Новото френско правителство обещава нов закон, засилване на автономията и 50 на сто увеличение на бюджета на висшето образование в изпълнение на стратегията на Европейската комисия за университетска реформа, предвиждаща поне 2 на сто от БВП за модернизиране на висшето образование, като средствата се осигурят от публичния и частния сектор. Сега (средно за Съюза) се отделят 1.1 на сто, от тях 3/4 от държавата – срещу САЩ : 2.6 на сто, от тях половината от държавата.
Университетите във Франция са на позиция, че изпълнението на стратегията изисква три пъти по-голям бюджет.
Не е ясно в България каква част от БВП са предназначени за университетска реформа, но скоро беше изнесено, че изследователите тук получават 15 пъти по-ниско заплащане, отколкото във Франция.
50% увеличение, но за пет години – което означава средно по 8.4% увеличение на година. В България ръстът на бюджета на висшето образование е по-висок.
Иначе Александър Кьосев добре пише за нужда от “съкращаване на административни разходи, затваряне на слабо функциониращи звена, заплащане според атестационни и акредитационни индексации… конкурентно-проектно заплащане”. Въпросът е доколко е реалистично – при високата политическа подкрепа, с която се ползва БАН и нежеланието на БАН да се конкурира за “своите си пари” с други институции.
Може би най-важният проблем – нивото на доходи. Няма как финансирането на висшето образование във Франция да е на нивото в САЩ при положение, че Франция е по-бедна страна.
Няма как заплатите на българските учени да сред най-високите в ЕС при положение, че нашата страна е най-бедна в ЕС. Другият път когато българските изследователи се противопоставят на някоя икономическа реформа е добре да си припомнят това.
П.С. ЕК иска 2% от БВП за модернизирано висше образование, а не за модернизация на висшето образование.
Сигурно всичко е, както казвате. Не е реалистично това, няма как онова, ръстът на бюджета за ВО – висок.
Но какви критерии на ЕС, каква икономика на знанието, каква нова роля на университетите? С каква мотивация, освен възрожденска и апостолска?
Аз съм оптимист. В България нещата могат бързо да се променят – стига да има кой да “бута” в съответната посока. Ето, имаме и министър, който е готов да прави промени, макар че трудно ще се справи сам. Но с малко външна помощ много може да постигне.
Няма да се увеличат заплатите на всички 15 пъти, но пък на добрите изследователи/преподаватели в добрите факултите/университети заплатите могат да се увеличат неколкократно ако достатъчно реформаторски идеи бъдат приети. А реформите могат да минат много по-лесно ако тези добри преподаватели и добри университети кажат по някоя добра дума за нуждата от модернизация на висшето образование.
Не знам кои са добри и лоши, всички подкрепихме, но парламентът не подкрепи.
Може би трябва да се направи като в САЩ – кампания “напиши писмо до своя депутат”. Проблемът, е че депутатите нямат имейли – или ако имат ги крият. Но може да им се пращат писма по стария начин, на хартия.