Татяна Дончева и Минчо Спасов, и двамата в ръководството на Вътрешната парламентарна комисия, са намерили номерата на телефоните си в базата данни на телефоните, за които ДАНС е искала разпечатки на проведените разговори. Първи коментари (Новините на БНТ):
- Министърът на вътрешните работи по БНТ: “Има една наредба по ЗЕС, в която знаете, че са предвидени основания за предоставяне на информация за трафиците. За оперативни нужди или за нуждите на разследването има възможност да се предоставя такава информация. Това не са СРС.” (и тук)
- Главният прокурор: “Това което става, ако наистина става по начина, по който го разбираме, е абсолютно недопустимо.”
Приложена е Наредба 40. Първото прилагане, което става известно. Срещу ръководството на комисията по сигурност. Главният прокурор смята, че прилагането по този начин е недопустимо. И главният прокурор, и Дончева са казали, че е необходима законова регламентация.
Дончева каза, че са били “обект на събиране на информация с кого говорят”. “Става дума за разпечатки на телефони. Използвана е една врата в закона, на която се натъкнахме преди няколко седмици – възможност да се събират разпечатки от телефонни разговори, без ясен регламент кой може да иска такива и в каква връзка. Очевидно има събирана такава информация. Мисля, че нещата са много по-сериозни”, допълни тя. По думите й заявките са подадени от служители на ДАНС.
Велчев коментира, че не е нормално всеки да може да поиска разпечатка от телефон, защото това е навлизане в личния свят на гражданите. “Ако някой иска да види с кого е говорило лицето Х или лицето У, да бъде така добър да се обоснове пред съда, да се аргументира и да получи разрешение за това”, заяви Велчев.
Естествено. Добре е , че го казва главният прокурор. Ако подзаконовият акт, подписан от Румен Петков, беше закон – приет от парламента, с гаранциите, които има примерно по ЗСРС, нямаше да може “част от ДАНС” да го прилага, когато и както решат. И Татяна Дончева, и Минчо Спасов са юристи – този път оценката на наредбата ще е (или може да е, или би трябвало да е) наистина професионална от гледна точка на правата на човека. И ще се разбере какво точно значи “за оперативни нужди или за нуждите на разследването”.
виж видео » Гл.прокурор –4 мин. 30 сек ;Вътр. министър – 5.00
(Видеото изчезна от сайта на БНТ – във всеки случай цитатите по-горе са по видеото.)
Ако цитираме Дж. Мадисън: Представителите “can make no law which will not have its full operation on themselves and their friends, as well as on the great mass of the society. This has always been deemed one of the strongest bonds by which human policy can connect the rulers and the people together. It creates between them that communion of interests and sympathy of sentiments, of which few governments have furnished examples; but without which every government degenerates into tyranny.” (Fed. № 57)
Обикновено не е вярно, но в случая (да се надяваме) ще бъде.
Прекрасно казано, макар че Татяна Дончева и Румен Петков (ако приемем, че Наредба 40 е негова работа) не могат да се заподозрат в приятелството, което се изисква за реализиране на идеята на г-н Президента Мадисън.
Впрочем въпросната наредба може и да не оцелее, ако петчленният състав на ВАС отмени решението на тричленния. Но едва ли ще стане в близките няколко месеца, защото още не е насрочено заседание във ВАС.
Доколкото не можем да изключим метаюридически обстоятелства, аз нямам определени очаквания.
Но докато се чака решение на петчленен състав, може нещо позитивно да се случи с процесния акт. Главният прокурор обеща мерки – вижда ми се адекватно докато обсъждат ЗСРС да имат предвид и тези трафици.
На министъра на енергетиката се случи случка и той се разтърча да оправя бакии, за които гражданите отдавна пищят. Сега на депутати се случи и се разпищяха. Преди това не се сещаха, нищо, че са хем депутати, хем юристи.
Пожелавам си по-често да им се случват разни неща от тия, дето на нас се случват… 😉
Да бъдем прецизни – Минчо Спасов реагира веднага като юрист, още през зимата, преди приятелския огън да го застигне.
Не мога да не скрия задоволството си от това развитие на нещата.
Много сполучливо взеха да се получават.
Дончева до онзи ден си мислеше,че службите работят за нея==> по-добре да могат да слухтя,киризят и бият с чукове.
