Защо един законопроект за БНР и БНТ се държи в най-дълбока тайна, вместо да събира мнения в интернет?
Защо частните оператори, друг път най-големи борци за прозрачност, този път не реагират на официалното прессъобщение на МС?
Защо? В проекта на Закон за публично радиоразпръскване, внесен от премиера в МС, има немалко разпоредби, които изобщо не се отнасят до публично радиоразпръскване или се отнасят – за да предвидят участие на частното в публичното. Проектът на Станишев сбъдва тази стара мечта на частния бизнес да навлезе на терена на БНТ при пълна липса на правила.
Може ли частно и публично да си сътрудничат? Може – при прозрачност, мотивираност, недискриминационност. Не е редно, дори не е законосъобразно да няма рационално обосноваване защо е в публичен интерес тази уредба.
Не може отговорът да е “Нещата там са много тънки” (Йордан Мирчев).
Освен 1 и 2, внимание заслужават още:
нов чл.47а:
- БНР и БНТ имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и тв оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство, обществени по смисъла на ЗРТ (обществени какво?).
- БНР и БНТ осъществяват контрол при вземане на решения, свързани с програмите по ал.1.
- Изборът на лицата съответно операторите по ал.1 се прави от генералните директори след одобрение на УС.
Тази идея за съвместни програми с “лица и оператори” е останала от по-ранната версия на проекта. Напълно неясно е какви са официалните причини, ролите, критериите и границите на проникване на частното в производството на съдържание от БНР и БНТ.
нов пар.37а – нова must carry
Задължителното разпространение се отнася и за програми, които към момента на стартиране на предоставянето на услугите, съобразно издаденото разрешение, се разпространяват наземно аналогово до не по-малко от 50 на сто от населението на страната.
Това са програмите, които сега беше предвидено да получат бележки от КРС за аналогово разпространение чрез спектър (§77 ЗИД ЗЕС). Проектът, внесен вчера, прави следващата стъпка: те да имат и задължително цифрово разпространение.
За да не стане грешка, има още конкретни разпоредби за задължително цифрово разпространение на аналогови програми (според срока на далекосъобщителната им лицензия), а конкретността е достигнала своя пик в красиви разпоредби в §37а, които позволяват в суматохата и свързани лица. С такива разполагаме.
Какво да прави вносителят: нельзя, но эсли очень хочеться, то можно.
*
Остава да се види официално одобрения текст.
Тъй като официално одобреният текст не е видим, трябва да се мисли на праче. Интересно напромер, защо §37 изисква 50%, а в публикуваните правила на КРС за кандидатите за бележки ще се искат 70% от населението!?
Защото който издава бележките за покритието (КРС), той пише правилата за бележките (КРС) и той същият издава бележките (КРС) по правилата си. Пълен цикъл.
Само една бланкетна нормичка като пар.37а трябва да подаде процедурата към КРС. Ако мине.
Учудващият нъпрос е защо този, който приема правилата, издава бележките по покритието и по правилата си, иска 70%, а този, който му е дал правомощия по бележките предвижда 50%!
Логично би било този който прави пълния цикъл да изисква също 50%.
Нека това се приеме за принос и предложение по правилата – нали са в срока на публично обсъждане.
Държавите-членки могат да налагат разумни “must-carry” задължения за предаване на определени радио-и телевизионно програми, канали и услуги на съобщителни оператори, предоставящи електронни съобщителни мрежи, използвани за разпространение на радио-или телевизионни
сигнали за обществеността, когато значителен брой крайни потребители на такива мрежи ги използват като основно средство за получаване на радио и телевизионни предавания. Такива задължения трябва да бъдат налагани само когато те са необходими за постигането на ясно определени цели от общ интерес и когато са пропорционалнии прозрачни. Задълженията подлежат на периодично преразглеждане.
чл.31 Директива 2002/22/ЕО – широко известен текст. Съдът е казал, че публичният интерес се доказва – когато държавата реши да се намесва с must carry на пазара – това не е някакво откровение, учи се в училище.
Трябва да се ходи на училище! И още нещо за тези, които не ходят на училище.
Докато член 31 не определя КОИ оператори могат да бъдат обект на must carry, прекомерното разширение на количеството оператори, които подлежат на must carry може да доведе до изчерпване на честотния спектър, което би довело до непропорционална мярка, противоречаща на обществения интерес.
Не е въпросът само в количеството, а и в качеството – за да нарушиш равнопоставеността на програмите, да избереш няколко и да гарантираш разпространението им,като им създадеш пазарно предимство – докато другите се състезават за всеки зрител – трябва да докажеш защо избраните програми са толкова величествени,толкова значими за общото благо, че ги осигуряваш за всеки дом.
Иначе е просто облагодетелстване на обръчи.
Разбира се. С доброто намерение – да съобщаваме какво казват в училище, правим опит(за сега неуспешен) да не се даде възможност за облагодетелстване на геометрични фигури. Въпреки, че вероятно ще се окаже, че облагодетелстевен ще е някой, а не геометрична фигура.