка и при прилагането на критериите Altmark.

 С Решение на Общия съд по дело Т125/12  Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия  се отхвърлят доводите на Viasat по отношение на мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark.  В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat и срещу това решение. По образуваното дело C-660/15 P отново се иска отмяна на решението на Общия съд.

Става дума за обществено финансиране в Дания отпреди 20 години – но очевидно принципите на общественото финансиране на обществените телевизии в ЕС  трайно занимават Съда.

Tagged

Съд на ЕС: интернет сайтове, заобикаляне на данъчно законодателство

Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).

WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То  поддържа  интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib —  дружество със седалище в Мадейра (Португалия).

Данъчният орган  в Унгария смята,  че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия  и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.

WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани  доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос  дали  данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.

Според Съда на ЕС:

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство;  дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо;   дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.

 

Tagged

Съд на ЕС: авторски права и разпространение на телевизионни програми

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия)   в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).

SBS създава   и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на  други доставчици –   се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS   трябва  да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение.   SBS оспорва това искане.

Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.

Съдът вече е приел (решение Svensson по дело  C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“  обединява два кумулативни елемента  –  „акт на разгласяване“ на произведение и  „публично“ разгласяване. В случая:

  • Предаването на сигнали   представлява „акт на разгласяване“.
  • Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация  не е бил насочен.  Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.

Като извод:  доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в  случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.

Tagged

Съд на ЕС: договори на абонати на електронни съобщителни услуги

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑326/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  в рамките на производството по дело Verein für Konsumenteninformation срещу A1 Telekom Austria AG.

A1 Telekom Austria е доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите. Според тях „[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че“ „А1 [Telekom Austria] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено клиентите за извършената актуализация“.

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезиран със спор между сдружение на австрийските потребители (Verein für Konsumenteninformation) и A1 Telekom Austria. Според сдружението  A1 Telekom Austria използва  незаконосъобразни клаузи в договорите, сключвани с потребителите, според които абонатите не могат да прекратяват едностранно своите договори при актуализация на тарифите в зависимост от обективен годишен индекс на потребителските цени, определян от публична институция, а именно от Австрийския статистически институт (Statistik Österreich).

В този контекст Oberster Gerichtshof иска да установи дали на абонатите да се предоставя правото да прекратят едностранно своите договори по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата [2002/22]  „при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия“.

Съдът отговаря отрицателно на този въпрос. Актуализация на тарифите — доколкото тя се основава на ясен, точен и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и механизми от публичноправно естество — не би следвало да поставя крайните ползватели в договорна ситуация, различна от възникналата вследствие на съответния договор, част от чието съдържание са съдържащите въпросната клауза общи условия. Изменения на тарифите  не биха могли да се квалифицират като „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2002/22,  които да предоставят  на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

  • разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
  • операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
  • според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
  • предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Tagged ,

Съд на ЕС: достъп до оценки на въздействието

Стана известно решението на Съда на ЕС по съединени дела T‑424/14 и T‑425/14 ClientEarth v Commission, отнасящи се до правото на достъп до информация. Делата са с предмет искане за отмяна на решения на Комисията,   с които се отказва достъп до доклад и проект за доклад за оценка на въздействието по повод бъдещо законодателство на Европейския съюз в областта на околната среда.

Комисията посочва най-напред, че при обсъжданията и преговорите с оглед на приемането от нея на законодателни инициативи тя предприема и  изготвянето на оценки на въздействието, които все още са в ход. Стратегическите избори („policy choices“), които се съдържат в една законодателна инициатива на ЕК, се обосновават с   оценка на въздействието.

Според ЕК оповестяването на този етап на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на тази институция, който е в ход, тъй като

  • по същество то би засегнало свободата ѝ на действие и би намалило възможностите за намиране на компромиси
  • би могло да породи външен натиск, който би могъл да препятства трудния процес на вземане на решения, по време на който би трябвало да цари климат на доверие.

Според член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001  достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

В случая Съдът  отхвърля жалбите.

