Та ако има конкурси за телевизия в София, Диема се връща с решение на ВАС от днес. Ако няма, както Върховната административна прокуратура предлага – очевидно Диема няма да има къде да се върне. Но тълкуването на нормата на чл.105 ЗРТ ще си остава – което заслужава да се обсъди отново.
Диема е отстранена заради съдружник с рекламна дейност (забрана на чл.105 ЗРТ). Рекламната дейност не е на кандидата, нито на съдружници в юридическото лице – кандидат, а на съдружници в съдружниците в юридическото лице – кандидат. Според съда, това не е правна пречка за участие:
Законодателят е поставил ограничителни условия само относно съдружниците и акционерите на дружеството, кандидатстващо за лиценз, но не и спрямо лица, които притежават дялове или акции в юридическо лице, акционер или съдружник в дружеството, кандидатстващо за лиценз.
Позицията на ВАС според мене е обратна и на логиката на закона, и на практиката на регулатора (“до физическо лице”). Целта на ограничението е да се избегне възможността на създаване на конкурентни предимства за свързани лица. Съдът може и да е приложил буквата на закона, но аз лично смятам, че такова тълкуване води до заобикаляне на закона и противоречи на целта му.
Прокуратурата е на принципа – ние се намесваме навсякъде. Само че не си върши истинската работа, да доказва тежки престъпления толкова убедително, че престъпниците да са в затвора.
По дефиниция е така – общ надзор за законност.
Г-жо Огнянова,
като основен автор на действащия ЗРТ може ли да споделите мотивите на НС при приемането му по отношение на чл. 105? не трябва ли тази норма да се разглежда и прилага разширително, като философия и дух на медийния закон – тоест определен кръг лица: длъжници, некоректни кредитополучатели, охранители, търговци на реклама и др., да не могат да бъдат собственици на медии. Ако е така, може ли идеята на законодателя да се докаже – напр. от мотивите на вносителите, от стенограмите на медийната комисия, на парламента и т.н., при подготовката и приемането на ЗРТ през 1998 г. от 38 НС, както и от дебатите в следващи НС при неколкократните неуспешни опити за отпадане или промяна на въпросната законова норма.
Като оставя в скоби това за основния автор, мисля, че работа на съда е да извлече точния смисъл на ограничението на 105.
Съдът има свободата да преценява как да извлича точния смисъл – със стенограми или не, но това би било тълкуване, допустимо от чл.46 Закона за нормативните актове. И като вземе предвид целите на закона.
Иначе в постинга съм казала какво мисля. Принцип “до физическо лице”, т.е. по веригата от субекти до кандидата до физическите лица – защото иначе ограничението се обезсмисля с разни правни техники.
този принцип на ЗРТ, госпожо огнянова, не трябва ли да бъде защитен от регулатора? не трябва ли сем да го защити – със стенограми, с аргументи по същество, с правна теза? Май – да. Но ако ви прави впечатление процесуалният представител на СЕМ по делото е поискал да не се дава ход на делото поради липса на правен интерес от жалбоподателя! моля коментирайте този подход на защита на везото решение за недопускането на един от кандидатите.
Може защитата да е била добра – не мога да коментирам, не знам. Знам, че и добрите губят.