КС образува дело по искане на народни представители за обявяване на противоконституционност на разпоредби от ЗЕС и ЗРТ, с които се регламентира цифровия преход.
Това е второ конституционно дело, в което се иска КС да се произнесе по уредбата на цифровизацията при наземното разпространение на телевизионни програми. През 2002 КС отказа да приеме, че промените в ЗРТ, с които се препятства възможността за цифрово лицензиране, са противоконституционни. Тогава искането също се основаваше на чл.19 Конституцията – вж Решение № 1/2002 г. по конституционно дело № 17 от 2001 г., съдия докладчик Румен Янков за установяване противоконституционност на част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИДЗРТ) и несъответствие с Европейската конвенция за трансгранична телевизия
Сега според вносителите Конституцията е нарушена, тъй като уредбата поставя в неравностойно положение двата сектора (аналогов и цифров) на пазара на електронните медии и лишава потребителите от възможността да ползват цифрова наземна телевизия. Така е блокирано развитието на електронните медии. Становището на КРС е в аналогичен смисъл.
Българска медийна коалиция застъпва тезата, че е налице законова непълнота, която не е основание за противоконституционност на режима.
Народното събрание, МС, СЕМ твърдят противното, че регламентация съществува, което обстоятелство било ясно от последната редакция на чл. 27, т. 12 ЗД, която урежда част от правомощията на регулаторния орган КРС.
Конкретно възражението спрямо закона е, че липсва регламентация на цифровия способ на разпространение на програми.
Конституционният съд в решение по дело №3 от 2009 г. с докладчик Георги Петканов намира, че отсъствието на регламентация в различни сфери на стопанската дейност би могло да се свърже и с преценка за целесъобразност и оттук с оспорвано управленско решение или пропуск, но не и като основание за противоречие с Конституцията.
Забраната ограничава достъпа на външни инвеститори с опит в цифровите технологии в резултат на демотивирането им да инвестират в страната. Спорна е ефективността на крупна инвестиция в цифровизацията поради разделяне собствеността на мултиплекса и на преносната мрежа. В първия случай собственикът на мултиплекса ще зависи от този, който отдава под наем преносната мрежа като неин собственик и би могъл да злоупотреби с господстващата си позиция на медийния пазар, а във втория – вероятно е инвеститор да поеме изграждане на скъпоструваща нова преносна мрежа, без да получи разрешение да ползва индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър.
Едновременно с това тези лица според ал. 5 на чл. 48 нямат право да изграждат електронносъобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. И всичко това според искателите противоречи на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията, защото се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива, не се създават и гарантират на тези граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и затова, че инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица не се закрилят от закона.
По-нататък искателите твърдят, че процесът на цифрово радиоразпръскване се съпровожда от пренос на сигнала до точката на разпръскване. Технологично това става чрез две основно разделени мрежи – радиомрежа (за разпръскване) и опорна мрежа (за пренос). Мрежите могат да бъдат или да не бъдат на едно и също лице, но забраната за изграждане на опорни мрежи от операторите на мултиплекс ограничава конкуренцията, като ги обвързва да наемат за преноса до точката на разпръскване вече изградена мрежа от друго лице.
Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 48, ал. 5 ЗЕС противоречи на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Тя съдържа законова забрана мултиплекс оператори и свързани с тях лица да изграждат и ползват мрежи за радио- и телевизионни програми (т. нар. опорни мрежи). Член 48, ал. 5 ЗЕС ограничава свободната стопанска инициатива и не гарантира на юридическите лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Забраната за изграждане на електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми по отношение на предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не гарантира конституционно закрепените права на гражданите за плурализъм на мненията, нито предотвратява концентрация на възможности за въздействие върху операторите, създаващи радио- и телевизионни програми. Нещо повече, предприятието, което ще изгражда цифровата мрежа за радиоразпръскване, ще бъде принудено да наема мрежа за пренос (опорна мрежа). Подобни опорни мрежи могат да се изграждат било чрез използване на радиочестотен спектър, както и чрез кабелна мрежа, а също така при ползване на определените за Република България позиции на геостационарната орбита. Законодателят неоправдано ограничава стопанската инициатива на операторите на мултиплекси да разработват и използват свои собствени преносни мрежи, тъй като очевидно се касае за свързани дейности.
Не може да се приеме схващането, че въведеното ограничение гарантира по-високото качество на предоставените на потребителите услуги, тъй като дава възможност на мултиплекс операторите да се съсредоточават само и единствено върху основната си дейност, доколкото, инвестирайки в създаването и развитието на собствена опорна мрежа, те биха забавили инвестициите в разпространението на програми. Несериозно е да се твърди, че мултиплекс операторите със собствена мрежа за пренос могат да ограничат достъпа на други лица до нея, което би създало условия за злоупотреба.
Да. Излишно е да се напомня, че години по-късно ЕК заведе дело и през 2015 г. Съдът на ЕС повтори аргументите на “искателите” в решението си за мултиплексите.
Има и особено мнение на съдия Беронов.
На съдия Гоцев ми се вижда по-пространно и обяснително за алтернативната теза, към другото ОМ връзката е от страницата на самото решение.