Канада е екстрадирала германски гражданин, осъден от съда в Манхайм на пет години лишаване от свобода за отричане на Холокоста – което представлява престъпление по германското право.
Британски професор изтърпява присъда в Австрия за същото. Има такива норми в европейски законодателства.
Филип Димитров е внесъл подобно законодателно предложение днес – за изменение на Наказателния кодекс. Съставът според медиите не е “който писмено, устно или по друг начин…”, а се отнася специално до преподаватели, които в учебно заведение отричат, оправдават или омаловажават антидемократични режими или Холокоста.
Това ми се вижда като гонение на вещици и сериозно нарушаване на свободата на словото.
Едно време са преследвали тия, които са отричали светлия комунистически идеал, а сега – тия, които говорят против светлия демократичен такъв. И къде е разликата?
Страните в Европа, дали най-много жертви през ІІ св.война, имат особени конституционни забрани – травмираните общества са още много чувствителни, никой не ги съди и не ги вини. За Холокоста говоря главно.
По този въпрос, мисля, има нужда от по-нюансирани оценки, аз не се чувствам подготвена нито с исторически, нито със социологически аргументи.
За мен подобно нещо е просто жертване на свободата на словото в защита на някаква идеология на всяка цена: нищо по-различно от това, което са правили фашистите с горенето на книги или комунистите с убийството на Г. Марков.
Съвременното общество се основава на информацията, на знанието, на словото и на тяхната свобода. На идеята, че когато някой негов гражданин мисли нещо, той има свободата да го изрази, а останалите – свободата да се или не се съгласят с него. Това, което виждам в материалите горе е класическият синдром “ограничаване на свободата за сметка на сигурността” – който не е нов, но остава въпросът кой решава кои свободи да бъдат ограничавани и каква сигурност да бъде налагана.
Реагирам остро точно по този въпрос, заради една интересна случка. Преди година и половина някъде говорих с американския доброволец в моята организация за ВСВ, за евреите, за антисемитизма и опряхме до 6-те милиона. Понеже имам историческо образование ми е ясно колко може да бъдат манипулирани и изменени историческите факти в сравнение с действителността (дори не умишлено, а просто поради липса на друга информация освен оскъдни извори), затова казах, че убитите от нацистите евреи може и да са 6 млн, но няма как да сме сигурни в точната цифра. След няколко седмици един френски политик бе осъден да плати 100 хил евро глоба за почти същото изказване – отричал бил холокоста.
хаха, я вижте корицта на тая книга:
http://www.coxandforkum.com/archives/000967.html
Интересно до колко подобно нещо може да се отнесе и към собствената ни история и противоречивото изкривяване на “турско робство” (както съм го учил аз) в “османско присъствие” (както се опитват да го “смекчат”). Не трябва ли и то да бъде забранено като омаловажаване на един изключително черен за държавата и народа ни период?
А по-скоро не трябва ли да НЕ бъде забранено да си го нарича всеки както иска? Така хем запазваме свободата на словото, хем не насаждаме междуетническо напрежение.
Всъщност, не мога да се сетя даже за една причина да го направим – освен, че като малки са ни промивали мозъците с “лошите турци” и искаме и децата ни да са като нас 😦
Според мен санкциите предвидени в законопроекта трябва да са по-строги за да се ограничи словоблудството и корупционни схеми свързани с предизборни кампании на нечия “партия” в “образователната” ни система,която продължава от години.И най-вече е необходимо за образоваността на подрастващите.