Публикувани са първи резултати от проучване за качеството на живот в държавите от ЕС. Паралелно се изследва и субективното отношение на хората – с т.нар. индекс на щастието. Резултатите – през 2009.
EUObserver извежда в заглавие “Българите са най-нещастните европейци”.
Радват ме тия резултати: самопризнанието, че сме най-нещастни (ние винаги сме си го знаели, че сме големи нещастници, ала не го признавахме!) е начало към един така отдавна чакан нравствен поврат, така че приветствам този напредък на нацията ни към самокритичност 🙂
Да си нещастен не е (задължително) укоримо, да си нещастник е.
Нямам теория за сечението на нещастни и нещастници, но според мене става въпрос не за съвпадане, а точно за сечение.
Това е наистина интересен проблем. Аз го подхвърлих ей-така, а пък това, че мнозинството от нас се признават засега само като нещастни (но не, опази Боже, като нещастници!) само показва, че все още не сме достигнали онази степен на нравствено съзряване, която е потребна за да преживеем така потребния ни поврат към по-добро. Според мен нещастният е склонен да прехвърля отговорността за нещастията си върху някой друг (у нас всички сме единодушни, че виновник за злочестините ни, примерно, е правителството, или комунизмът, или дори самата демокрация!), докато оня, който осъзнае, че е пълен нещастник, вече е узрял за съзнанието, че никой друг не може да е виновен за нещастията ти, че виновен за това, което става с теб си единствено ти самият…
Аз по-бих се зарадвала да разбера кои са най-щастливите.
Това е стара новина, но ми позволява да разбера кой не е чел моя блог 🙂
Всъщност не е точно така, всъщност това е второто изследване, за което новината е от днес.
Второ изследване – добре. Но резултатите изглежда са като първото. Крайно време е хората да почнат да се осъзнават, че случващото се не е по прищявка на съдбата.
Разбирам. Щастието не е спирка, а начин на пътуване – и главно Сергей да кара трамвая. Виждаш, чета ти блога.
Щастието в България хората искат да го измерват (както знаем от историята) не в това колко те са успешни, а колко съседите им са неуспешни. И понеже вече има успешни съседи, нашенецът става все по-нещастен 🙂
Забравих още нещо важно. У нас щастието се състои в това (според масовото съзанание) държавата да ни оправи. Докато хората разчитат някой друг да ги оправя, дотогава ще са и нещастни, и ще ги оправят в онзи, другия смисъл на думата. Не държавата прави хората, а хората правят държавата.
Нямам нужда от убеждаване, говориш дясно.