Според ЗНА поправка в закон може да има, когато има несъответствие между приетия текст и обнародвания текст.
Това е приетият в зала текст от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (стенограма, става въпрос за т.30 – непряка реклама).
Това е обнародваният текст (бр.22 ДВ), както стана ясно, разлика с приетия текст няма.
А това е поправката (бр.23 ДВ), която може да има само една цел: да позволи в рекламата изображения, представляващи или наподобяващи наркотици
Интересно как е удостоверена поправката като приет текст.
*
28.3. Съобщение от парламента. Няма отговор как е удостоверена поправката “от служители на парламента“, но не било прецедент.
30.3. Съобщение от опозицията: аудиозаписът показвал, че стенограмата не е вярна – едно е влязло в зала, друго е четено, трето е обнародвано, четвърто е действащо в момента след поправката.
Независимо дали изобщо е гласувана (и дали изобщо е предлагана), подобна поправка в текста е съвсем логична и дори наложителна.
Самата формулировка
“име и/или изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество”
позволява твърде широко и прекалено свободно тълкуване, което би довело до огромна несигурност които точно имена и изображения са разрешени.
На кого можем да се доверим да реши дали едно име или изображение “наподобява” нещо друго? (И възможно ли е изобщо “име” да наподобява “вещество”?!)
Сигурен съм, че всеки може да се сети за поне един пример от текущия младежки жаргон, при който с иначе съвсем невинно име (или изображение) е възприето да се обозначава някакво “наркотично вещество” (отделен въпрос е, че в случая и самата употреба именно на термин като “наркотично вещество” в този конкретен законов текст е неточна, тъй като на практика най-често става въпрос не за самото вещество “в чист вид”, а за продукт, съдържаш и съответното забранено вещество.)
Така че ако не желаем да изпадаме в дълбоко колебание всеки път, когато в реклама срещнем споменаване (или изобразяване) например на каквато и да било трева, гъба, риба или нещо, което ги “наподобява”, трябва да приемем, че “сгрешената” поправка всъщност си е съвсем правилна…