Както се обобщава в прессъобщението, досега Съдът и Общият съд са признали възможността Комисията да се позове на обща презумпция, за да откаже достъп до документи, без да разгледа индивидуално и конкретно тези документи, в осем случая: 1) производство за контрол върху държавни помощи, 2) производство за контрол върху концентрации между предприятия, 3) производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза, 4) производство относно картели, 5) производство „EU Pilot“, 6) писмените становища, представени от институция в рамките на съдебно производство, 7) офертите на оферентите в процедура по възлагане на обществена поръчка, и 8) документите, разменени между националните органи по конкуренция и Комисията.

 

Tagged

Съд на ЕС: музика в заведение

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

1 ОВ C 205, 22.6.2015 г.

 

Tagged

Съд на ЕС: към дефинирането на аудиовизуална медийна услуга онлайн

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  по  дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено  в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat, относно понятията аудиовизуална медийна услуга и предаване.

Понятията са дефинирани в Директивата за аудиовизуална медийна услуга (АВМУ), чл.1:

a) аудио-визуална медийна услуга –
i) услуга, така както е определена в членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги и чиято основна цел е осигуряването на предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни комуникационни мрежи. Такава аудиовизуална медийна услуга е телевизионна програма или аудиовизуална медийна услуга по заявка;
ii) аудиовизуални търговски съобщения.

б) предаване –  поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с формата и съдържанието на телевизионна програма.

Рецитал 28 допълва, че приложното поле на директивата не следва да обхваща електронни варианти на вестници и списания.

Онлайн вестник  Tiroler Tageszeitung  има сайт, съдържащ и видеоматериали на отделна страница (поддомейн  видео), достъпни чрез каталог за търсене.
Предоставените онлайн видеоматериали са около 300, представляват редакционни новини с различна дължина, от 30 секунди до няколко минути,  отразяват различни теми и нямат връзка със статиите на сайта.

Австрийският регулатор смята, че това е аудиовизуална медийна услуга по заявка, поддомейнът видео има телевизионен характер и изпълнява  самостоятелна функция по отношение на останалата част от интернет сайта на вестника Tiroler Tageszeitung, отговаря  на критерия да има за основна цел осигуряването на предавания за информиране. Собственикът на вестника оспорва.

Въпросите към Съда са:

  • дали видеоматериалите имат характер  на предаване по смисъла на директивата;
  • може ли като АВМУ да се квалифицира част от онлайн сайта (поддомейн  видео), защото на сайта има и видео с връзка към статиите.

По делото е представено най-слабото заключение на генерален адвокат, което човек може да си представи. Не защото изводът не може да се сподели, а защото вместо очакваната аргументация се сблъскваме с  жанра  историческа  екскурзия. Така или иначе Генералният адвокат достига до извода, че

нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудиовизуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудиовизуална медийна услуга.

Не така смята Съдът.

  • Първо, Съдът констатира, че това е tv-like услуга, частично изготвяна от  регионален радио- и телевизионен оператор, Tirol TV,  и влизаща в конкуренция   с информационните услуги, предлагани от регионалните радио- и телевизионни оператори. По тази причина според решението “предаване включва и  предоставянето в поддомейн на интернет сайта на вестник на кратки видеоматериали, които представляват кратки откъси от местни новини, спортна и развлекателна информация”.
  • Второ, Съдът се позовава на рецитал 28, информационните сайтове не са АВМУ, нито видеото към новина, но поради опасността информационен сайт да се използва като вход към каталог, който да остава извън регулация, Съдът приема, че видеораздел  в рамките на  сайт може да бъде квалифициран като АВМУ  и  не губи тази характеристика (а)  само поради това че е достъпен от сайт  на вестник, нито (б) заради личността на доставчика – който може да предоставя спектър от услуги, нито (в) ако основната цел на сайта е друга – защото преценката по директивата се прави за основната цел на каталога. При преценката на основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и функцията на журналистическата дейност,  или са неделимо допълнение към нея, по-специално поради връзката между предлаганото аудиовизуално и текстово съдържание.

За България решението би трябвало да заинтересува онези, които по всеки и всякакъв повод казват, че нали законът – съответно СЕМ – не регулирали интернет.

Е – ето в този случай регулират. И в други случаи също.

