Средният американски студент по право трябва да прочете на семестър около 13 килограма книги, които струват около 1000 долара. Странно е да се гледат тези деца, които с лявата ръка носят Ай-фони и Блекбъри-та (казва ли се така?), с дясната ръка да носят тези тежки книги. В лявата ръка е бъдещето, в дясната ръка е миналото.
Цитат от Сиатълски вестник, през седмицата в Сиатъл ще се проведе конференция за представители на юридическите факултети, на която Amazon и Sony ще представят възможностите на електронните книги. Включително за преподавателите – “да могат за 45 минути да произведат свой продукт с теория и казуси.”
Техническите проблеми ще се решат, казва експерт, основен проблем на реформата са хората над 40…
Компютърната грамотност настрана, голям проблем за хората над 35 години е въобще възприятието какво могат да правят с тези нови технологии. Това създава невероятни спънки за иновациите и ефективността на работата, защото погрешно се смята, че шефовете, които обикновено са на тази възраст, знаят най-добре. Тук навлизам малко в сферата на бизнеса, но се отнася в пълна сила за университетите. В България образованието е в плачевно състояние не само заради корупцията и липсата на мотивация на учениците, но и в невероятната изостаналост на голяма част от научния персонал в технологиите и новостите в собствените им сфери. Имам много хубави примери от информатиките в Софийския, където учат технологии отпреди 20 години. Щом студентите се подготвят така, как се очаква от тях да въведат нещо ново в бизнеса или академичния процес?
Информатиката в СУ ще я защитя.
Иначе да се прави паралел е сложно и не е за три реда. Иска реформа.
Виж обаче натоварването (не физическото) – и за двете страни: 13 килограма на семестър = един килограм на седмица, за три или четири дисциплини по четвърт. И за да се установи дали студентите са чели и дали мислят, като четат, обикновено се иска и да пишат много.
8700 страници за първокурсник – това са по 300 страници седмично за четене, писането отделно.
Темата за електронните книги доста ме интересува.
Бъдещето е цифровизиране на старите хартиени носители. Adobe направи тиха революция с PDF и подкрепи технологично тази много добра идея.
Между другото, търся си някакво устройство тип e-paper, което да не е много скъпо, батерията му да издържа няколко часа и да може да чете PDF. Май последно време най-доброто са малките лаптопи със SSD дискове.
В Америка вероятно учебниците им са отпечатани на по-хубава хартия, с повече картинки и за това са по-тежки и струват по-скъпо. Абсурдно е да имат всичкото това четене за четене и да успеят да разграничат важното от маловажното.
Колкото до ФМИ, аз съм доволен от студентството ми в него. Ако го сравня с УНСС си е направо като Сорбоната, в сравнение с детска ясла.
Момичето е българче, програмата е магистърска, държавата е в Европа, датата е днес:
“…И четенето е в огромни количества, но въпреки първоначалните ми опасения е постижимо, особено като се откажеш от някои надценени неща като съня например 🙂
Библиотеките са страхотни обаче, много имам да разказвам за това! Имаме електронен абонамент за стотици journals, от които ни дават статии да четем.”
🙂 Ще си позволя да внеса една непрактична нотка в дискусията като отбележа, че продължавам да чета книги, които могат да се намерят и на електронен носител. Обичам учебниците, които съм подчертавала с червен тънкописец и които понякога са “маркирани” със следи от кафе, кола и други неидентифицирани субстанции 🙂 Контактът с нова книга е удоволствие не само за ума, но и за сетивата. Ще откриете мнозина, които познават и обичат дори миризмата й.
Когато се налага да се местя, оценявам книгите, които нямам повече отколкото тези, които имам :-), но не мога да се разделя с последните…
Относно четенето и неговите количества – нямам против, но ако използвам информацията за решаване на казус, например. Ако ми бъде показано практическото й приложение… Простото възпроизводство не си заслужава усилията.
Е да, книгата.
Но с годините става трудно да имаш своите книги. Дори ако ги имаш, става трудно да са ти мигновено достъпни. Появява се неприятният въпрос “къде ми е” и дори “къде ли ми е”.
Но да, книгата.
Така е 🙂 Съквартирантката ми най-обича, когато се защурам из стаята с екзистенциалния въпрос “Къде ми е Жасмин?”, което означава “Къде ми е един от десетте учебника по ПЕС?” 🙂 Толкова ги закръглих преди държавния изпит…
Е, намирам го винаги. Заедно с още куп неща. Предполагам, че това е да откриваш всеки ден света около себе си 🙂
Докато ето този курс по ПЕС например си е там.
Да, открих го преди година. Има някои ценни неща. Стилът на Weiler ми допада. Любими ми остават обаче тези господа:
http://eubookshop.com/5/134
и