Нещастни ли са професорите по право, ако да – защо

Американски професори по право обсъждат нещастни ли са професорите по право (юристите в университета, по-точно). И по-нещастни ли са, отколкото останалите преподаватели в университета.

Теза: професор по данъчно право формулира три причини, които правят професорите по право нещастни: анонимност, ирелевантност (няма ефект от работата им) и липса на точна система за оценка на напредъка.

Антитеза: няма доказателства, че професорите по право са специално нещастни, има координатна система за оценка (на изследванията, на преподаването), освен това има търсене за такива позиции, което се разчита като симптом за удовлетвореност.

Синтеза: академичната работа има предимства (напр. пред работата в бизнеса) – (1) имаш относително голям контрол върху времето си, (2) имаш относително голяма възможност да работиш точно каквото искаш, (3) винаги имаш възможност да съчетаваш академична работа с друга, която да има по-бърз или по-видим или по-измерим ефект.

Но предимствата не са гаранция за нищо, нещастието (нещастността) не е функция от обективните параметри на работата.

5 thoughts on “Нещастни ли са професорите по право, ако да – защо”

  1. lilly's avatar lilly says:

    Da, Nelly, нещастни са, защото в главите им само закони и дефиниции можеш да намериш. А законите на природата са още по-здравословни и препоръчителни дори и за един доцент по ГПН. Но си мисля, че ти не попадаш в тази категория,но пък нали и не си професор още. 🙂

  2. nellyo's avatar nellyo says:

    Напълно извън обсъждането съм, нито американски, нито професор.
    Но ми се видя интересно от гледна точка на удовлетвореност от/ удовлетворителност на професионалния избор.

  3. Yassen's avatar Yassen says:

    “…ирелевантност (няма ефект от работата им) и липса на точна система за оценка на напредъка”

    Без да съм запознат съвсем с механизмите в юридическата наука, съм почти уверен, че има разработена оценъчна система за напредъка. Обективна такава. Ако има напредък, има и ефект.

    По-скоро проблемът идва от това, че систематиката, по която се оценява академичния труд, е непозната като цяло на обществото. То знае “само Нобеловата” един вид.

    Този феномен заедно с относително ниските доходи наистина създава комплекс за малоценност в академичните среди. Те пък го компенсират с елитарност.

    Бъдете здрава г-жо Огнянова, имате чудесен блог!

    Я.

  4. lilly's avatar lilly says:

    Да, Нели, права си , извинявай! За много години – живи, здрави, късметлии и нека 2008 бъде все така плодотворна.

  5. Evergreen's avatar Evergreen says:

    Хм… Изследването е меко казано безсмислено.
    Защо се анализират само преподавателите по “право”. По-щастлив ли е преподавателят по Количествени методи в нещо си… и бил ли е по-щастлив преподавателят по История на комунистическата партия на СССР, когато е преподавал преди 30 години?
    Както и да е. Исках само да кажа, че статистиката е суха наука, а получените данни не могат да бъдат меродавни. Що се отнася пък до тия конкретни данни, дори и да са верни, са абсолютно безполезни.
    Иначе, желая на всички само най-хубави моменти през 2008 г. и дано да изпитвате наслада от това, с което се занимавате!

Leave a comment