И у нас има блогъри или собственици на сайтове, които са обявили дали получават заплащане в някаква форма (безплатни услуги и др.) от производители или доставчици на услуги. Целта е читателите да са информирани доколко има основание за обвързаност или пристрастност. Известни автори го правят, без законите да ги задължават. Лесиг пише за привилегията да имаш работа, която позволява да говориш, каквото мислиш, а не за каквото ти плащат.
Днес в американската преса има съобщение, че Федералната търговска комисия готви правила, които ще задължат блогърите да разкриват такава информация. Има различни реакции: някои смятат, че и без ФТК етиката на мрежата изисква да не се подвеждат читателите, други възразяват – защото дори една връзка към Амазон.ком може да доведе до санкция.
Елемент от темата за поръчковата журналистика/скритата реклама.
Саморегулация 🙂
В бг също има блогъри, които са обявили, че пускат статии срещу заплащане. Има и много такива, които точно обратното – ревностно крият явният факт.
Dave Winer от доста време коментира ситуацията с SUL(suggested user list) в Twitter. Потребителите, които попаднат в този SUL, получават много бързо много голяма популярност. Много от тези хора в SUL са блогери, които пишат и за Twitter. NYT също пише за това тези дни. Сайът на Dave е scripting.com, статията в NYT http://www.nytimes.com/2009/06/14/weekinreview/14cohen.html?_r=1&ref=media
Извинявайте за закъснението, с което излизат коментарите – машината за спам гълта всичко наред, както Ани ми подсказа
А по темата: и онлайн е както при класическите медии, въпрос на доверие – ако е очевидно поръчково, не четеш и не гледаш повече. Допускам, че има връзка между качеството и доверието, но може и да е точно обратното.
по време на януарските бунтове бях набедена за поръчков автор. чудя се, нужно ли е изобщо да доказвам очевидното – че настроенията и мненията ми не винаги съвпадат с тези на стадото. нито Култура е масмедия, нито аз – старателен блогер.
от друга страна май бера ядове тъкмо с платени блогери и хора занимаващи се с пропаганда.
Пропуснала съм – не знам какъв е бил конкретният разговор. Не вярвам някой да твърди сериозно, че екзотичното – или другото – или понякога самотното – мнение е поръчково.
Симетрично грубо е да се отрича правото на много хора да мислят еднакво, в историята това се случва често. Макар след време да се оказва, че са били дълбоко неправи.
Така че според мене поръчковостта
– не е свързана с това колко души твърдят нещо,
– нито с това дали твърдението е вярно/невярно, често хората вярват в митове и легенди или пък искрено са ангажирани с някаква позиция – което ги отклонява от безпристрастността, но не ги прави поръчкови писачи.
По мотивите се отличава пристрастното или едностранното от поръчковото, според мене.