В ново решение С-337/06 по преюдициално запитване от германски съд, Съдът на ЕО изяснява въпроси, които са създавали противоречива практика в страните от ЕС, вкл. и у нас.
Решението коментира няколко свързани въпроса (има ги в т. 29), вкл. правната природа на таксите за радио и телевизия и изискването на общностното законодателство за обществените поръчки, отнесено към обществените електронни медии.
45 … нито задължението за плащането на таксата, нито нейният размер са резултат от споразумение между обществените радиооператори и потребителите, тъй като последните са длъжни да плащат таксата поради самия факт, че разполагат с приемник, независимо от това дали ползват предлаганите от тези оператори услуги. При това положение потребителите трябва да заплащат таксата, дори ако въобще не са се ползвали от услугите на тези оператори.
Ветото на българския президент върху съответните разпоредби на ЗРТ през 1998 презюмира факта, че таксите се дължат за получени услуги – следователно лицата, които не ползват услуги (радио и телевизия), не следва да заплащат такси. Прецизното удостоверяване на хората, които не слушат и не гледат, се превърна в един от проблемите на прилагането на ЗРТ. От гледна точка на днешното решение, това не се е налагало.
47 … не би трябвало да има разлика при преценката според това дали финансовите средства преминават през държавния бюджет, като държавата първо събира таксата, а след това предоставя приходите, произтичащи от нея, на разположение на обществените радиооператори или държавата предоставя на тези оператори правото самите те да събират таксата.
От този извод на Съда следва също, че финансирането чрез такси не е “по-обществено” (създаващо по-добра база за контрол на аудиторията върху съдържанието) от финансирането чрез бюджета – и те са еднакво допустими от гледна точка на изискването за обществен характер на финансирането. Досега преобладаваше оценката, че финансирането чрез бюджета не се предпочита, тъй като е предпоставка за зависимост и обвързаност на медиите от държавата. Сега Съдът казва, че таксите са също в определен смисъл “финансиране от държавата”, защото са определени в закон.
48 Ето защо е уместно да се направи изводът, че финансиране като разглежданото в главното производство, което се основава на акт на държавата, гарантира се от държавата и се осигурява посредством начин на облагане и на събиране, който спада към публичноправните правомощия, отговаря на условието за „финансиране от държавата“ за целите на прилагането на правилата на Общността за възлагане на обществени поръчки.
49 Този начин на непряко финансиране е достатъчен, за да бъде изпълнено условието за „финансиране от държавата“ [и да се прилага режимът на обществените поръчки].
Следователно финансирането чрез такси отговаря на условието “финансиране от държавата” за целите на прилагането на общностното законодателство за обществените поръчки, при зачитане на първото съображение на Директива 2004/18.
Предстои скоро Съдът да довърши разсъжденията си за общественото финансиране в светлината на режима за държавна помощ – в очакваното решение по C-305/07 .
Здравейте, търся ви с молба за кратко интервю. Работя по материал за Лисабонския договор – въпреки че предстои неговото ратифициряане от Народното събрание съвсем скоро, информацията за него в българското общество е малко. Чуват се и призиви за референдум. Бих искала да поговорим по тези въпроси.
Моля, потърсете ме на посочения електроенен адрес, когато ви е удобно тази седмица.
Приятен ден!