Американският регулатор има ново, доста категорично решение срещу поръчковата журналистика. Разглеждана в случая като неозначено спонсорство.
Един от примерите: журналист, водещ на предаване, е включил информация, получена от Министерството на образованието, без да посочи източника на информацията. Темата е въвеждане на нов закон в областта на образованието – тема, представляваща публичен интерес. Срещу това журналистът е получавал по 100 долара за излъчване.
В декларация на двама от комисарите по повод на решението на комисията се подчертава правото на обществеността да знае дали зад определена информация от публичен интерес стоят държавни или корпоративни интереси. Трябва да знаем къде завършва предаването и започва платената реклама.
Борбата на американския регулатор с новините – ментета (Fake news , Video news releases) не е нова.
При категорични изисквания за означаване на спонсорските заставки, и тук не сме освободени от новините-ментета (платените репортажи, които не са означени като платени).
Shte dochakame li bylgarska media da izgyrmi za porachkova statia? Edva li. Nali vsichkite statii i predavania sa takiva. Spravka: uvolnenieto na jurnalisti ot “pogled” za statia sreshtu svirkite na “trud”.
A Niki (Duduka) Barekov za nakolenkite mu pred Boiko Borisov?
I t.n.
интересно какво ли би казал американският регулатор по повод на протичащата съвсем открито предизобрна практика в нашите медии “интервюта срещу заплащане”?!
Помня едно справедливо наблюдение, че ако на всеки неозначен поръчков репортаж се сложи по един зелен стикер, медиите ще заприличат на елхички. Иска ми се да мога да добавя “някои”. Някои медии.
И на мен ми се иска, обаче… В България май вече няма “някои”. Наскоро ме изуми един водещ, който най-експлицитно заяви в ефир, че всеки кандидат за кмет е добре дошъл в студиото му, стига да си плати. Същият водещ малко по-рано беше анонсирал патетично, че е готов да спре предаването си, ако чрез него не можел да защитава свободата на словото… Както той я разбирал.
@nellyo: Дали не си струва да започнем да лепим зелените етикети? След като има, и се издържа добре “Господари на ефира”…
здравейте, бихте ли ми отговорили какво мислите за репортажите за произведения на изкуството – по-специално за премиерни заглавия на книги, имайки предвид, че освен произведения на изкуството, те са и търговски продукт?
Накратко – подкрепям.
По-обстоятелствено: това е отделен въпрос пред правото – за границата между рекламата и потребителската информация.
Ако става въпрос за книги – склонна съм да смятам, че представянето на книги е в полза на потребителите. В тези случаи бих определяла най-широк обхват на “потребителска информация”.
Благодаря Ви много за отоговора!
Някои редактори правят разлика, когато става дума за “стойностна” литература, а не за книги, които нямат литературна стойност. Но какви са критериите? Въпросът ми е свързан и с това – може ли да се говори за поръчкова журналистика, когато
– се споменава името на издателството (то е име на фирма)
– има ли проблем заради това, че журналистите получават книгата (за да се подготвят за написването на текста си, воденето на предаване и т.н.) и книгата остава като подарък. Факт е, че премиерно заглавие не може да се представи без наличието на книгата. Едно издателство дава може би поне по 10 книги за година на журналист.
Деликатни разграничения. Трябва да са предмет на писаната редакционна политика – какво се разрешава и какво се забранява в конкретната редакция. От командировките за сметка на компании – до коледните сувенири.
По време на едно от председателствата държавата Х беше поканила журналисти от страните от ЕС да посетят столицата й по някакъв повод. Разказваха ми, че журналисти от определени медии сами са плащали хотела и са отказали сувенирите, защото това е против политиката на медията.
Много Ви благодаря за отговорите!