Чета за обществените телевизии в ЕС. За паралел чета и концепцията на Уляна Пръмова , с която я избраха за генерален директор на БНТ, от септември 2004:
Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките. На своите интернет-страници европейските телевизии публикуват годишни и тримесечни отчети, съпроводени с финансови одити на независими реномирани компании от ранга на „Прайс Уотърхауз Купърс”. В тези отчети са включени параметри като:
– брой на служителите в ретроспектива
– рейтинг на програмите
– справки за степента на удовлетвореност (качествен показател) от програмите
– часове на излъчена програма по жанрове с отделни цифри за програмите за хора с увреден слух
– количество на излъчена европейска продукция в проценти
– съотношение между излъчена собствена и външна продукция
– количествен анализ на аудиторията в сравнение с други оператори с национален обхват
– зрителска аудитория според възрастов признак
– диаграми за разбивка на приходите
– пазарен дял
и още редица други показатели и факти за работата на телевизията.
Европейските телевизии продължават да публикуват – да, но Пръмова е обещала европейски стандарти не за тях, а за БНТ. Къде са реформите и прозрачността “на действията и на сметките”? Мандатът почти изтече.
И не помислям да правя паралели с информираността на аудиторията за братските европейски телевизии.
Приъсединявам се към професор Фотев, който преди време призова да върнем значението на думите. “800 дни”, “800 лева”, “прозрачност на сметките”: хвърлени думи.
