През седмицата беше разпространен доклад, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията. Прочетете този доклад.
Текстът констатира – освен другото – тенденция, която е видима ежедневно при приемане на отделните нормативни актове:
Политическата корупция не е свързана просто с нарушаване на правните и етичните норми. Тя дава възможност законите и нормативните разпоредби, които изпълняват ролята на универсален стандарт и регулатор, да бъдат корупционно манипулирани, т.е. приемането и/или прилагането им да обслужва определени групови или индивидуални интереси и корупционни практики. През последните години за описване на това състояние на публичната сфера се използва терминът „завладяване на държавата” (state capture).
„Завладяването на държавата” се дефинира като „действия на отделни личности, групи или фирми както в обществения, така и в частния сектор, насочени към изготвянето на законодателството, регламентите, правителствените решения и политиките в собствена изгода чрез незаконно и непрозрачно облагодетелстване на публични лица”. „Завладяването на държавата” може да се осъществи и от политически субекти в рамките на държавните институции чрез участие при разработването на закони, регламенти и политики в услуга на частни (корпоративни, политически, криминални, общностни и др.) интереси.
*
Още примери – регламентирането на цифровата телевизия. През седмицата беше завършено второ четене в зала на измененията на Закона на радиото и телевизията, които ще бъдат основа на цифровия преход.
ТВ2 и купувачът на НУРТС са специално толерирани в този проект. Няма мотиви от гледна точка на общо благо защо правителството поиска от парламента да извърши това. И защо парламентът го извърши.
Следователно има други мотиви. Непублични.
Завладяване на държавата, системна корупция, управление на олигарсите ; в доклада има и повече – риск от приватизиране на членството в ЕС.
А когато се каже: “Да си върнем държавата”, някои питат: “От кого?” Че не е ли ясно от кого?
Докато съществува държавна собственост и притежание на блага, които могат превъзходно да бъдат частни, както и лицензионни режими, ще има лобизъм и стремеж към овладяване на държавата за лични (частни) цели (впрочем съществуват само лични и частни, но не и публични цели). В това няма нищо изненадващо, а аз бих казал и осъдително.
Тъй че въпросът е не защо ТВ2 и купувачът на НУРТС са специално толерирани в проекта за ИД на ЗРТ, а защо не? Защо да не бъдат толерирани те? Все някой ще бъде толериран. При положение, че благата са оскъдни, а изборът кому да бъдат предоставени следва да се направи по определен критерий, който винаги ще облагодетелства едни, а не други, очевидно е, че ще трябва да се направи произволен избор.
Колкото до непубличността, какво щеше да се промени, ако публично бяха оповестили произволния си избор?
Завладяване на държавИТЕ е още по- точен израз. На този свят си живуркат 964 милиардери. При това състояние на нещата е излишно да си задаваме въпроса: “Кой управлява всъщност света?”