Tagged ,

Съд на ЕС: Facebook, личните данни и бъдещето на Safe Harbor (Schrems I)

Когато лицата, пребиваващи в ЕС,  предоставят данни на Facebook, данните   се прехвърлят  върху разположени на територията на САЩ сървъри, където се съхраняват.

Г-н Maximilian Schrems е австрийски граждани, който ползва Facebook.  Той  подава жалба до ирландския орган за защита на личните данни, тъй като счита, че предвид направените през 2013 г. разкрития от г-н Едуард Сноудън относно дейността на разузнавателните служби на САЩ (по-специално National Security Agency или „NSA“) САЩ не предоставят  реална защита срещу наблюдението от страна на американската държавна администрация на прехвърляните към тази страна данни.

Ирландският орган отхвърля жалбата по-специално с довода, че в решение от 26 юли 2000 г.  Европейската комисия е приела, че в рамките на т.нар. схема за „сфера на неприкосновеност на личния живот“  САЩ гарантират достатъчна степен на защита на прехвърляните лични данни.
High Court of Ireland (Върховен съд, Ирландия) е сезиран със случая и иска да се установи дали посоченото решение на ЕК  е пречка съответният национален надзорен орган да проведе разследване по жалба, в която се твърди, че определена трета страна не гарантира достатъчна степен за защита, и при необходимост да преустанови оспорваното прехвърляне на данни. Съдът отправя преюдициално запитване до Съд на ЕС.

В   заключението си  Генералният адвокат Yves Bot приема, че наличието на решение на ЕК, с което се констатира, че дадена трета страна гарантира достатъчна степен за защита на прехвърляните лични данни, не може да отнеме, нито дори да намали правомощията, с които разполагат националните надзорни органи по силата на директивата за обработването на лични данни. Генералният адвокат   приема, че решението на Комисията е невалидно.

Много бързо след огласяване на заключението стана известно и решението на Съда на ЕС (6 октомври 2015) по делото Schrems, което напълно потвърждава изводите на Генералния адвокат. Ефектите на решението надхвърлят отношенията Facebook – ЕС.

Съдът на ЕС не просто решава, че

1)      Директива 95/46/ЕО  и Хартата на основните права на Европейския съюз изискват  решения – като Решение 2000/520/ЕО, с което Европейската комисия констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, не е пречка надзорен орган на държава от ЕС да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени  към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита.

но – тъй като невалидността на отделни разпоредби от решението  засяга валидността на цялото решение – и:

2)      Решение 2000/520 е невалидно.

Решението на ЕК  беше основа на на т.н. документация Safe Harbor – юридическата рамка за трансфера на лични данни  между Европейския съюз и САЩ.

В първите коментари се сочи ролята на Съда на ЕС  за развитие на правната рамка на защитата на личните данни – особено след решението Google Spain.

В интернет средата се обсъжда  предимно  отражението на решението върху трансфера на данни онлайн, облачните услуги и потоците от данни в глобалните компании “като Google, Facebook, Microsoft, Apple [и] Yahoo“, регистрирани в САЩ, които обслужват и европейските граждани. Напомня се и важността на разкритията на Сноудън за намесата в личната сфера от страна на американското разузнаване.

Според решението националните регулатори могат да правят преценка във всеки отделен случай. В случая ирландският надзорен орган ще прецени адекватността – и съответно дали да спре трансфера на лични данни към Facebook. Несъмнено  ролята на националните регулатори в бъдеще е ключова.

Но има нужда от системно решение. Изказванията на представители на ЕС   са в смисъл, че рамката на трансфера на лични данни ЕС – САЩ ще се подобрява. Това се оказва трудно, ако си спомним безпрецедентните акции на ЕП по отношение на предходни решения на ЕК за трансфера на личните данни на пътниците – European Parliament v Council of the European Union (C-317/04) и European Parliament v Commission (C-318/04).

След 6 октомври има   анализи и за връзката между практиката на Съда на ЕС от последно време и  бъдещата правна рамка, която – договорено е между държавите – няма да понижи нивото на защита спрямо нивото, установено с Директива 96/45. Но предстои да видим.

Tagged