Една статия в ЛАТаймс с оценки на блоговете, тяхната роля и специфика, предизвика каскада от реакции в САЩ.
Двете гледни точки, противопоставени доста рязко на места: най-шумният ъгъл на интернет или бъдещето на медиите? И отново за критериите, по които ще се определят границите на журналистиката.
А не може ли и двете страни да са прави? Вярно е, че има много паразитен шум, но определено “блог” концепцията е част от настоящето на медиите и ще придобива все по-голямо значение за в бъдеще.
“Both bloggers and their news-media counterparts have the same basic goal: to inform the public about the world we live in.” Само че има голяма разлика в мотивацията – а дали именно информирането на обществото е основната цел на блогърите?
Професорът има черно-бели обобщения за блоговете (ниско качество, пропагандни функции).
И империята е отвърнала на удара доста безпощадно, казали са му (правилно), че и професорите преди да пишат, трябва да четат.
По някои въпроси двете страни не може едновременно да са прави.
Assenoff, блогърите наистина може би нямат за цел да информират общството – но и медиите нямат такава цел.
Медиите са бизнес-предприятия и като на всички такива целта им е да реализират печалби.
@nellyo – по основния въпрос – шумно стълпотворение или светло бъдеще (несъвършенно) – може. Тези крайности са тук – в момента, точно сега.
Ораукула не предвижда скоро конвергенция.
Проблем 1 – липси – на (автоматизиран?) доверен механизъм за подтискане на паразитен блог шум, на лично време и познания.
Проблем 2 – пак липси – на авторитет и доверие в мейнстрийм медиите.
Проблем N – етика, морал, чест, почтенност, истина, коректност, дълг, задължение, искреност, обективност, критично око …
@Longanlon – Чувал съм квалификация (преразказвам, не помня точно), че ролята на конвенционалните медии е да доставят обработени зрители (публика, читатели, общество, потребители) на рекламодателите.
Докато за блогърите каквито и опити за обощения, категоризирания и анализи да се правят – все ще са непълни, неактуални, необективни, некоректни и в крайна сметка не особено полезни. Самата идея, блогинг концепцията и реализацията и с прекрасната си динамика, разнообразие и свобода затрудняват рамкирането на процеса.
@All – Медиите в този си вид губят с течение на времето. А онлайн времето тече бързо. Въпросът не е дали блогърът е джурналист, а блога – медия ли я. Може да е интересен и ключов казус от юридическа гледна точка. Само че докато се изчаква адекватно правно решение, ситуацията вече не е същата, а решението (дори и правилно, издържано) виси безмислено.
Ако медиа-корпорациите не се освестят, приспособят и поразкършат закостенялостта си, ще останат като динозаврите. Което е логично – съвременния свят не може да поддържа изхранването на динозаври. За кратък период от време най-големите от тях може да оцелеят, хищнически изяждайки по-малките от тях. Само че просто няма как да се справят със съвсем миниатюрните, причиняващи досаден паразитен шум, но милиони на брой други животинки. Други големи може и да минат на растителна диета. За кратко може да опоскат огромна растителна маса, само че споменатите милиони ще намерят хиляди начини да се справят и с тях. А ако успеят да еволюират, дано – имат шанс. Но при всички положения ще останат в историята, където и им е мястото. И където след време ще правим разкопки и анализ на костите.
За да завърша реалистично – никой организъм или функционираща система не искат да станат история. Затова и има частичен успех ограничаването на свободата в Интернет – борбата е ожесточена … с неясен изход.
@Self – олях се … копирам си го в чернова за дообработка 🙂