Очакваният законопроект за гарантиране на обществената функция на БНР и БНТ все не се появява. Защото, обясни председателят на парламентарната комисия по транспорт Йордан Мирчев, нещата там са много тънки.
От години се говори, че БНТ няма готовност за собствено съдържание, ако получи разрешение за честотен ресурс за една цифрова мрежа (третата мрежа на първа фаза). Търговските оператори от години се готвят за този момент.
И ето какво решение на проблема се очаква в новия законопроект:
ПЧП №1
- Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори.
- Изборът на лицата съответно операторите по ал. 1 се прави от генералните директори на БНР и БНТ след одобрение на съответните управителни съвети.
- Генералният директор на БНР, съответно на БНТ избират физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.
Публично-частно партньорство №1 на хоризонта. Интересно е
- с каква оценка на въздействието ще мине това решение: това е изискване на действащия ЗНА;
- как съответства на (а) новата аудиовизуална директива; (б) изискванията към схемата на финансиране на обществените оператори.
ПЧП №2
- Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие.
- Участието на държавата в дружеството по ал. 1 е не повече от 50 на сто.
- Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска.
- Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 26 е изграждане , развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
- Дружеството по ал. 1 има право да осъществява и друга търговска дейност.
Мога да предположа каква ще е непаричната вноска.
Няма такава точка в дневния ред на МС за днес. Стоим в очакване правителството да публикува правителствения си възглед за обществената функция на обществените оператори. С особен интерес към мотивите и оценката на въздействието. Някой би казал, че такива проекти би трябвало да имат обществено обсъждане. Особено ако се дефинира обществена услуга и милиони хора са засегнати от тази дефиниция.
И СЕМ, който по закон дава становище – какво ли становище е дал/ или ще даде, добре е становището да е на сайта на регулатора, за да не се иска всеки път по реда на ЗДОИ (както ще постъпя утре).
Проф. мирев не е прав – нещата там хич неса тънки, обратно – доста са дебели! Становището на СЕМ – пак го има, но не се чете. И тук имаме нулево множество водещо до тактическо мълчание! По друг повод вече става ясно, че фигурата “нулево множество” – “тактическо мълчание” е един парад на глупостта!
Мисля да поискам становището – по ЗДОИ. Докато започнат да си публикуват становищата, без да се налага да се искат.
Законът иска от СЕМ да защитава интересите на зрителите и слуштелите. Искам да знам как точно са ме защитили от този проектозакон.
Няма да може да се разбере как са защитили интераса на слушателите и зрителите. Към момента регулаторът няма обективирано становище – защото не познават проекта, не им е даден! Vероятно е и да да не искат да познават този проект. Po-lesno e, niama otgovornost i ne se raboti. Ako go imat shte triabva da se trudiat, a tova za tiah e maka.
Ще искам становището – а те нека да кажат, че нямат законопроекта за БНТ и БНР.
Какво имат тогава? Какво пазят и къде точно го пазят?
Ще ги е срам да кажат точно това. Важното е, че подкрепят по принцип. Интиресно е как ще приемат, че трябва да дават становищеза ген. дир на обществените медии?