В светлината на последните изявления на политици и във връзка с квалификацията на критични оценки към тях като враждебна реч и реч на омразата, има смисъл да се цитира част от позицията на Комитета на министрите на Съвета на Европа (с участието на външния министър на България):
I. Свобода на изразяване и информация чрез медиите
Плурализмът, демокрацията и свободата на политическия дебат изискват обществеността да бъде осведомявана по въпроси от обществен интерес, което включва правото на медиите да разпространяват отрицателна информация и критични становища относно политически фигури и длъжностни лица, както и правото на обществеността да получава същите.
II. Свобода да се критикуват държавата или държавните институции
Държавата, правителството или всеки друг орган на изпълнителната, законодателната или съдебната власт могат да бъдат обект на критика в медиите. Имайки предвид господстващото си положение, посочените институции в това свое качество не трябва да са обект на закрила в наказателното право срещу обида и клевета. В случай обаче, че посочените институции се ползват от такава закрила, тя трябва да се прилага ограничително, като във всички случаи се избягва използването й за ограничаване свободата на критика. Физическите лица, представляващи посочените институции, продължават да се ползват от закрила в лично качество.
III. Обществен дебат и контрол над политическите фигури
Политическите фигури са взели предварително решение да спечелят доверието на обществото и са се съгласили да станат обект на обществено-политически дебати, поради което са и обект на строг обществен контрол и потенциално остра и открита обществена критика в медиите относно начина, по който са осъществявали или осъществяват своите функции.
IV. Обществен контрол над длъжностните лица
Длъжностните лица трябва да се съгласят, че ще бъдат обект на обществен контрол и критика, най-вече в медиите, относно начина, по който са осъществявали или осъществяват своите функции, доколкото това е необходимо за осигуряване на прозрачност и отговорно упражняване на техните функции.
V. Свобода на сатирата
Хумористичният и сатиричен жанр, обект на закрила по член 10 от Конвенцията, позволява в по-широки граници да се прибягва до преувеличение и дори провокация, при положение че на обществеността не се поднасят подвеждащи факти.
*
Има разлики между критика и клевета. Има разлики между критика и реч на омразата. Текстът може да се прочете на сайта на българското Министерство на външните работи.
Разликата между критиката и клеветата разбирам, но разликата мужду критиката и речта на омразата – не.
Дано господин Пирински днес си отвори компютъра и прочете материала, защото неговата абсолютна нетърпимост към критиката и чуждото мнение буди недоумение, меко казано , в днешната действителност. Да не би да не се прави разлика между ЦК на БКП и сегашното Народно събрание, господин Пирински?! Жалки остонки от миналото, борещи се да спрат времето. Жалко за Вас, но и за нас…
Незнам дали Пирински има електронна поща /би трябвало/ но това трябва да се изпрати на него заради обръщението му към СЕМ и прокуратура за цензура в медиите по повод критики към политици
Михаел вероятно докато аз пишех ти вече си бил готов с твоята реплика но съм 100% съгласен с теб
Имам един принципен въпрос.
Ако кажа, че българският парламент (т.е. депутатите в него) работят против интересите на обществото, как може да се тълкува това от гледна точка на:
1) правото (т.е. правните норми);
2) журналистическата етика;
3) достойнството на онези депутати, които не работят против обществото (тъй като парламентът е колективен орган и често няма прозрачност кой как е гласувал)?
Хората са го казали хубаво, цивилизовано, по европейски някак си 🙂 Ако не се лъжа тези Пирински реплики бяха предизвикани от учиндолските изцепки на чичо Слави, чийто напудрен “гняв”, гримиран рапърски (също така някак си) не стигна до хората. Все едно – аз не оценявам неговото шоу изпълнение, албум и поведение като критика към институциите, а като печалбарски похват, ползван в ранните му години.
Колкото до критиката. Не мисля, че кое да е българско правителство, политическа личност или партия са били пощадени от критиката през последните двайсетина години. Независимо дали са на власт или в опозиция. Проблемът на критикарите е един и той е – липсата на обоснована персонална критика. Парламентът не може да е виновен, демокрацията не може да е виновна… Тези и подобни “заподозрени” водят до колективна безотговорност и оправдателна присъда и са си чист вид популизъм.
Като плюеш парламента като институция ти внушаваш желанието той да бъде премахнат. Просто е. И тъпо. Сериозната критика е към Драган, Петкан … и т.н., към политиката на Х, Y… вината за нещо се носи от конкретни хора, а не депутати, лекари, полицаи, адвокати. Понякога се чудя повечето от нашите журналисти как не можаха да разберат толкова просто нещо и все още се пързалят по колективната безотговорност от времето на соца?!
Дори народът го е казал, че не може “покрай Петър и Св. Петър” защото така нищо не постигаме. А, “критиките” ни звучат кухо и фалшиво.
Със сигурност депутатите са различни хора и заслужават различно отношение.
Но при непрозрачността на парламента не може да се види как точно е взето например решението за коледните премии, от което сега всеки се дистанцира.
Как например е внесено предложението за заличаване на нормата за строежите в градинките, което никой не признава за свое.Затова и не може да се пише с имена.
Освен това легитимност на парламента и доверие в парламента са две различни неща. Легитимност парламентът има – и никой не е казал да няма парламент.
А доверието зависи от това какво правят тези хора в него – и именно доверие парламентът няма.
В такъв случай, проблемът се свежда до прозрачност. Кой обаче пречи на депутатите, които не искат да бъдат част от негативния образ на парламента, да направят действията си прозрачни? Кой ги спира да публикуват цялата информация как и защо са гласували и какво са постигнали?
Ако са толкова заети, че нямат време, може някой техен сътрудник да свърши тази работа.
Свободата на политическото слово в медиите се разбира от всеки медиен работник по различен начин.Поздравление на Нели Огнянова за принципността,но защо стойностните хора журналистите Стефка Маймарева,Петко Георгиев,Александър Велев,Георги Папакочев са извън националните ни медии?А в тях все още работят агенти на бившата ДС?!
Има смисъл да се публикуват самите актове и съдебна практика за най-широка употреба и ориентация.
Когато слушаме квалификации кое какво било било. Без опора в нищо.