На днешното си извънредно заседание Съветът за електронни медии (СЕМ) не е обсъждал предавания. Всеки, който е заложил, че ще има не решение, а декларация, печели.
Според председателката на СЕМ, регулаторът “не може да си позволи да обсъжда дали в едно предаване има нарушения или не, тъй като това ще бъде вмешателство върху дейността на дирекцията „Мониторинг” в регулаторния орган, която според Закона за радиото и телевизията съставя актовете за нарушения. Процедурата по актосъставяне и издаването на наказателни постановления е много дълга и всеки оператор на медия има право на възражения, които да представи.”
Маргарита Пешева отказа всякакви коментари по темата, предават агенциите.
*
В декларацията неизвестно защо се говори за враждебна реч и реч на омразата. Според дефинициите в препоръките на Съвета на Европа апелите на Пирински нямат общо с наличие на враждебна реч и реч на омразата (по признаци раса, цвят, език, религия, националност, национален или етнически произход) – но СЕМ вероятно има друг възглед.
В декларацията липсва признака сексуална ориентация, защото дискриминацията по пол е нещо различно. В медиите често присъстват обидни и дехуманизиращи послания за и към хомосексуалните. Типичен пример е днешното издание на “Отечествен фронт” на Карбовски, където се преповториха десетки митологеми за гей българите. Жалко, че съм изтрил от телефона си джиесема на Мария Йотова от Дарик, за да й направя забележка за материала. Коментар ще направя вероятно на дебата в СЕМ на 15-и.
Не може да има дискриминация към “хомосексуалистите”, още по-малко пък чрез “повтаряне на митологеми”.
Ако аз отида при една жена и й заявя: “Ти си мръсна кур.а”, това е обида и не е защитено от закона, но ако заявя по телевизията: “Вие всички жени сте мръсни кур.и”, това е мнение, моето мнение по отношение на женския род примерно, и то не само, че не представлява “дискриминация” по см. на ЗЗДискр., но и дори да представляваше, пак щеше да бъде законно, защото е защитено от Конституцията КРБ (чл. 39, ал. 1). То не е насочено среще правата/доброто име на другиго (конкретно лице) – чл. 39, ал. 2.
В момента, в който признаем правото на която и да било група от населението да бъде защитена от “дискриминация” от страна на другите, състояща се в “преповтаряне на митологеми”, в тоя момент свободата на словото изчезва.
Няма значение дали тази група обхваща жените, гейовете, пациентите, болни от рак (справка делото срещу Ат. Щерев) или политиците.
Принципите следва да се спазват и да се прокарват до ПЪЛНИЯ им БЕЗКОМПРОМИСЕН логически завършек.
Не се казва хомосексуалИСТИ, а хомосексуални.
Останалата част от изказването е нелепа и няма да я коментирам.
Нямам нищо против да наричам когото и да било както той предпочита.
Отаналата част от изказването, която според вас е нелепа, се нарича свобода на словото.
Колкото до позицията на СЕМ, според мен тя е много правилна. Адм. нак. орган трябва да бъде напълно непредубеден.
Не става дума за предпочитания, а за политическа и терминологична коректност. Тълкувате свободата на словото и правото да изразявате мнение доста превратно. 🙂
Политическата коректност НЯМА нищо общо със свободата на словото.