Холандия е първата държава в света, която обяви, че е прекратила аналоговото наземно разпространение на програми. Изключването е извършено без проблеми между полунощ и 2 часа сутринта в понеделник, 11 декември.
Наистина, Холандия е силно кабелизирана – при население от 16 милиона, само около 74 000 семейства са декларирали, че получават телевизия наземно, а останалите (оценявани на 94 на сто от аудиторията) – по кабел. Цифровата далекосъобщителна лицензия до 2017 г. е дадена на далекосъобщителния оператор Royal KPN NV, който ще разпространява безплатно трите национални и още толкова регионални програми на обществената (финансирана от бюджета) телевизия, а срещу това ще има право да предоставя на търговски принцип свободната част от предоставения му честотен ресурс.
Скандинавските страни и Белгия планират да прекратят аналоговото разпространение през 2007 г., САЩ през 2009 г., Япония – през 2011 г. В САЩ процесът ще засегне 20 милиона домакинства, което сега получават програмите наземно.
Холандия е направила много хубаво нещо – още повече, че там става въпрос за прекратяване на субсидирана услуга, която почти никой не ползва. Т.е. икономиката на тази промяна в политиката е съвсем рационална – защото промяната в поведението на клиентите вече се е случила, и то съвсем естествено, поради наличието на добри и достъпни алтернативи.
Не знам, обаче, дали подобна промяна може и трябва да се копира едно към едно в други страни, в които икономическият анализ на подобна промяна не е толкова еднозначен /ако въобще някой е правил такъв анализ/. Новата технология има смисъл само ако осигурява по-добро качество/количество на по-добра цена и позволява повече конкуренция – а тези неща в различните страни варират.
За съжаление, в България разпределението на честотния ресурс е напълно държавна/бюрократична дейност – и съответно не следва търсенето, а по-скоро се опитва да го управлява. КРС съвсем късогледо раздели ресурса за мобилни телефони на три – и съответно в момента не може да се допусне четвърти или пети мобилен оператор, въпреки че пазарът в момента го позволява и това би помогнало на конкуренцията и намаляването на цените.
Дано да не стане нещо подобно и с честотите за ТВ. Ако ще се вземат важни и дългосрочни решения, те трябва да следват принципа на максимална конкуренция, публично обсъждане, коментари, критики, анализ на ползите и разходите, период за преглед и съгласуване със засегнатите и т.н. – нормални принципи /за нормалния свят/.
П.С. Технически проблем – някои постинги на този блог не могат да бъдат коментирани, защото има някакъв проблем при кликването върху тях. Например така е при постинга “Всяка държава има радио, каквото заслужава” – може би URL адресът е много дълъг или нещо подобно.
Специално за цифровата тв ще има опит за публичен консултационен процес – проектът за стратегия ще се огласи на сайта на Министерството на културата. Ще има консултационен документ. И ще има обобщаване на постъпилите предложения. Разбира се, този опит няма да е като в UK с икономически оценки на опциите, но все пак се вижда какво се работи, WYSIWYG [What You See Is What You Get]- a това в България винаги си е успех.