Може ли съдът да задължи собственика на сайт да не разрешава коментари под статиите в сайта – защото могат да съдържат данни по текущи дела и така да се влияе върху ход на процеса? Или да го задължи да не допуска анонимни коментари? Или да го задължи да има писана политика и модератор?
Според решението п о State v. Cobbins , не: Правото да говориш анонимно се отнася и до интернет. Анонимността е условие за богатството на обмена на идеи. Който не извършва нарушение, трябва да се ползва от правото свободно да участва в онлайн форуми без страх, че самоличността му ще бъде разкрита.
Но самият собственик може да вземе такова решение, както е отскоро в този юридически блог: Ако кажеш анонимно в моя блог “черното е бяло”,” невежеството е сила” или “2+синьо =къща”, никой не може да ти направи нищо. Затова отсега нататък – имена и проверими адреси. Ако си преследван или има друга причина за анонимност – напиши ми, за да ми обясниш как този свят ще стане по-добър вследствие от анонимните ти коментари, в такъв случай мога да направя изключение .
А защо трябва да има такива опитващи се да мачкат анонимността мерки? Тя разбира се е по-скоро илюзорна, но като идея решение може да се маркират от блогъра интересните и помагащи “този свят ще стане по-добър” коментари и така да се умаловажат останалите не вършещи според автора тази работа. Анонимността улеснява и помага да кажеш мнението си.
От една страна. От друга, въпрос на нервна система.