Днес си мисли друго…
Утре ще бъде в опозиция и цялото и безумно отношение към традиционните за демокрацията ценности ще и стовари на главата.
Утре почитателите на севернокорейската народна демокрация ще бият с чукове нея.Някой ще чете пощата и,ще я наблюдава,докато извършва някои физиологични нужди,ще чете кореспонденцията и,и всичко това ще бъде законно-според законите,които до вчера тя е подкрепяла.
Недоносените недемократични закони,ограничаващи гражданските и личните права вече започват да се отразяват на политиците-темерути-на един му спрели тока и опищя орталъка,на тая и слушали разговорите.Така се почва,а после идват ковачите от милицията.
В заключение ще кажа,че преди няколко дни Павлин Димитров обясни съвсем по милиционерски,че МВР може свободно да проследява по всяко време телефонния трафик,като уточни в детайли-може да види кой с кого е говорил,но не и да чуе съдържанието.
АЗ КАЗВАМ,ЧЕ на МеВеРе трябва да му се отнеме тази възможност и да не може да разполага с такава информация без санкция от съдия.
Аз го написах и в моя блог, но те не знаеха за тези наредба, освен Минчо Спасов. Дано сега като знаят да вземат мерки.
Доколкото знам има предложения за промяна на ЗЕС и ще се изисква наредба 40 да влиза в сила САМО след съдебно разрешение.
Но в момента всеки от службите имащи право да достъпват такава информация, може да го направи без основание и без да е нужно оператора да знае за това. Красота в най-висшата й форма.
Бого
Чета решението на ВАС, чета Наредба 40, чета чл. 4 на Директива 2006/24/ЕО и пак чета решението на ВАС:
“Осигуряването от предприятията на Дирекция “Оперативно-техническа информация” при Министерството на вътрешните работи пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни, е в съответствие с разпоредбите на чл. 111, ал. 1, т. 5, чл. 138, чл. 140, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.”
Нищо за ЕСПЧ. Не съществува. Не съществува анализ на изискванията за необходимост и съразмерност; не съществува анализ на релевантното общностно законодателство; още по-малко анализ на чл. 8 ЕСПЧ. Има ЗМВР. Има и телеологично тълкуване на Директива 2006/24/ЕО, което някак пропуска значението на преамбюла в общностния законодателен акт (защо ли Съдът на ЕО ВИНАГИ анализира преамбюла при прилагане на телеологично тълкуване???).
Самите ДАНС признават, че е извършено нарушение. Тогава изпълнила ли е Република България задължението си по чл. 20, пара. 1 от Директива 95/46/ЕО по отношение на чл. 5, ал. 1 от Наредба 40: “държавите-членки определят операциите по обработката, които могат да създадат конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица, и проверяват дали тези операции по обработката са били разгледани преди да бъдат започнати”?
А това от решението:
Терминът „сериозно” престъпление използван в директивата не ограничава данните, които следва да се съхраняват, респ. непосочването му в цитираната законова норма и наредбата не разширява обхвата й. (?)
А това – дали и днес може да се сподели, че:
Достатъчна гаранция е, че данните, запазени в съответствие с Директива 2006/24/ЕО, се предоставят само на компетентните национални органи (съд, прокуратура, разследващи органи, служби за сигурност) в специфични случаи и в съответствие с националното право е изискването същите да се предават само по писмено искане на национални органи.
И още – кое точно от изброените от ВАС деяния обуславя прилагане срещу Татяна Дончева: ” предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления; противодействие на престъпната дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации; охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, противодействие на незаконната миграция и трафика на хора; предотвратяване на терористични действия и неутрализиране на терористични и диверсионни групи.”
“Нищо за ЕСПЧ. Не съществува. Не съществува анализ на изискванията за необходимост и съразмерност; не съществува анализ на релевантното общностно законодателство; още по-малко анализ на чл. 8 ЕСПЧ. Има ЗМВР.”
Преди да се критикува съдебно решение, че не разбирало от ЕКПЧ и от общностното законодателство, трябва да се прави разлика между двете и да не се спесват.
“Има и телеологично тълкуване на Директива 2006/24/ЕО, което някак пропуска значението на преамбюла в общностния законодателен акт (защо ли Съдът на ЕО ВИНАГИ анализира преамбюла при прилагане на телеологично тълкуване???).”
