Проблемът с камерите придобива съвсем глобални измерения с новите услуги (вж например Ню Йорк) на Google, Telegraph (UK) пише, още тук
Прозрачен свят, никаква защита.
Google знае твърде много. Това е само фрагмент от проблемите на Google с личната неприкосновеност и защитата на личните данни, някои от тях отбелязани от експертите на ЕС тук и тук
Според мен този проблем има 2 страни:
* Доколко са оправдани тези “наблюдения” на публични места
* Доколко ние самите по принцип имаме основание да смятаме, че имаме каквато и да е “privacy” (как е това на български?), ако отидем на публично место
От една страна тези камери се инсталират, прокламирайки “висши цели” като борба с престъпността и в частност – тероризма. От друга – и за тези камери се грижат хора, т.е. никой не е защитен от неумишлена (или умишлена) злоупотреба с тях.
От друга страна обаче, ако аз се разхождам по главната в Пловдив например, не мога да разчитам че моето privacy ще е защитено. Откъде-накъде – там всеки може да ходи, следователно всеки може да наблюдава. Е, полицията го прави 24/7, но полицията по принцип прави и други, далеч нарушаващи в по-голяма степен същото това privacy. Мен лично много повече ме притесняват т.нар. СРС, върху които няма никакъв обществен контрол, отколкото някакви си камери.
“Лична неприкосновеност” е на български.
И двете са притеснителни – и СРС-тата, и някакви си камери също. Когато не се използват в съответствие с конституцията.
Аз писах по темата: http://blog.veni.com/?p=236
Александър Андреев от “Дойче веле” публикува преди десетина години във в. “Култура” статия по същия проблем – как оживено се дискутира в Германия. Още тогава стана ясно колко деликатен е балансът по темата с камерите и публичността. Дано сега иновативната, но комерсиална провокация на Гугъл, предизвика наваксване на ниво обсъждане и у нас. Преди някой да е започнал да прави бизнес с това атрактивно съдържание на местна почва. Виждали ли сте уеб камерата срещу Съдебната палата, от която се излъчват денонощно кадри на страницата на Дир.бг?
Във Великобритания минаха такива съдебни дела за камери в градска среда специално (защото на работно място и др. е различно). Съдът каза, че в конкретния случай е оправдано, но камерите трябва да бъдат ясно означени.Сега под всяка камера в Лондон има табела “това е в интерес на защитата на живота и здравето ти”. По други дела ЕСПЧ е формулирал и други условия.
На Вени позицията аз я схващам като “така ще е, трябва да се научим да имаме отговорно и предпазливо публично поведение”. Мисля, че има място за съпротива срещу биг-брадъризацията, поне да остане изискването всяка намеса в личната неприкосновеност да бъде на основание, предвидено в закон.
Шоуто на Труман започна отдавна. Въпросът е дали ще имаме сили като него да стигнем до стената (а камо ли да преминем отатък) 🙂
Ако позволите с едно изречение – не подкрепям наблюдението на публични места, защото това е намеса в личния живот на хората. Няма 100%-ва гаранция, че данните ще бъдат употребени целево…
Това са два въпроса – (1) дали и по какъв ред се използват техническите средства и (2) как се използва информацията от тях, дори когато те са законни (черният пазар на информация). И двата въпроса са много важни.