През седмицата в Ню Йорк Таймс Боно от U2 се е произнесъл в полза на проследяването от страна на доставчиците на интернет достъп – заради защитата на интелектуалната собственост. Знаем, казва Боно, че е съвършено възможно.
Реакцията на EFF: Et tu, U2?
Алчността как кара човек да забрани свободата на другия.
Боно е един лицемер, колкото и филантроп да го дава – не съм забелязала да е споменал нещичко за правата на човека в страните, на които щедро дарява помощи. Така де, прехраната е на първо място – и тяхната, и НЕГОВАТА, а той ще вземе да умре от глад, като го гледам.
Правата и свободите… можем и без тях. 🙂
Даа, Боно е сам на себе си най-близък.
От доста време Боно се изказва по този начин. Вече въобще не съжалявам, че не отидх на концерт на U2 и не мисля, че ще го направя в бъдеще.
Боно ми прилича на казионен профсъюзен деец. А, сетих се, ако имаше фестивал Ален мак, добре щеше да се впише.
Мотивите на Боно поне са ясни, ама защо толкова се напъва и престарава Ц. Ц. изобщо не е ясно.