Защитата на децата от неподходящо съдържание в телевизионните програми е усилие. Това е работа, която не се свежда до забрани и повишаване на санкции. Въвеждане на забрани без предварителен анализ, както и без механизъм за обратна връзка и контрол е просто маркиране на дейност. Инфлация на наказателните мерки.
Ето какво иска законът от американския регулатор FCC – да разработи форма 398 за наблюдение върху съдържанието за деца, да организира периодично получаване на информация от всеки оператор и да я обобщава за всяко тримесечие, инструкции за наблюдението.
А ето как в САЩ се прави промяна на правилата – с публично обсъждане. Естествено преди приемането на правилата, а не след това, post factum – колкото да се легитимира вече приетото как да е. За разлика от депутата председател на комисия Светослав Спасов, не ни пращат в американското деловодство да си търсим материалите на хартия. И за разлика от него, после не казват “Щом обществеността не ще да организира дебат…”, нито “Аз откъде да знам какво искате…”
