Технически погледнато ако стрелките се движат достатъчно бързо, часовника ще изглежда точно така. Тук идва въпроса наблюдаващия в какъв отрязък на времето е наблюдавал часовникът и колко неговото време е било по-бавно. Имайки в предвид с каква скорост се е движила стрелката, може да се каже, че времето на снимащата е било практически спряло. Това някак си обяснява и чувството, което човек получава като гледа снимката.
Да, става дума за разминаване във времената, но в другата посока…вторият коментар прекрасно илюстрира колко убедителна може да бъде една хипотеза, сътворена с въображение. В жестоката емпирия часовникът беше просто прашен артефакт с липсващи (именно липсващи, т.е. противоречащи на нормалното очакване да бъдат там)стрелки.
Ако беше така, би било твърде лесно – бързо бихме свикнали, че всичко няма да е същото. Лошото, че не знаем дали нормалното ще си е останало е същото или пък ще е разклатено, има острови несигурност и острови сигурност, но няма карта.
Уф, пак заописвах. Професорът на това викаше опростенчество и мислене по аналогия. Май предпочитам образи пред думи.
сега
Технически погледнато ако стрелките се движат достатъчно бързо, часовника ще изглежда точно така. Тук идва въпроса наблюдаващия в какъв отрязък на времето е наблюдавал часовникът и колко неговото време е било по-бавно. Имайки в предвид с каква скорост се е движила стрелката, може да се каже, че времето на снимащата е било практически спряло. Това някак си обяснява и чувството, което човек получава като гледа снимката.
Да, става дума за разминаване във времената, но в другата посока…вторият коментар прекрасно илюстрира колко убедителна може да бъде една хипотеза, сътворена с въображение. В жестоката емпирия часовникът беше просто прашен артефакт с липсващи (именно липсващи, т.е. противоречащи на нормалното очакване да бъдат там)стрелки.
Живеем сред противоречащи-на-нормалното-очакване-да бъдат там хора и неща.
На такова място – такъв инструмент.
Разколебано е нормалното очакване.
Ако беше така, би било твърде лесно – бързо бихме свикнали, че всичко няма да е същото. Лошото, че не знаем дали нормалното ще си е останало е същото или пък ще е разклатено, има острови несигурност и острови сигурност, но няма карта.
Уф, пак заописвах. Професорът на това викаше опростенчество и мислене по аналогия. Май предпочитам образи пред думи.