Тълкувателната методология на СЕО не е задължителна за националния съд, особено пък любимото на СЕО “телеологично тълкуване”. По нашето право преамбюлът не е част от действащото право, нито може да се използва като тълкувателен аргумент.
Колега, твърдението “(п)о нашето право преамбюлът не е част от действащото право” съдържа две грешки с оглед на цитираното решение на ВАС.
По НАШЕТО право преамбюлът Е част от действащото право. Това е и причината Конституционния съд РЕДОВНО да се позовава на основните начала, установени в Конституцията на Република България (виж например РЕШЕНИЕ № 2 от 18 февруари 1998 г. по конституционно дело № 15 от 1997 г., РЕШЕНИЕ № 11 от 1 юли 2003 г. по конституционно дело № 9 от 2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 от 11 юни 1992 г. по конституционно дело № 11 от 1992 г.; препоръчвам също КОНСТИТУЦИЯТА: АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА, изд. “Сиби”, София, 2002 г.). Вие вероятно имате предвид ненормативния характер на преамбюла, но това е нещо различно.
Що се отнася до законодателните актове на ЕО и Евратом, те НЕ са НАШЕТО право, а самостоятелен правов ред. Важно е да помните това. И за да е по-ясно, през 1998 г. е подписано Междуинституционално споразумение 1999/С 73/01 относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство, където, inter alia, се казва: “Съображенията [на преамбюла] имат за цел да мотивират накратко основните разпоредби на постановителната част, без да ги възпроизвеждат или парафразират. Те не съдържат разпоредби с нормативен характер [sic!] или политически пожелания.
Хайде да не бъркаме понятията.
“Що се отнася до законодателните актове на ЕО и Евратом, те НЕ са НАШЕТО право, а самостоятелен правов ред.”
Те не са част от вътрешното ни право, но са част от националното право. Иначе и международното право е самостоятелен правов ред, но не е интегрирано в националното право, както правото на ЕО. Нито пък е с примат над вътрешното право.
Помня. Междуинституционалното споразумение самото то има ли въобще някакъв правен характер и какъв?
Колега, тук не е мястото да си припомняме основите на правото на ЕС; прочетете нaпример решението на СЕО по делото Flaminio Costa v E.N.E.L.
За правната природа на междуинституционалните споразумения в общностния правов ред вижте Kietz, D. and Maurer, A. The European Parliament in Treaty Reform: Predefining IGCs through Interinstitutional Agreements, EIF Working Paper Series, Working Paper 20.
И още нещо: чл. 5 на Конституцията на Република България в своята алинея 4:
“Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”
Знам какво гласи чл. 5, ал. 4 КРБ и какво следва от него.
Знам и какво не следва от него:
1. Не всеки международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за страната ни е пряко приложимо право и като така част от вътрешното право на страната ни. Такива са само самоизпълнимите догонори. Вж. сб. Конституцията от 1991 г. и участието на България в международни договори, Сиби, С., 1993 г. (ред. Е. Константинов) и сб. Актуални проблеми на международното право, сб. трудове, посветен на проф. Владимир Кутиков, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2000, (ред. Ал. Янков, Й. Зидарова).
2. Не съществуват международни договори, които да формират някакъв друг правов ред, освен правовия ред на вътрешното право и в никакъв случай автономен правов ред на право, което в същото време да е част от вътрешното (националното) право.
От чл. 5, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 1, т. 4 КРБ следва пък, че КРБ има предимство над всички международни договори, които са част от вътрешното право и тези от тях, които са пряко приложими в страната ни, като ДЕО например, не правят изключение.
Следователно цялата практика на СЕО, начиная с Ван Ген ен Лоос, Фламинио Коста и Симентал трябва да бъде отречена от българските съдилища при подходящ случай.
3. Не съществуват
Знам и какво е правото действие на междуинституционалното споразумение и другите прави и неправни актове на Общността и общностните институции, които не са предвидени никъде в първичното право.
Причината да попитам е, че исках да отгранича подхода, който ти застъпваш и този, който застъпвам аз. Неформалистичния, еволюиращия, дело на съдийскоправни нововъведения, телеологичния, от една страна, срещу, формалистичния, верния на първоначалния замисъл и на тълкуваните нормативни текстове.