Медийно право

В решение на Съда на ЕО по дело C‑301/06  се взема отношение по избора на правно основание на Директива 2006/24/ЕО.  Това е известното дело на Ирландия срещу ЕП и Съвета.

Директива 2006/24 е приета въз основа на Договора за ЕО, и по-специално на член 95: Съветът приема мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите-членки, имащи за цел установяването и функционирането на вътрешния пазар.

Това основание се използва при наличие на разлики между националните правни уредби, когато те  (1) могат да възпрепятстват упражняването на основните свободи или да доведат до нарушаване на конкуренцията и поради това пряко да влияят върху функционирането на вътрешния пазар  и  (2)  възникването на подобни препятствия трябва да бъде вероятно и съответната мярка трябва да има за предмет предотвратяването им.

Според Съда, директивата урежда само запазването, без да включва  репресивна намеса на властите:

Тази директива не хармонизира нито въпроса за достъпа до данните от страна на компетентните национални органи в областта на наказателното преследване, нито този относно използването и обмена на тези данни между посочените органи. Тези въпроси, които по принцип попадат в обхвата на дял VI от Договора за ЕС, са изключени от обхвата на разпоредбите на Директива 2006/24

Ето така се оказва. Директивата не хармонизира достъпа, а само задължението на доставчиците да задържат данни, което подлежи на хармонизиране – за  разлика от дейностите по трети стълб.

Не се приема твърдението на Ирландия, подкрепяна от Словакия, според което “Директива 2006/24 не може да се основава на член 95 DЕО, тъй като нейният „център на тежестта“ не засяга функционирането на вътрешния пазар, а има за единствена или поне за главна цел разследването, разкриването и преследването на престъпления.”

Според Съда, в случая има годно правно основание – чл.95.

Важно е да се отбележи: Съдът изрично указва в решението, че “подадената от Ирландия жалба се отнася само до избора на правно основание, а не до евентуално нарушение на основните права, което произтича от съдържащата се в Директива 2006/24/ЕО  намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот.” Този въпрос не е предмет на решението.