Тилак работи за Щерн, отразява работата на институциите на ЕС в Брюксел. През 2002 публикува критични данни за дейността на европейската администрация. ОЛАФ (European Commission’s Anti-Fraud Office, OLAF) започва да се занимава с него – враждата им започва в производство пред Европейския Омбудсман, скоро след това по искане на ОЛАФ белгийската полиция изземва от офиса на Тилак документация, компютри, дискове, мобилни телефони – с намерение да разкрие източниците му на информация вътре в комисията.
Към онзи момент белгийското законодателство не защитава тайната на източниците. Тилак решава да се обърне към Съда на ЕО – но без резултат, решението е срещу него (Т-193/04 и С-521/04).
Накрая подава жалба до Съда в Страсбург. Излязло е решение в негова полза – повече от пет години след първите събития през 2002. Защитата на източниците – основа на свободата на пресата. Но пътят до този извод в конкретния случай е доста дълъг.
И последни развития: В началото на февруари белгийската полиция връща на Тилак всички иззети документи, а той дарява 10 000 евро (обезщетението от Страсбург) на Международната организация на журналистите.
Нямам думи просто. Съшите “тези”, които ни критикуват колко сме недомократични, корумпирани и престъпни ни дават супер лош пример. Освен да чуват суперлативи за ЕС, друго не желаят. Преди време си спомням един много хубав коментар на литовски журналист, че европейските чиновници – това са бюрократи, показващи плачевни симптоми на носталгия.
… ? ?!