Договор от Прюм. През 2005 г. седем страни от ЕС се съгласяват да насърчат трансграничното сътрудничество чрез обмена на информация за ДНК данни, пръстови отпечатъци, регистрация на превозни средства и лични и нелични данни, свързани с трансграничното полицейско сътрудничество.
Днес Съветът (правосъдие и вътрешни работи) е гледал възможността Договорът от Прюм да се превърне в основа за решение в рамките на третия стълб (с.11). България, вижда се, вече е изразила официално желанието си да се присъедини към седемте.
Първо надзорният орган в областта на личните данни , после комисиите на Европейския парламент поставиха логичните въпроси за баланса с правата на човека: Какви са последиците за защитата на личните данни? Как може да се гарантира, че ще бъде търсен баланс между засиленото сътрудничество и защитата на правото на лична неприкосновеност? Предвиждат ли се възможни проблеми? Какви са последиците от практическа гледна точка? Кой ще поеме разходите за тази програма? Кой ще финансира националните бази данни? Някои държави-членки вече са поискали финансова помощ. Финансирането от бюджета на Общността ли ще се извършва, или от държавите-членки? Не са ли изложени на риск без ясни и точни методи синхронът и хармонизацията на мерките, които се съдържат в проекторешението на Съвета?
Съветът днес отговаря – мислим, работим по отделно решение за защитата на личните данни (с.13)
*
Впрочем какво (ли) става с нашата Комисия за защита на личните данни?
